Online School
Регистрирани потребители: 22115
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Позитивно възпитание

Родителството много често измества гледната точка към обстоятелствата и неимоверно променя хората. Разликите са в много посоки. Появяват се обаче и общи характеристики. Сред тях безспорни са чувството за отговорност и желанието да направиш най-доброто за детето си. В стремежа си да изградят по оптималния начин личността на детето и да му дадат стабилна основа, която да осигурява висок старт занапред, родителите все по-често обръщат внимание на възпитанието и различните възможности, които то предлага. Настоящият материал дава малко светлина върху позитивната психология и
приложимостта й в детска възраст.
Започваме с критиката, която изначално е залегнала в представите ни за възпитание (за добро или лошо), след това ще обърнем внимание на модела, който несъзнателно налагаме върху детето и ще обобщим с някои основни положения.


Критиката
Критиката е много особено понятие, което носи различен емоционален оттенък, спрямо начина, по който е представена. Когато критикуваме поведението на детето тя има за цел да му покаже грешките и в този смисъл трябва да бъде градивна. На практика не винаги се случва това, тъй като понякога не съумяваме да контролираме емоцията си и вместо градивен коментар излизат думи, които нараняват и не стимулират промяна, а по-скоро гняв и обида. Упреците трябва да бъдат реални и точни, за да имат ефекта, който се цели – подобряване на поведението на детето. В този смисъл упреквайте за
нещо конкретно и не преувеличавайте, нито пък омаловажавайте постъпката на детето. В единия случай ще го накарате да се чувства по-виновно, отколкото е необходимо, а в другия ще снижите вината му и няма да има резултат от критиката. Много е важно и как ще представите проблемната ситуация (белята). Хиперболизирането и правенето на обобщения категорично няма да е от полза за никого. Например ето една ситуация, от която можете да си направите изводи. Представете си, че сте забранили на детето да яде в стаята си, тъй като смятате, че храненето трябва да се прави в кухнята (трапезарията). Разбира се почти всеки ден намирате опаковки от вафли, трохички, разлят сок или огризки от ябълки. При вида на доказателствата малчуганът за пореден път обещава, че няма да се храни в стаята си повече, но това трае до следващия път. Един ден имате гости (приятелско семейство с момиченце). Съответно двете деца отиват да си играят заедно в детската стая. Няколко минути по-късно момиченцето започва да пищи. Влизайки в „детската” виждате част от сандвич, в който има буболечки... и съответно вътрешно изпадате в истерия. Външната ви реакция вероятно ще е сдържана, но неудобството и ядът ще си проличат. В този момент, ако бяхте сами, детето вероятно щеше да чуе какво ли не по свой адрес, във връзка с постъпката си. Знаете, неща от сорта: „Ще плъзнат навсякъде буболечки от безразборното ти хранене!”; „Колко пъти ти казвах да не ядеш тук, виждаш ли какво направи... изложи ни пред всички...какъв ужас... това е някакъв кошмар...никога няма да се научиш да се държиш прилично...”. След тези думи или подобни на тях детето ще се почувства много виновно и дори повече от необходимото, а целта е да си вземе поука и да преустанови погрешното поведение. Все пак детето е похапвало в стаята си, не е причинител на глобално нашествие от насекоми. Затова по-добре е да обясните ситуацията възможно най-точно и да дадете възможност за решение на проблема (изкупване на вината и поправяне на грешката). В подобни ситуации е добре да запазите самообладание и да се опитате да сте възможно най-обективни и обрани в реакциите си. Това, разбира се не е възможно винаги, но поне се стремете да го правите. Недейте да правите и заключения за детето (всякакви квалификации – лош, невъзпитан, лигльо и т.н.), както в дадените примери. По този начин не го стимулирате да ви покаже обратното, а по-скоро го уязвявате и то се чувства наранено. Последствията от подобни обобщения могат да бъдат и много по-неприятни – детето да реши, че е лошо и да приеме личността си като незаслужаваща нищо. Но да се върнем на случката. След инцидента можете да накарате детето да почисти само, а после да му обясните, че това сте имали предвид, когато сте му казвали да не яде извън кухнята и предупрежденията ви не са били с цел да се правите на шеф. Сега освен буболечките сте направили лошо впечатление и пред гостите. И завършете с: „Сега като видя резултата от неспазеното обещание (да не се внася храна в стаята) разчитам, че няма да допускаш подобно нещо втори път.”. Тук чрез позитивно отношение и по метода на естествените последствия детето ще има стимул и причина да не повтаря грешката си. Освен това чрез изхвърлянето на сандвича е видяло точните параметри на белята, но пък се чувства добре, тъй като е изкупило вината си. Много е важно да дадете на детето си възможност да поправи грешката си или последствията от нея. Ако не е по силите му, то нека поне помага. По този начин ще възстановите баланса и няма да има негативна остатъчна емоция. Понякога, без да се замислят, родителите правят така, че малчуганите да се чувстват зле с цел чувството за вина или страхът да ги карат да се държат по определен начин. Това е изключително погрешен метод и не бива, водени от емоцията, да постъпвате така. Все пак всяко дете е малка личност, която тепърва се изгражда и ваша задача е да помогнете този процес да става градивно.

Задаване на модел

Това е нищо по-различно от личния пример. Децата, както със сигурност сте установили са като гъби – попиват всякаква информация, която образно казано „изцеждат” в най-неочаквани ситуации. Освен различни коментари, децата възприемат и повтарят и модели на поведение. Неволно вие им предавате и мироглед. Т.е. ако вашият модел за възприемане на света и обстоятелствата е негативен, то и техният ще стане. Няма нужда да ви убеждавам в това, колко по-добре е да имате положителна нагласа. Законът на привличането и идеята, че мислите предизвикват събитията е много известна и разпространена. Но дори и да сте скептици по отношение на това, то със сигурност знаете, че с усмивка и добро настроение обстоятелствата се приемат по-лесно. Децата приличат на родителите си. Ако вие сте песимист, то вероятно несъзнателно ще подтикнете към това и детето си. Тук е трудно да се дават съвети, тъй като промяната трябва да настъпи първо у вас.


И така...
Не определяйте детето, а неговото поведение. По този начин ще му помогнете да се разграничи от лошото поведение и ще му дадете шанс да се поправи. Идеята, че е поправимо (независимо какво е стореното) носи поука. Освен това носи и утеха.
При констатация „ти си лош” и производните й, Вие демотивирате детето да се опитва да променя поведението си. Но най-лошото в този случай е, че то започва да живее с мисълта, че е лошо или, че е глупаво и че е недостойно за любов, уважение, щастие...Не искате това за детето си, нали?


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber