Online School
Регистрирани потребители: 22113
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Възпитание спрямо пола. Необходимо ли е

Все още възпитанието на децата е подчинено на някои предразсъдъци. Затова и много често поведението им се сравнява с даден шаблон. Най-разпространеният модел е да възпитаваме малчуганите въз основа на пола им. Съответно отношението към поведението им варира спрямо него.
Момичетата са раними принцеси, много емоционални и плахи, а момчето трябва да се бие, да е агресивно, дори диво и да не проявява и капка от характеристиките на другия пол. Обратният вариант е неприемлив. На практика, обаче се оказва, че такива неща се случват. Понякога момичетата тичат, скачат и лудеят, а момчетата са свити, свенливи и замечтани и в това няма нищо притеснително. Типажите, правени на полов признак остаряват и губят актуалността си. Не е адекватно да се съобразяваме с тях , тъй като съществуват много фактори тези квалификации да не са валидни. Едно от тях е, че всяко дете е различно от останалите и не е правилно да го категоризираме, тъй като по този начин му задаваме коловоз, който само би му навредил да изрази възможностите и потенциала си.

Женско и мъжко поведение
Това дали детето ще бъде по-плахо и срамежливо или по-изявено и с какви играчки ще предпочита да си играе, зависи основно от примера, който получава. Това означава, че ако едно момченце е заобиколено почти изцяло от жени (майки, баби, учителки, лелки и т.н.) то вероятно може да го видите да си играе на „женски” игри. Защото то копира поведението на възрастните, с които общува и на които се възхищава. Виждайки, че мама готви или се гримира, напълно нормално е и да пренесе тези действия в игрите си. Независимо дали е момче или момиче. То просто проявява типичното за децата любопитство. Още повече, ако вижда таткото само докато тръгва на работа, както много често се случва. Все пак не е интересно да си играеш на „отиване на работа”, която в повечето случаи е неизвестна за децата или неразбираема. Това, обаче в никакъв случай не е гаранция, че детето ще проявява „женско” поведение занапред. А и какво значи „мъжко” и „женско”? Нима мъжете не готвят или не им се налага да чистят, да не говорим, че напоследък се случва те да полагат повече грижи за външния си вид, отколкото жените. Обратното изобщо няма да го коментирам – жените започват да разбират и от техника и от коли, че даже и от ремонти. Предвид, че разликите в поведението на мъжете и жените стават все по-малко, не е нормално да възпитаваме децата въз основа на такъв признак. Звучи някак ретроградно. Има разбира се някои неща, които в по-късен етап, ако желаете, може да обясните на детето си. Става въпрос за кавалерството, добрите обноски и някои прийоми, приети в обществото. Внимавайте, обаче тези неща много динамично се променят и не се знае в кой момент вече няма да бъдат актуални.


Майката и бащата
Необходимо е детето да има възможност да прекарва достатъчно време и с двамата родители. Отдавна в психологията се говори, че всяко дете трябва да има и двата модела на поведение пред себе си, за да може да изгради собствената си представа и личност. По този начин то открива принадлежността си към единия пол и той става нещо като идол. Ако по някаква причина връзката с единия родител е прекъсната, то образът може да се поеме и от друг близък човек от съответния пол
(дядо, баба, чичо, леля, семеен приятел/ка). В тази връзка времето, което детето прекарва с мъже и жени също е важно. Обкръжението му трябва да бъде от хора, които харесвате и смятате за добър пример, тъй като много повече децата се учат чрез подражание, отколкото чрез обяснения и разговори. Важно е то да има модели, тъй като те му онагледяват как се случват отношенията между хората. Например лишените от мъжка връзка (модел) момчета компенсират със следване на различни хиперболизирани варианти на сила и мъжество – супергерой от комикси и филми, залитане по културизъм и т.н.


Модел на семейство
Обикновено малчуганите изграждат вижданията си спрямо това, което наблюдават в собственото си семейство. Повтарят в много отношения модела на родителите си или тотално се разграничават от него. Чували сте, че често момчетата избират съпругата си
в съпоставка с майка си и съответно момичетата пренасят образа на баща си върху мъжете, с които се срещат след това. Т.е. образите на майката и бащата са основополагащи, те задават матрицата и стават база за сравнение. Както децата виждат себе си чрез родителите си, така много често (почти винаги) се случва и обратното – родителите виждат себе си в детето си. Съответно, ако е момиче, то трябва да
изпълни неосъществените амбиции на майката, а момчето трябва да надмине таткото. Наглед тези, съзнателни или не, родителски стремежи са хубави и в основата им е желанието да се осигури възможно най-доброто бъдеще за децата, но от друга страна много често се стига до издевателство върху детето и то започва да понася върху себе си тежестта на родителските комплекси.


Възпитанието
Да възпиташ детето си е достатъчно трудно начинание, така че не е нужно да се затормозявате излишно с идеята за мъжко и женско възпитание. Реално качествата, които най-често всеки родител се стреми да заложи в детето си са: самостоятелност, добросърдечност, уважение, отговорност, искреност, упоритост и т.н. Всички тези добродетели са универсални и не варират по отношение на това, дали детето е момче или момиче. Те са различни, обаче спрямо преценката и разбиранията на родителите. За някои искреността и емоционалността не са важни ценности и съответно те вероятно ще наблегнат на упорството, амбицията и способността да постигаш целите си. Но дори и в този случай пак не говорим за полово диференциране. По-скоро, когато нещата опрат до поведение на детето, тогава родителите започват да правят полови разграничения. Но както се вижда що се отнася до истински важните неща, които не са на повърхността, няма място за подобно разделение. В тази връзка е добре да обърнем внимание и на санкциите, които би следвало да бъдат еднакви, независимо от това дали става въпрос за сина или за дъщеря ви. В крайна сметка вие наказвате детето, заради нещо, което е направило или не е направило. Няма поведение, което да е приемливо за единия пол и да е осъдително за другия, по отношение на детското възпитание. Ако започнете да прощавате някои прояви само защото детето е момче например, вие ще му изпратите следното послание: „Ти си привилегирован, защото си момче и можеш да си позволиш да правиш, каквото си искаш”. Може би в не чак толкова засилен вариант, но все пак малчуганът ще си направи изводите. Освен това като поощрявате момчето си, то ще изгуби част от уважението си към другия пол. Защото ще бъде със съзнанието, че той все пак е нещо повече и тази представа ще е толкова силно залегнала в съзнанието му, че трудно би могла да се изкорени. По този начин възпитавате нетолерантност, която освен върху срещуположния пол може да се прехвърли и към етнически или социални прослойки.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber