Online School
Регистрирани потребители: 22319
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Хомеопатията и детското здраве

Визитка:
Д-р Райна Томова – лекар, клиничен хомеопат. Специалист по вътрешни болести (специалност, придобита в Медицински Университет, София). Магистър на Университета в Нант, Франция.
Съосновател и управител на Европейска школа по клинична хомеопатия.
Заместник председател на Българската медицинска хомеопатична организация.
Преподавател по клинична хомеопатия.
Хоноруван преподавател в Нов български университет и във Франкофонския институт по администрация и управление.


1. Накратко (доколкото е възможно) бихте ли разказали какво представлява хомеопатията като лечебна практика?
Хомеопатията неслучайно е наричана нежната медицина. Това е една методика, която е изключително щадяща за организма и най-общо казано, стимулира неговия капацитет да се справи с възникналите проблеми, благодарение на собствените си компенсаторни възможности. А тези възможности са много големи - човешкият организъм притежава огромен потенциал и когато знаем как да го насърчим, се получават забележителни резултати. Но в същото време тази методика има и своите ограничения. Тогава, когато капацитетът на организма е изчерпан, реално няма как да разчитаме на хомеопатията и преминаваме към други начини на лечение. Например: инсулинозависим диабет - едно тежко заболяване, при което клетките на панкреаса вече не са в състояние да произвеждат достатъчно инсулин – в този случай капацитетът е изчерпан и не можем да претендираме, че ще заместим липсващия инсулин с хомеопатия. В същото време редица заболявания - сезонни боледувания, рецидивиращи инфекции и др., които често се лекуват ненужно агресивно, могат много добре да се повлияят с хомеопатично лечение и то без никакви странични ефекти. За пример мога да дам и алергичните състояния, които са много често срещани напоследък, особено при децата живеещи в замърсената, градска среда. Тук хомеопатията може да бъде изключително полезна, без страничните ефекти на антихистаминовите или кортизоновите препарати. Разбира се, има и тежки изяви на алергия, в които се налага включването на такива медикаменти. Затова хоемопатия трябва да се практикува от квалифицирани лекари, които могат да преценят докъде са възможностите на тази методика и кога състоянието на пациента налага включването и на конвенционално лечение. 
2. Знам, че съществуват определени принципи, на които методиката се базира. Кажете ни малко за тях!
Тя се базира на три основни принципа. Първият е този на подобието. Медикаментите в хомеопатията се правят на базата на фармакологично активни вещества, най-често от растителен, животински или минерален произход. Когато биват използвани в измерими дози (милиграми, грамове и т.н.), те предизвикват определени болестни реакции в организма. Подобни болестни изяви, независимо от причината им, лекуваме с безкрайно малки дози на същите вещества. Един пример: ужилването от пчела предизвиква локална реакция (появяват се зачервяване, оток, щипане, парене). В хомеопатията има продукт, който се произвежда на базата на мацерирана пчела. Многократно разредената доза от този изходен продукт, съдържащ множество фармакологично активни вещества, се използва за лечение на обриви по кожата от различен произход, напомнящи появяващите се, след ужилване на пчела и предизвикващи подобни усещания в пациента, състояния. Тук идваме и до втория принцип – този на безкрайно малката доза на фармакологично активните вещества в хомеопатичните медикаменти. Това е и причината хомеопатичните препарати да са приложими при малки деца, при бременни жени, при хора с чернодробни или бъбречни проблеми, при които приложението на конвенционалните медикаменти е по-ограничено. Безкрайно малките дози нямат странични ефекти, не водят до лекарствени взаимодействия и са напълно безвредни. Третият принцип е този индивидуалния подход. Моята специалност е вътрешни болести , работила съм на кабинет и ми се е случвало (в сезона на вирусите) да дойдат множество пациенти с една и съща клинична картина. Съответно те излизат от кабинета с горе-долу идентична рецепта. В хомеопатията това не се случва. Пациентът влиза с на пръв поглед сходно заболяване, но в зависимост от индивидуалната реактивност на организма му, той има различни усещания и изяви. При прегледа се установяват и други детайли, които водят до това, че рядко различни пациенти с едно и също заболяване получават идентични рецепти. Има неща, които за конвенционалната медицина са без значение (например дали сърбежът на пациента, в мястото на обрива, се облекчава от топли или от студени апликации, дали усещането е свързано със сърбеж, с щипане или по-скоро с болка и т.н.). В конвенционалната медицина един сърбящ обрив, най-често, води до изписването на антихистаминов перапарат (при по-леко протичане) или кортизонов препарат (при по-тежко протичане), а в хомеопатията, в зависимост от детайлите, свързани с проблема, може да бъде правен избор измежду множество, различни медикаменти и се назначава този, който е най-подходящ, спрямо индивидуалната реакция на пациента. Затова и разговорът с пациента, в хомеопатичния кабинет, е много по-подробен. Всъщност хомеопатията не действа както конвенционалната медицина, „против“ симптомите на заболяването – аналгетик за болката, антипиретик за температурата, антихистамин за блокиране на хистамина при алергичната реакция и т.н., а по-скоро цели подпомагане на естествената реакция на организма към съответния проблем. Например: вместо да даваме антихистамини, ние използваме медикаменти, които „стабилизират“ мембраните на клетките, съдържащи хистамин и правим отделянето му по-трудно. По този начин ние стимулираме организма към по-голяма устойчивост спрямо алергена и основната ни цел е, в един момент, пациентът да не се нуждае дори и от хомеопатично лечение – т.е. да се върне към, естественото за организма му, балансирано състояние.   
3. Колко бързо могат да бъдат установени резултатите от лечението? Каква е посоката на „отшумяване” на симптомите?
Когато става въпрос за остро състояние, например възпалено гърло, резултатите идват много бързо – в рамките на два, три дни. Например: ако  при мен дойде пациент с ангина - това, което аз правя е да взема гърлен секрет и докато трае микробиологичното изследване (три дни), аз лекувам с хомеопатия. В повечето случаи, в рамките на този период, човекът оздравява. Ако това не се случи – вече имаме резултата от гърления секрет и изписвайки антибиотик, ще го направим аргументирано – според извършеното изследване за чувствителност на съответния причинител към антибиотиците. Хроничните заболявания, тези, с които един човек съжителства месеци или години наред, изискват повече търпение и упоритост. Един пример за такова заболяване в детската възраст е атопичният дерматит. Това е едно трудно за лечение заболяване, което е проблем и за конвенционалната медицина и често отчайва родителите на децата, които го имат. Нашият опит (моят и на колегите-хомеопати, с които обменяме опит), обаче показва, че при по-продължително хомеопатично лечение – например в рамките на шест месеца или на една година, в огромен процент от случаите, се достига до преодоляване на проблема. Има разбира се и случаи, когато организмът се повлиява много по-бързо от хомеопатичното лечение и макар и хронично, заболяването отшумява за много по-кратки срокове – всичко зависи от индивидуалната реактивност на пациента. Затова не мога и никога не давам на моите пациенти прогнози за срока на лечението, при едно хронично заболяване. 
4. Как протича лечението? Разкажете ни за хомеопатичните лекарства! Имат ли странични ефекти? Какви са спецификите им?
Както вече споменах, изходните съставки са фармакологично активни вещества от различен произход. Те преминават през специфична обработка, от която най-съществената част е постепенното разреждане на активното вещество, като това се прави десетки и стотици пъти. Ние работим главно със стотични разреждания. Полученото разредено вещество, най-често, се импрегнира върху гранулки, които са на базата на захароза и лактоза. Така „носителят“ е сладък, което не е без значение за децата. Те остават с впечатление, че ги лекуваме с бонбони и много по-охотно приемат терапията. Препаратите в хомеопатията не могат да се разделят на силни и слаби в зависимост от степента на разреждането. Изборът на разреждане се прави по други критерии и това е част от спецификата на лечението. Когато целим третиране на някакъв локален симптом например, използваме по-ниско разреждане (5 CH, 9 CH). Когато повлияваме психологически проблеми, тогава разреждането е по-голямо (15 СН или 30 CH). И това е само един от критериите при избор на разреждане. Има множество различни хомеопатични препарати и разреждания и е важен прецизният им избор за постигането на добри резултати при лечението.
А по отношение на страничните ефекти – хомеопатичните медикаменти нямат такива.
5. Има ли възрасти или състояния на човешкия организъм, в които е противопоказно да се лекува чрез хомеопатия? Например по време на бременност или при твърде малки деца и др.
Няма никакви ограничения на прилагането – от кърмачета, през бременни жени, до възрастни хора. Това, което много впечатлява моите пациенти е, че дозата, която предписвам на бебето, тежащо напр. 9 кг, е същата, каквато бих дала и на татко му, тежащ да кажем 90 кг. Това е така, защото в хомеопатията се цели подаване на минимална доза, отключваща отговор от страна на организма, а и хомеопатичните медикаменти нямат никаква токсичност. В този смисъл килограмите и възрастта нямат никакво значение при определянето на дозата.
6. Освен хомеопатия, практикувате и фитотерапия, нутритерапия, апитерапия. Кажете ни по няколко думи за тези методи? Какво представляват? Могат ли да се съчетават?
Това са природосъобразни методи за лечение, които по друг начин (различен от хомеопатията), стимулират организма да се справя, когато е изправен пред някакъв проблем – физически или психологически. Без да претендирам, че съм тесен специалист в тези области, аз използвам познанията, които имам, като така допълвам (ако това е необходимо) хомеопатичното лечение. Фитотерапията означава лечение чрез растения. Естествено предвид забързаното ежедневие, което има съвременният човек и фактът, че растенията, които можем да намерим около нас, много често растат в замърсена среда, аз не насочвам пациентите си към това да берат и сушат билки, да правят чайове и т.н. Препоръчвам екстракти или сокове, приготвени от растения, отглеждани в защитена среда, които всяко семейство може да открие в аптечната мрежа. Един пример за фитотерапия е прилагането на ехинацея – растение със силен имуностимулиращ ефект, влизащо в състава на много препарати, които могат да се открият в аптеките. Нутритерапията представлява приемане на хранителни добавки (съдържащи определени витамини, микроелементи или други съставки на храната), които в тези препарати са в по-концентриран вид. Например, ако човек получава често мускулни крампи, това може да е израз на недостиг на магнезий в организма. В този случай може да се наложи прием на магнезий под формата на хранителна добавка – ето един елементарен пример за нутритерапия. Апитерапията представлява терапия с пчелни продукти. Един от най-известните такива продукти е клеевата тинктура (екстракт от прополис). Моите наблюдения са, че няма майка, която да не е чувала за имуностимулиращото й действие. Тези методи могат взаимно да се допълват и аз ги съчетавам успешно в моята практика. Битува неправилното мнение, че при лечение с хомеопатия, трябва да се спре всякакво друго лечение. Най-отговорно заявявам, че няма такова нещо. Това са теории, най-често проповядвани от нелекари или от т.нар. „класици” в хомеопатията, които взимат опасни решения, спирайки лекарствата на хронично болни хора и забранявайки да се прибягва до каквито и да било други медикаменти, по време на лечение с хомеопатия. Вашите читатели трябва да знаят, че това са митове и че хомеопатията е съвместима с абсолютно всяко друго лечение, когато такова се налага.
7. Универсални рецепти, знаем, че няма, но бихте ли формулирали няколко съвета към родителите, за да предотвратяват честите разболявания! Има ли нещо, което подпомага имунитета на децата и ги предпазва от често боледуване (говорим за настинките, сезонните грипове и т.н.)?
Първото и най-елементарно нещо е родителите да не оставят децата си болни в детското заведение. Основен проблем е практиката недоизлекувани или откровено болни деца да бъдат водени в детската градина. Това е важен фактор за често боледуване, тъй като децата са в много близък контакт. Само при едно кихане пръските слюнка, с причинителя на заболяването в тях, могат да бъдат изстреляни на близо два метра разстояние. След това, когато се пипне повърхността, върху която са попаднали и причинителите се пренесат в другия организъм чрез лигавицата на устата, очите или носа, разпространението става верижно. Нека родителите мислят, както за своето дете, което много по-бързо ще се възстанови вкъщи, така и за другите деца, които не бива да бъдат заразявани. Следващият съвет, който мога да дам е по отношение на балансираното и разнообразно хранене. Това понякога е трудно изпълнимо, тъй като често родителите виждат децата си само вечер. Но храненето е много важно и има пряко отражение върху здравето. Мога да дам и още няколко универсални съвета с цел профилактика на боледуванията.  Например, аз често препоръчвам по едно флаконче Осцилококцинум седмично за снижаване на заболеваемостта от текущите вирусни инфекции в есенно-зимния сезон. Може да се добави и вече споменатата клеева тинктура – универсален имуностимулатор, познат много отдавна по нашите земи. Не е добре да се дава при бебета, тъй като е алкохолен извлек, но при по-големи деца може спокойно да се прилага. Обичайно се дозира по следния начин: два - три пъти на ден по толкова капки, на колкото години е детето. Друг съвет е децата да се извеждат колкото се може повече на чист въздух и да спортуват. Има и още нещо - вече е прието за установен факт, че хроничният стрес води до снижаване на имунната защита и често боледуване. Така че щастливите деца и спокойните възрастни боледуват по-рядко. Когато едно дете боледува наистина често е добре да се обърнете към квалифициран хомеопат, който да му изготви индивидуална имуностимулираща програма. Тя се съобразява с начина, по който боледува детето, с неговата наследствена обремененост, с начина, по който се храни, с неговата психологическа нагласа и среда и т.н.
8. Като преподавател, член на Българската Медицинска Хомеопатична Организация и магистър по Медицина, бихте ли насочили родителите на какво да обръщат внимание и какви критерии да си поставят, когато избират своя лекар-хомеопат?
Първият критерий трябва да бъде дали този човек е лекар. Много нелекари си позволяват да практикуват хомеопатия с аргумента, че лекарствата могат да бъдат взети без рецепта и че те са безвредни за пациента. Опасността, обаче идва не от хомеопатичните медикаменти, а от недобре преценената клинична ситуация, от неправилното поставяне на диагноза, от невъзможността да се прецени дали състоянието на пациента е такова, че той може да бъде лекуван само с хомеопатия или е необходимо да се приложат и други медикаменти или методи на лечение. Един няколкомесечен курс, колкото и добре да е изготвен, не може да даде квалификация, измерима с тази на един лекар. В сайта на Българската Медицинска Хомеопатична Организация има списък с имена и координати на практикуващи лекари-хомеопати. Разбира се този списък не е изчерпателен, но ако нямате препоръка за конкретен специалист, той би могъл да ви ориентира при избора.
 
Много благодаря за отделеното време!


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber