Online School
Регистрирани потребители: 22313
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Ролята на таткото в семейството

Семейството е най-важната социална единица в нашето общество. Нещо повече начинът, по който двойката изгражда своите отношения и възпитава поколението си, кореспондира с моделите на поведение, върху които са базирани всички порядки. Начинът, по който едно дете вижда света през призмата на родителите си, дава изключително голям отзвук върху цялостното му понататъшно развитие. Това означава, че днешните родители очертават визията на бъдещето поколение. В този брой решихме да обърнем внимание и на татковците. Тяхната роля във възпитанието и отглеждането на децата е много пренебрегвана, а това не е правилно. За изграждането на една хармонична, самостоятелна и пълноценна личност, много важни са моделите, които детето вижда в семейството си. От начина, по който се развиват отношенията на майката и таткото, зависи как ще се променят и оформят представите на детето. Фактът, че единствено мъжът и жената (майката и бащата) могат да създадат дете, е достатъчно показателен за това, че именно те двамата са отговорни и необходими и за отглеждането му. 


Няколко мита, пречещи на татковците да се включват активно в отглеждането на децата:
Грижите за децата отнемат от мъжествеността
Много бащи смятат, че грижата за децата и дома са женски работи и че някак си не е „мъжко” да „дундуркаш” бебе, да сменяш пелени или да се грижиш за по-голямото братче или сестричка. Общото мнение на психолозите по този въпрос е, че колкото повече един мъж се дърпа от подобни задължения и занимания, толкова по-несигурен се чувства в мъжката си позиция и с една дума е комплексиран. Именно неговата колебливост във функциите и отговорностите му на мъж са разколебани и той се опитва да ги възстанови чрез пълен отказ от грижи за детето.

Грижата за бебето е задължение на майката
Съществува подобно схващане, тъй като през първите няколко месеца жизненоважна за малкия човек е именно майката, с оглед на кърменето. Напротив, това е ангажимент (при това много сериозен и голям), който трябва да се разпредели между двамата съпрузи, защото е непосилен само за единия. Неслучайно природата ни е създала така, че сами да не можем да създадем нов живот. Аналогично стои въпросът и с отглеждането – ако само майката можеше да се справи с тази отговорност, то тогава защо еволюцията не е елиминирала напълно ролята на таткото.

Безгрижен живот на бащата
В представите на много татковци животът след появата на децата не се променя особено. Всичко си върви по старому и дори по-добре, тъй като ще има едно малко същество, което ще носи радост, а съпругата (поне през първите няколко месеца) ще си е приоритетно вкъщи. Изобщо картинката в главите на бъдещите татковци е семейна идилия от патриархален тип. Истината, както всички знаем, не е такава. След появата на малкия човек положението е коренно различно. Не само, че отговорностите са повече и насищат плътно ежедневието, но и идеята за бащинството изведнъж „натежава” на раменете на безгрижния мъж. В този момент се случва т.нар „осъзнаване” на истинските параметри на това да имаш дете, което изцяло зависи от теб. И изведнъж от готиния бъдещ татко с чувство за хумор, на когото всички много се радват, остава само начумерена и вечно уморена сянка, която задължително трябва да се наспива вечер. Като „бонус” към това същият този симпатяга става сприхав, изнервен и взривоопасен.
Супер грижовните бащи
Супер грижовните бащи, познати от филмите, които едва ли не завиждат на майката, че е по-необходима за бебето (кърмаче) от тях и дори с нетърпение чакат малкото да започне да се храни самостоятелно, за да могат и те да са „жизненоважни”. Този образ е нелеп и неубедителен. Такъв баща би бил комичен, Да не говорим, че ако става въпрос за чак такова желание за опека над детето, то вероятно причината е сериозен проблем в съзнанието на мъжа, свързан с представата му за самия себе си.

Причините за отказ от активно бащинство и как да помогнем
• Майката до голяма степен играе роля в приобщаването на таткото, особено ако той не проявява инициатива, подтикнат от страхове, опасения или предразсъдъци. Понякога бащите се чувстват „изолирани” от грижите за детето. Когато, при подобни обстоятелства, майката не се постарае да „въведе” партньора си и да го предразположи да е пълноценен в помощта си към нея, спрямо детето, тогава мъжът често не проявява инициатива да го направи сам.
• Консервативно възпитание, получено от техните бащи. Стана въпрос, че представата за моделите (на семейство, на мъжко-женски роли и задължения) се получава в детството. Навремето визията на „апатичния баща” беше много разпространена и реално настоящите татковци са възпитани в нея. Това, обаче не е непоправимо. С малко повече търпение и разбиране и от двете страни, резултатът ще бъде чудесен.
• Усещане за некомпетентност/непохватност. Това е една много съществена причина, която „държи” татковците далеч от децата им. Чувството, че няма да се справиш и страхът да не причиниш нещо лошо на детето идва от липсата на опит. Но това опасение е еднаква както за майката, така и за таткото. Единственият начин човек (независимо мъж или жена) да се справи с него е пробата. Затова съветът тук е да се опитате. Може би най-добрият вариант в такъв случай е двамата родители заедно да се „борят” с предизвикателствата, пред които малкото ги поставя.


Какво трябва и какво не трябва да прави таткото
- Таткото трябва ( в смисъл, че е длъжен и това е част от задълженията му) да внимава с отношението си към майката, особено ако се касае до родители на новородено. Търпение и особено внимание са необходими, тъй като родилките са изключително чувствителни, на моменти изнервени и могат да бъдат сприхави и доста „лоши”. Малко категорично  звучи, но истината е, че жените се чувстват малко свръхнатоварени в тези моменти и малко емоционална подкрепа им е жизнено важна. Същото се отнася и в случаите, когато майката отделя повече време в отглеждането на детето и няма други ангажименти. Многократно е ставало въпрос за работата на родителя, колко трудна, ежедневна и непрекъсната е тя. Няма съмнение, че е съпоставима само с най-тежките и времеемки длъжности и като такава, тя трябва да бъде уважавана и признавана. 
- Таткото не трябва да се държи „студено” и дистанцирано в стремежа си да приучи детето към дисциплина. Страхът от разглезване не бива да е водещ, тъй като той води до „сурово” възпитание и може да има като резултат прояви „на пук”и страхопочитание в лошия смисъл на думата. Друго лошо следствие от подобно поведение е, че никога няма да може да се изгради силна и емоционална връзка между детето и татко му. 
- Бащинство, вместо майчинство – таткото си е вкъщи и гледа детето.  Мъжът трябва да допуска и такава алтернатива, ако обстоятелствата го налагат.

- Родителите не трябва да допускат разногласия по отношение на дисциплината. В основата на правилното и хармонично възпитание е разбирателството при вземането на решения. Най-добре е семейството да има нещо като „политика”, що се отнася до детето и въпросите, свързани с него. По този начин ще бъде много по-лесно да се реагира в конкретна ситуация. Естествено винаги малкият палавник може да постави родителите си в ситуация на опоненти. В тези случаи е добре да поспорите и всеки да даде аргументите си, но мерките, които вземате да са приети и от двамата.
- Доброто и лошото ченге не са подходящ вариант. Тази практика може да има ефект при престъпниците, но при малките деца е противопоказна.
- Бащата не трябва да взема ролята на оценител, тъй като това е много изнервящо за майката, а и не показва никаква съпричастност. Когато се приберете вкъщи и заварите дома в отчайващо състояние, детето пищящо, а вечерята прегоряла, последното, което трябва да направите е да си позволите саркастични или откровено осъдителни коментари. Опасно е! Шегата на страна, но никой не обича одитори, особено в дома си. Най-малко тогава, когато е изтървал юздите и отчаяно се опитва да се задържи на седлото.
- Бащата не трябва да бъде прекалено строг и да очаква невъзможни неща от своето дете, както и да изисква поведение, характерно за съвсем различна възраст. Често следствие от „апатичния баща” е таткото да не е „в час” с развитието на детето и да има завишени или занижени представи за възможностите му. 
- Таткото трябва да съумее да предаде на своето дете адекватен мъжки модел на поведение. Тази визия ще бъде носена от детето (независимо дали е момче или момиче) през целия му живот.
Не трябва да ставате татко „под чехъл”, който за всичко се допитва до майката, защото тя знае по-добре как се прави едно или друго нещо, свързано с малчугана. Детето ще ви мисли за некомпетентен и напълно неравнопоставен на майката. Оттук отиваме на по-сериозни проблеми като липса на авторитет и т.н.
- Не трябва да позволявате да ви третират като „дежурното чудовище”, което ще се прибере вечерта и ще въздаде справедливост. Страхопочитанието не е добър начин за въдворяване на ред.


 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber