Online School
Регистрирани потребители: 22265
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Детският темперамент

Някои родителите се чудят защо детето проявява такова упорство и е напълно неподлежащо на каквото и да е възпитание. Други упорито се опитват да вменят на хлапето борбеност и инициатива, но реално малчуганът е плах и стеснителен. В такива (и подобни) моменти обикновено сме свикнали да казваме, че еди коя си черта или проява е свързана с характера на детето, който е например „чепат”, „инатлив” или нещо друго.

Възпитание или характер
Общо взето мненията по този въпрос са различни и понякога крайни. Някои смятат, че всеки човек се изгражда като личност от само себе си и въпреки целенасочените усилия, от страна на родителите, да навигират посоката, няма резултат. Примери за това има много. Не може да не ви се е случвало да видите дете на площадката, от което майката е „вдигнала ръце” и си личи, че е изгубила контрола над възпитанието, а оправданието й е, че „той е непоправим и неподлежащ на дисциплина”. Другата гледна точка е обратната и съответно нейните тези са, че поведението и т.нар. характер на децата са резултат от възпитанието. Всяка проява на децата е следствие от родителското поведение, отношение и личен пример. Малчуганите реално копират, правят на пук, „слушат” или „не слушат” в зависимост от това, което прави за тях семейството. Истината, обаче в този случай не е точно по средата. Тъй като по отношение на бъдещата личност роля имат доста фактори с различно отражение. На първо място са родителите. Семейството играе основна роля в изграждането на личността. То дава основата. То дава първоначалните представи. Замислете се, че именно майката и бащата дават обяснение на света и детето започва малко по малко да си го превежда. Отговорите на детските въпроси са първите представи, които малчо си създава. Вие ще дадете обяснение на думите и детето ще построи светоусещането си спрямо вас. Накратко най-важни за детето са неговите родители (близкото му обкръжение). На второ място идва малко по-далечната среда. А именно по-широкият кръг на роднини и семейни приятели, които също са съпричастни в изграждането на детските представи. След това трябва да включим и социалния кръг на детето в детската градина, ясла или училище. Естествено между всички тези неща намира място и темпераментът на детето, който обаче може и да е наследен от родителите и най-често е. Но все пак има процент, отреден на същинския темперамент – т.е. така както го определят психолозите, според динамиката на психическите свойства.
Кога има значение възпитанието
Възпитанието, не само като целенасочена дейност, която има определени цели и очаквания към детето, ами и като непосредствено общуване между родител и дете, има огромно значение, защото съставя най-важните представи и знания за живота и света.
1.  Кое какво значи
Започваме със сладкия етап на въпросите, в който малчуганите ни заливат с безброй въпросителни, тъй като започват да си обясняват света и средата, в която живеят. Родителските отговори имат огромно значение, тъй като голяма част от детските въпроси нямат еднозначно обяснение. А нюансът, който мама или татко ще придадат на едно или друго определение, ще се отразят и върху детето и неговата представа. Тук не става въпрос за предметите, които общо взето са еднозначни (ябълката е ябълка, а телефонът е телефон), а за по-абстрактните понятия като приятелство, доверие, гняв, нежност, грубост и т.н. 
2. Кое как определям и оценявам
В неразривна връзка със значението на понятията е и оценката върху тях. Огромно влияние оказва определянето на едно или друго събитие, постъпка, качество, предмет и т.н. Личността на един човек се гради и въз основа на начина, по който той оценява случващото се. Не само като положително и отрицателно, но и като важно и маловажно. Дали е добре да бъдем мили и почтителни или е по-важно да имаме позиция, която да отстояваме – всички тези характеристики на една личност се възпитават и предават от родителите (грижещите се).
3. Как е добре да се държа и как не
Наред с оценката към възможните за възпитаване качества се „намества” и поведението от гледна точка на етикета. До каква степен трябва да се „държим прилично” и как варира това за различните семейства. За някого да си помагаш с пръсти, докато се храниш не е проблем, но със сигурност има хора, които смятат това за недопустимо и съответно ще го вменят (волно или неволно) на децата си. Това е съвсем дребен пример, очертаващ различията в представите ни за подобаващо поведение. А все пак, след външния вид, именно обноските са първото нещо, по което съдят за нас. Т.е. начинът, по който се държим формира една от първоначалните представи за това какви сме. 
4. Какво си мисля за света, любовта, хората
Идваме до генералните представи, които родителите съзнателно или не прехвърлят върху децата си. Какво място е светът – добро или лошо? Другите хора враждебни или приятелски настроени са? Доколко е важна любовта в отношенията? Всички тези отговори ще изградят основния мироглед на детето. И е важно всеки родител да знае, че създаването на една личност е основно негова заслуга.


Темпераментът и неговото място
„Темпераментът е съвкупността от устойчиви индивидуални психични свойства, определящи динамиката на психическата дейност на човека и оставящи относително постоянни при различни мотиви, съдържание и цели на дейността” казва Уикипедия. Тези устойчиви свойства са свързани с типовете висша нервна система.  Ако се допитаме до синонимния речник, обаче ще видим, че там са дадени като еквивалентни понятия - характер, черта, нрав. Това от своя страна дава още един нюанс в значението. Но нека да разгледаме видовете темперамент и харектеристиките на всеки. Така ще можете да откриете какъв темперамент има вашият малчуган и да знаете какво може да се очаква от него като поведение и реакции.
Според всички изброени показатели различаваме четири различни вида темперамент. Разбира се добре е да се има предвид, че в действителност хората не се припокриват напълно с някой от моделите, а често имат признаци на няколко типа.
Холерици
Децата холерици в детската градина и началните години на училището изпъкват сред другарчетата си. Поведението им е динамично, темпераментно и може да се каже още бързо и сприхаво. Попаднали в непознато социално обкръжение, децата холерици са малко плахи в началото, но бързо съумяват да се отърсят от притеснението и да се „нагодят” идеално към обстановката. Имат изключително добро поведение както към връстници (равни), така и към авторитети (родители, учители и т.н.). Много активни са. Това може да се проследи както от желанието да участват в час, игра или друга дейност, така и от силното доминантно поведение, когато дейността е отборна или групова. Друга характерна черта за холериците е нетърпението. Те искат всичко да стане веднага и на момента, не обичат да чакат и това ги изнервя. Вниманието на децата холерици трябва да бъде ангажирано постоянно и съответно да бъде канализирано в някаква посока, в противен случай те губят интерес към дейността и започват да се отклоняват от нея, като това може да доведе до проблеми с дисциплината (ако се касае до група в училище, детска градина). Начинът, по който може да им се предаде информация е силно интерактивен, в който детето активно да участва, тъй като дългите разказвателни уроци го отегчават и не задържат вниманието му. По-лесно се справят с логическите задачи, изискващи мислене и съобразяване, отколкото с тези касаещи се до възпроизводство. Енергични, активни, добре се вписват в група, изключително трудолюбиви. Движенията им са бързи, походката - неравномерна, мислите им скачат от обект на обект, когато говорят, не се доизказват. Те си остават ненадминати в бързото устно отговаряне. За сметка на бързината допускат грешки в точност¬та. Когато вършат нещо, те не акцентират върху начина, по който го правят, а гледат резултата. Добре е да се приучат да оглеждат направеното. Изисква¬нията към детето холерик трябва да бъдат системни и да се съчетават с поощрения. По отношение на усвояването на навици и поведение холериците не са много податливи. Те са „непослушни” и често „невъздържани”, което изисква повече отделено време от възпитаващия и много повече енергия и усилия. Холериците са доста крайни като реакции, движат се по двата крайни полюса – от силна превъзбуда до вяло и апатично поведение.

Флегматици
Спокойни, уравновесени и дори може да се каже „бавни” деца. Приемат с чувство на умереност всичко, което ги заобикаля, дори са малко апатични. Нервната система им е здрава и силна. Походката им е бавна и равномерна. Най-характерната черта за тях е балансът – не изпадат в полюсни настроения и нямат крайни реакции. В социална среда са адаптивни, но не и лидери. По-скоро се сливат с обстановката и дават вид на изключително тихи и кротки деца. В противовес на холериците те не са силни в групови и активни занимания. За работа в час се подготвят бавно, често закъсняват. Не дават вид, че мислят целенасочено. Стоят спокойно и имат афинитет към рутинните занимания като възпроизводство – преписване, четене, подчертаване и т.н.  Флегматиците трудно се включват в колективни мероприятия. Слабо се повлияват от ентусиазма на другите. Често играят сами, трудно се „запалват” по нещо. В самостоятелната работа са съсредоточени и упорити. Не бързат да привършат започнатото, времето не ги тревожи, увличат се от това, което правят, особено рисуването, ако им се удава. В разговор са много търпеливи, не прекъсват, а изчакват, обмислят и тогава отговарят. Очертават се като мълчаливи деца. Могат да възприемат съсредоточено дълго време пасивна информация, която не изисква ответ и не държи мисълта в напрежение. Нужно е децата флегматици да бъдат насърчавани към активност и участие. Дока¬то сангвиникът и холерикът веднага реагират, изразяват чувствата си, то флегматикът се задържа продължително време в еднакво състояние, чувствата му се генерализират. Затова строгите изисквания не са нуж¬ни към него, той се поправя от една забележка.
Сангвиници
Това са силни и много адаптивни деца. Бързо и с желание се включват в колективни игри, занимания и т.н. Не се притесняват от общуването с други деца или с авторитети. Точни и изпълнителни са, не закъсняват и са съсредоточени и мотивирани в това, което правят. Активни са и обичат да вземат участие и да са център на внимание. Емоционалната им страна е доминираща. Мисълта за предстоящо занимание ги обхваща изцяло. Отпускат се и на моменти са шумни и буйни, но и при лека забележка веднага коригират поведението си. Бързо преминават от едно състояние в друго. Разпределеното и концентрирано внимание се разви¬ва най-напред при тях. Проявяват се като колективисти. Обичат да бъ¬дат първи и да се налагат. Поддават се на внушения, похвалите им действат добре. Активността и инициативността у сангвиника се прояв¬ява в положителна и в отрицателна насока. Сангвиникът еднакво бързо и лесно усвоява и хубавото, и лошото. Често пъти чувствата доминират в поведение¬то им. Неуспехите изживява силно, но за кратко. Говори бързо, разпалено, със страст и убедителност. Мислите му текат гладко, думите идват навреме.

Меланхолици
Децата меланхолици са срамежливи, неуверени и дори страхливи. Неохотно влизат в контакт с други деца и се плашат от моменти, в които вниманието е насочено към тях.  Често съмнение и недоверие, плахост и колебание съпътстват меланхолика. Когато някой пожелае да говори с тях, отговарят кратко. Смяната на обстановката и социалните контакти са трудни за тях. В началото тези деца са незабележими и са много неактивни. Страхуват се да не сгрешат, което ги прави много неуверени в способностите си и плахи. Добре е да бъдат толерирани, изчаквани и насърчавани. Ако направят грешка или се затрудняват бързо се демотивират и съответно се отказват от започнатата дейност. Обръщат внимание на детайла и са много прецизни във всичко, което правят. Трудно се ориентират в нова обстановка, колебливи са, не могат да вземат бързи решения. Работоспособността им е голяма в спо¬койна обстановка, но доста намалява, когато са под напрежение или нещо ги притеснява. По отношение на дисциплината и навиците те като че ли са въз¬питани и не се нуждаят от грижи и изисквания. Възпитанието при тях тряб¬ва да бъде в друга насока - да се развива инициативността им, да ста¬ват свободни в държанието си. Нужно е по-често да се включват в игри, да им се дават напътствия и да бъдат стимулирани да се изявяват.

Холерикът и меланхоликът са двата крайни типа. При холерика възпитанието трябва да бъде насочено по посока развитието на задръжните му процеси в реак¬циите и мислите, в говора и в поведението. При меланхолика - обратно, нужно е възпитанието да бъде насочено към развитие на активност и свободата на действията, както и вписването в колекти¬ва. Флегматикът и сангвиникът са централни типове. Тяхното поведение е много по-балансирано и не е необходима целенасочена работа в някаква посока. Четирите типа са доста различни, но взаимно се допълват и така очертават многообразието на човешката личност.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber