Online School
Регистрирани потребители: 22803
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Баби и дядовци – начин на употреба

Представата за семейство значително се е стеснила и обичайно обема двамата съпрузи и децата. Навремето не е било така. Тогава понятието е включвало и голяма част от близките роднини. Общо взето всички, които са съставяли едно домакинство. Специалистите наричат този модел „старото голямо семейство”, в което баби, дядовци, понякога лели, чичовци и братовчеди са живеели под един покрив (или в непосредствена близост). Ситуацията, в която всички близки са били заедно, на практика, е имала много ползи за малчуганите. Те не са познавали скуката и са прекарвали времето си в безспирни игри с братовчеди или по-млади членове на рода. Освен това са ставали доста по-социални от самия факт, че ежедневно са общували с доста хора. Жените в къщата са си поделяли работата по домакинството и децата, което значително ги е облекчавало. Такова съжителство е позволявало много от трудностите да бъдат поделени, както във финансов, така и във почти всякакъв друг аспект. Да не говорим за съхранението на традициите, които в едно такова голямо семейство се спазват и децата се възпитават в тях. Въпреки всички тези прекрасни черти старото голямо семейство се е разпаднало (ако не напълно, то поне в значителна степен). Защо ли? Причините са доста – от урбанизацията, през еманципацията до споровете, настъпвали между роднините в подобно тясно съжителство. Явно трудностите в общуването са били значителни, което пък ни връща към настоящата тема – бабите, дядовците и мястото им в новото семейство.


Позитивен подход 
Когато се роди дете се ражда една майка и един баща, но и две баби, двама дядовци, няколко лели и т.н. Отношенията между членовете, на така оформилото се семейство (род), са изключително важни. Те определят атмосферата, в която ще расте детето. Така се изгражда средата на малкия човек и спрямо нея, той започва да се развива и да се съизмерва. Но често се случва така, че комуникацията е нарушена и добрият диалог между членовете в семейството се разваля. Хора сме и сме различни, понякога трудно общуваме, друг път изпускаме нервите си или пък обратното - премълчаваме и прибираме дълбоко в себе си обидата и разочарованието. Всички тези фактори оказват влияние върху динамиката на общуването и започват да назряват процеси, които могат да повлияят негативно върху общата атмосфера на разбирателство. Затова е добре младите родители да намерят някакво средно положение и баланс в общуването си с по-възрастните. Толерантност и компромиси са необходими и от двете страни. Но все пак практиката посочва, че с възрастта все по-трудно можем да се променим и да отстъпим. Всичко е строго индивидуално и зависи конкретно от хората, но опитът е красноречив и показва, че бабите и дядовците трудно подлежат на коригиране. В тази заплетена ситуация можем да си послужим с модерното напоследък позитивно възпитание. Така трудно ще ги дисциплинирате, но определено можете поне да ги контролирате до степен, в която отношенията ви ще бъдат добри и всички ще сте доволни от това.
Стъпка 1: Помислете си за ползите от вашите родители и тези на съпруга ви! Как биха могли да ви помогнат и отменят на моменти, така че никой да не се чувства използван, експлоатиран или задължен.
Стъпка 2: Толерирайте доброто поведение и се опитайте да игнорирате лошите прояви! Така ще стимулирате бабите и дядовците да са ви от полза, а и ще ги накарате да се чувстват полезни. Чрез пренебрегването на това, което не харесвате, има шанс те да се откажат да го правят (виждайки, че не оказва никакво въздействие), но по-важното е, че няма да се стига до конфликти.
Стъпка 3: Избягвайте преки сблъсъци с по-възрастните си роднини! В повечето случаи те не водят до нищо добро. Напротив при един разговор на „висок тон” или дори скандал често казваме неща, които не мислим и нараняваме (понякога много) другите. Освен това, когато ситуацията се изясни, а страстите – уталожат, винаги остава една остатъчна горчивина и неприятен спомен от случилото се. Затова не чакайте обстоятелствата да се насъберат, за да предприемете разговор – спокоен и внимателен, в който да изложите позицията и желанията си. Но трябва да сте с нагласата да чуете и другата страна. Така заедно ще излезете от проблема с общо решение, от което всички ще са доволни, защото имат принос за него.

Бабите и дядовците     
Има различни типове баби и дядовци – много отзивчиви, но и много натрапчиви; доста активни в отглеждането или доста апатични и незаинтересовани от децата; такива, разполагащи с повече време и такива – с по-малко... Общо взето колкото различни хора, толкова и различни баби и дядовци – напълно обяснимо и логично . Срещат се обаче някои общи черти, характерни и валидни за повечето.
 Радват се повече на внуците (отколкото на собствените си деца), защото не носят отговорността за възпитанието и бъдещото им. Затова сега се чувстват свободни, непринудено и естествено да глезят децата и да играят с тях, без притеснението, че ще ги разглезят.
• Много по-спокойни и улегнали са, а и поне веднъж са минали вече по този път и много от детските номера и приумици са им „ясни”. Наред с това (в повечето случаи) имат време, което да отделят на внуците си и са по-свободни от ангажименти и работа. Което само по себе си ги прави по-малко стресирани.
• Внуците карат бабата и дядото да се чувстват по-млади и те в повечето случаи с охота приемат да се грижат за тях.
• Бабата и дядото (жалко, че нямаме една дума, която да ги назовава, както е например в английския или в немския, щеше да спести време и повторения) служат като бавачка в някои случаи, но не точно, тъй като са силно емоционално свързани с децата. Трудно бихте намерили детегледачка, която да обича децата толкова. Но от друга страна тя би била доста по-обективна и не би си позволила да се намесва в семейните ви работи.
• Бабите и дядовците всъщност създават представата за история на децата. Малчуганите с часове и в захлас биха слушали историите за миналото. Децата с интерес ще научат каква е била мама като малко или какви пакости е правил татко им на тяхната възраст. Затова, че не е имало толкова много играчки, че игрите са били по-различни, за това, че не е имало дори телевизия и компютри и т.н.

Конфликтни точки
Съветите
Прекалено даване на съвети – една от най-лошите характеристики на възрастните. Все пак и двете страни трябва да имат предвид, че хората имат право на собствени грешки. Освен това бъдещата или настояща майка на малко детенце е отговорен възрастен, който има право на избор и най-важното - нейно е правото да взима решения. Съветите се приемат, само ако са поискани, иначе (независимо колко са добри и на място) се отхвърлят и се възприемат като натрапване. При един нормален и добронамерен разговор за това, по всяка вероятност ще се стигне до консенсус.

Критикуването
Когато бабата и дядово критикуват детето все едно коментират родителите. Ако кажат например: „Тони е много хубаво дете” родителите биха се поласкали, но ако изразът е „Тони е страшен инат” или „Има много лош характер” тогава майката и бащата на Тони ще приемат упрека лично и то даже повече отколкото, ако беше отправен към тях.

Дисциплината
Разногласия във връзка с дисциплината. Да, такива в повечето случаи възникват и често не завършват добре. Ако вашите родители са се превърнали в онзи тип баби и дядовци, които се опитват да контролират всичко и при всеки удобен случай вмятат по някои съвет, препоръка или напътствие, то тогава е добре да проведете един сериозен разговор с тях по отношение на правата им. 
Надпреварата
Състезания между бабите и дядовците от двете страни – тези по бащина линия често се надпреварват с тези по майчина – за грижа, за подаръци, за помощ и т.н. Което в много случаи може да доведе до конфликти в семейство като изправи съпрузите един срещу друг и ги постави в ролята на водачи на два противникови лагера. А семейството не е игра, която трябва да бъде спечелена от някого. Защото залогът е много голям – детето.

В заключение
Не е възможно бабите и дядовците да се отнасят по начина, по който го правят майката и бащата. Съответно да им налагате някакви норми и правила не е редно, а и ще се убедите, че не е и продуктивно. Те ще си правят каквото си знаят, а вие ще се ядосвате. Общо взето полза няма да има. Когато поверявате децата си на бабата или дядото, вие реално водите детето в тяхната къща, където се спазват други правила. Така им се доверявате, че ще се погрижат за тнего по възможно най-добрия начин. Ако обаче изисквате да се спазва вашият ред, това ще сведе ролята на родителите ви само до тази на гледачи и те няма да изпитват същата радост от общуването с детето. Затова най-добрият начин да запазите добрия тон и отношенията си с по-възрастните, е да проумеете този факт и да се опитате да говорите с тях всеки път, когато има и най-малко съмнение, че може да назрее проблем.
Успех :)!  


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10
DEVIN

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber