Online School
Регистрирани потребители: 22560
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Новите ситуации в живота на детето

Животът на бебето започва със сложни и заливащи емоции, към които то трябва да се приспособи. В първите месеци от живота му появата на майката носи много вълнения и много разочарования. Бебето изпитва  целия спектър от чувства: радост,гняв, фрустрация, облекчение, спокойствие. Когато бебето има опит, в който неговата майка удовлетворява желанията и импулсите му (на глад, жажда, страх), това създава нагласата, че светът е доброжелателен и че то може да вярва в доброто. Обратно, когато  опитът на бебето се базира на съмнения и гняв, това спомага за формирането на негативни преживявания, които застават в основата на неговите поведенчески реакции в по-късни периоди. Поставено в добри условия, съобразени с индивидуалните особености,  за бебето е възможно да преживява тези обстоятелства като недостатъчно добри. Това е свързано с факта, че всяко дете носи свой вътрешен свят и развива интензивни отношения вътре в себе си. Дори и най-добрите условия, адаптирани към нуждите на детето, могат да се възприемат като носещи разочарование, тъй като то може да ги възприема като недостатъчни за упражняването на контрол над тях. С други думи, процесът на адаптиране започва тогава, когато детето е в състояние да се защити от тревожност и нетърпими условия по всякакъв начин, с какъвто разполага. В случаите, в които детето не съумява да използва тези свои защити, то среща затруднения в приспособяването си към околния свят.
Включването в група
Безспорно, една от предизвикателните житейски ситуации за детето, е включването в група от деца. Как бихме могли да подходим, за да подпомогнем детето в опита му да се справи с този нов момент?
 Преди то да бъде включено в група от деца, възобновете контактите му с дете, с което се е чувствало комфортно преди това.
  Поканете детето да участва в групата в присъствието на по-голям батко или кака. Това ще внесе известно успокоение във взаимоотношението, поради факта, че вече е натрупало опит в обмяната с други деца.
 За да осигурите спокойна среда, в която малкото е предпазено от силни преживявания, носещи превъзбуда, можете да стесните кръга на приятелите му.
 Позволете му да има правото да не споделя свои вещи с други деца и да не отстъпва в намеренията си. Настояването, от страна на родителя, детето да играе и да дава свои играчки би усилило напрежението, поради факта, че то все още не е способно да осмисли значението на споделянето. Важно е да бъде оставено време, колкото е необходимо за отделното дете, в което то да свикне с присъствието на други деца и да разпознава в тях различни роли. Това би снижило тревогите му и би положило основа за изграждане на равностоен контакт с другия. Също така, можете да предложите на мъничето да взема със себе си играчки или вещи, за които се чувства готово да дава или да позволява друго дете да играе с тях.
 Дайте възможност на детето да отхвърля.
 Оставете детето да експериментира с различни роли.
 Покажете на детето, че разбирате силата и значението на случващата се промяна.
 Подкрепете детето в усилията му да продължи да играе или да възобнови своите игри.
 Подгответе детето за момента на вашето напускане (дайте яснота кога ще тръгнете, кога ще се върнете, кой ще придружи детето).
 Споделете свой позитивен момент от детството си, когато сте били в голяма група от деца или в група в детско заведение.

За да подпомогнем адаптацията на детето, е важно да осигурим собствено пространство (включително физическо място, собствен кът) и безопасна среда, носеща чувство на сигурност за детето. Добре е детето да има лесен достъп до различни компоненти от обкръжаващата го среда, което ще му даде усещане за контрол на ситуацията. Включването в нова група е сложен процес за детето и ново преживяване. Колкото и добре да сме го подготвили за това, колкото и усилия да сме вложили, за да „смекчим“ тревожните моменти и чувствата на тъга от предстоящата раздяла, важно е да помним, че това е част от пътя, по който то се научава да гради собствен опит. Когато говорим за нов опит в живота на детето, изникват редица примери за сложни и предизвикателни ситуации или периоди, в които ни се налага да бъдем директни и честни с него. Как да въведем детето в непозната ситуация?

Плавно въвеждане на малчугана в новата ситуация
Когато въвеждаме детето в непозната ситуация (например тръгване на детска градина, наемане на детегледачка, смяна на жилище и т.н.), e необходимо то да знае причината за промяната или за нашето решение. Понякога това може да бъде поднесено по естествен начин и самата ситуация да позволява иницииране на разговор. В такъв момент родителят не губи думите си, започва от някъде и води плавно мъничето към добиване на смисъл. Важно е то да знае защо това се случва, кое обуславя това. Съществуват и моменти, в които родителите се чувстват неуверени в това да говорят с детето по даден въпрос (например раздяла, развод, тъжна вест и т.н). Тогава услужливо „подминават“ темата, показват я с действия, коментират я с други възрастни, но не и със самото дете. Важно е да разпознават в този момент своето колебание, чувството на несигурност или нежелание. Този момент може да бъде отправна точка („Не зная от къде се започва, но ние с майка ти решихме….“ или „ от няколко дни се чудя как да ти кажа….“). Това, което детето ще усети е чувството, съпътстващо родителя в този момент и ще оцени искреното отношение. Важно е за детето да бъде включено в процесите, които текат в семейството. Важно е за него да познава родителя си в подобна светлина: понякога в колебание, друг път – срещащ трудности, понякога в търсене и лутане, друг път – раздразнен, объркан или тревожен. Това дава посланието, че на него също му е позволено да изпитва такива чувства и да се докосва до непознати емоционални територии, да изследва и най-вече – да греши. И въпреки това да бъде прието!
Толкова много книги ни съветват как да подходим, как да кажем, какво да направим и на кое, как да реагираме. Но, всъщност най-голямата ценност в комуникацията с нашите деца, е обръщането към себе си: вглеждането в нашите чувства, затруднения, колебания и желания. Остава отворен въпросът с нашия опит – нов ли е опитът ни да бъдем откровени и автентични или е ново преоткриването на смесицата от сложни и противоречиви чувства?

Светлана Благоева, психотерапевт, психотерапевт


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber