Online School
Регистрирани потребители: 22322
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Новите ситуации в живота на детето

Животът на бебето започва със сложни и заливащи емоции, към които то трябва да се приспособи. В първите месеци от живота му появата на майката носи много вълнения и много разочарования. Бебето изпитва  целия спектър от чувства: радост,гняв, фрустрация, облекчение, спокойствие. Когато бебето има опит, в който неговата майка удовлетворява желанията и импулсите му (на глад, жажда, страх), това създава нагласата, че светът е доброжелателен и че то може да вярва в доброто. Обратно, когато  опитът на бебето се базира на съмнения и гняв, това спомага за формирането на негативни преживявания, които застават в основата на неговите поведенчески реакции в по-късни периоди. Поставено в добри условия, съобразени с индивидуалните особености,  за бебето е възможно да преживява тези обстоятелства като недостатъчно добри. Това е свързано с факта, че всяко дете носи свой вътрешен свят и развива интензивни отношения вътре в себе си. Дори и най-добрите условия, адаптирани към нуждите на детето, могат да се възприемат като носещи разочарование, тъй като то може да ги възприема като недостатъчни за упражняването на контрол над тях. С други думи, процесът на адаптиране започва тогава, когато детето е в състояние да се защити от тревожност и нетърпими условия по всякакъв начин, с какъвто разполага. В случаите, в които детето не съумява да използва тези свои защити, то среща затруднения в приспособяването си към околния свят.
Включването в група
Безспорно, една от предизвикателните житейски ситуации за детето, е включването в група от деца. Как бихме могли да подходим, за да подпомогнем детето в опита му да се справи с този нов момент?
 Преди то да бъде включено в група от деца, възобновете контактите му с дете, с което се е чувствало комфортно преди това.
  Поканете детето да участва в групата в присъствието на по-голям батко или кака. Това ще внесе известно успокоение във взаимоотношението, поради факта, че вече е натрупало опит в обмяната с други деца.
 За да осигурите спокойна среда, в която малкото е предпазено от силни преживявания, носещи превъзбуда, можете да стесните кръга на приятелите му.
 Позволете му да има правото да не споделя свои вещи с други деца и да не отстъпва в намеренията си. Настояването, от страна на родителя, детето да играе и да дава свои играчки би усилило напрежението, поради факта, че то все още не е способно да осмисли значението на споделянето. Важно е да бъде оставено време, колкото е необходимо за отделното дете, в което то да свикне с присъствието на други деца и да разпознава в тях различни роли. Това би снижило тревогите му и би положило основа за изграждане на равностоен контакт с другия. Също така, можете да предложите на мъничето да взема със себе си играчки или вещи, за които се чувства готово да дава или да позволява друго дете да играе с тях.
 Дайте възможност на детето да отхвърля.
 Оставете детето да експериментира с различни роли.
 Покажете на детето, че разбирате силата и значението на случващата се промяна.
 Подкрепете детето в усилията му да продължи да играе или да възобнови своите игри.
 Подгответе детето за момента на вашето напускане (дайте яснота кога ще тръгнете, кога ще се върнете, кой ще придружи детето).
 Споделете свой позитивен момент от детството си, когато сте били в голяма група от деца или в група в детско заведение.

За да подпомогнем адаптацията на детето, е важно да осигурим собствено пространство (включително физическо място, собствен кът) и безопасна среда, носеща чувство на сигурност за детето. Добре е детето да има лесен достъп до различни компоненти от обкръжаващата го среда, което ще му даде усещане за контрол на ситуацията. Включването в нова група е сложен процес за детето и ново преживяване. Колкото и добре да сме го подготвили за това, колкото и усилия да сме вложили, за да „смекчим“ тревожните моменти и чувствата на тъга от предстоящата раздяла, важно е да помним, че това е част от пътя, по който то се научава да гради собствен опит. Когато говорим за нов опит в живота на детето, изникват редица примери за сложни и предизвикателни ситуации или периоди, в които ни се налага да бъдем директни и честни с него. Как да въведем детето в непозната ситуация?

Плавно въвеждане на малчугана в новата ситуация
Когато въвеждаме детето в непозната ситуация (например тръгване на детска градина, наемане на детегледачка, смяна на жилище и т.н.), e необходимо то да знае причината за промяната или за нашето решение. Понякога това може да бъде поднесено по естествен начин и самата ситуация да позволява иницииране на разговор. В такъв момент родителят не губи думите си, започва от някъде и води плавно мъничето към добиване на смисъл. Важно е то да знае защо това се случва, кое обуславя това. Съществуват и моменти, в които родителите се чувстват неуверени в това да говорят с детето по даден въпрос (например раздяла, развод, тъжна вест и т.н). Тогава услужливо „подминават“ темата, показват я с действия, коментират я с други възрастни, но не и със самото дете. Важно е да разпознават в този момент своето колебание, чувството на несигурност или нежелание. Този момент може да бъде отправна точка („Не зная от къде се започва, но ние с майка ти решихме….“ или „ от няколко дни се чудя как да ти кажа….“). Това, което детето ще усети е чувството, съпътстващо родителя в този момент и ще оцени искреното отношение. Важно е за детето да бъде включено в процесите, които текат в семейството. Важно е за него да познава родителя си в подобна светлина: понякога в колебание, друг път – срещащ трудности, понякога в търсене и лутане, друг път – раздразнен, объркан или тревожен. Това дава посланието, че на него също му е позволено да изпитва такива чувства и да се докосва до непознати емоционални територии, да изследва и най-вече – да греши. И въпреки това да бъде прието!
Толкова много книги ни съветват как да подходим, как да кажем, какво да направим и на кое, как да реагираме. Но, всъщност най-голямата ценност в комуникацията с нашите деца, е обръщането към себе си: вглеждането в нашите чувства, затруднения, колебания и желания. Остава отворен въпросът с нашия опит – нов ли е опитът ни да бъдем откровени и автентични или е ново преоткриването на смесицата от сложни и противоречиви чувства?

Светлана Благоева, психотерапевт, психотерапевт


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber