Online School
Регистрирани потребители: 22281
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Нервни изблици

    Имам син на 2,7г., който е първото ми дете. Живеем с родителите на съпруга ми, на село и се разбираме много добре. През деня за сина ми се грижи свекърва ми. Сутрин аз го храня и отивам на работа. Имаме ритуал той да идва и да ме изпраща. Маха ми с ръчичка, пожелава ми приятна работа /говори много добре за възрастта си с голям набор от думи/. Всяка вечер се прибираме около 18.00 часа с баща му.  Синът ми ни посреща, разказва как е минал денят му и си играем. В семейството няма нищо травматизиращо за детето. Заобиколен е от обич и грижа. Баба и дядо се грижат добре за него. Той е свикнал, че сутрин ние с татко му заминаваме на работа и вечер се  прибираме навреме.
      Проблемът е, че синът ми е много нервен. Не знам дали се дължи на темперамент или нещо друго. Всички вкъщи сме спокойни хора. Не си повишаваме тон, не се караме помежду си. понякога спорим, но това не е нещо неестествено. Той, обаче, посяга да удря другите деца, удря мен и баща си, когато се ядоса. Това не е модел за поведение вкъщи. никой от нас не го бие, нито сме го удряли някога. Понякога му се поскарваме за някоя беля, която е свършил и той го приема много сериозно. Има случаи, в които дори се разплаква, защото сме му се скарали за нещо дребно. Нервира се и започва да ни удря, започва да реве, крещи  и изпада в истерия. В същата истерия изпада и понякога, когато не му разрешим нещо дребно, например да си играе със запалка или кибрит. Макар че му обясняваме, че тези предмети са опасни за децата, той не иска да чуе. Започва да крещи и да плаче така силно и истерично, че нищо не е в състояние да го успокои. Плаче в продължение на около половин час до пълно изтощение, макар че се опитваме да го разсеем и прилагаме всякакви методи за игра и отвличане на вниманието. Когато "истеряса" така през деня, се буди и нощем без причина и отново започва истерично да крещи и нищо не е в състояние да го успокои.
        Много ме притеснява тази негова нервност. На какво се дължи? Дали е темперамент? Дали е по наследство? Баща ми беше такъв нервен. Често се караше с хората около себе си и много трудно общуваше дори с най-близките си? Не искам синът ми да прилича на него и да е самотен през целия си живот. Моля, отговорете ми как да му повлияя и какво мога да направя, за да огранича нервните пристъпи?
        С уважение,
                            една любяща майка!

Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Здравейте,
При първа възможност направете консултация с логопед. Специалистът ще оцени състоянието на детето, колко често са спазмите и от какъв тип. Това, което е притеснително е, че детето се напряга и ядосва, когато заеква. При срещата Ви с логопеда ще получите ценни съвети как да помогнете на детето и как да организирате средата му.
Колкото по-рано реагирате, толкова по-големи са шансовете проблемът да бъде преодолян!
Невена Илиева, 11.12.2012 г. 17:43:59

Относно заекването
Здравейте!
Във възрастта, в която се намира детето може да се касае до физиологично заекване, което е нормално, но това, че има гримаси и напрягане може да означава и проблем. Ще помолим логопеда, който отговаря в рубриката също да се изкаже и се надяваме да сме ви от полза.

Ето и някои общи препоръки, които биха могли да са ви от полза. Това е линк към интервю, което бяхме правили с логопед.

http://www.deteto.info/articledetails.aspx?id=909
Deteto.info Info, 11.12.2012 г. 16:50:39

проблемът се задълбочи
Здравейте!
След като споделих с Вас, относно гневните изблици, сега за жалост трябва да напиша, че проблемът ни се задълбочи. От няколко седмици започна да заеква. Първоначално помислих, че е някаква игра или просто мисълта му избързва и не успява да изкаже наведнъж всичко, което желая. След като го наблюдавам внимателно известно време, обаче установих, че наистина заеква. Заеква на определени букви като К, П, З и др. Цялото му тяло се напряга, когато заеква и се ядосва, че не може да се изкаже или се отказва да каже това, което е решил.
Какво ще ме посъветвате? С логопед ли да се консултирам? С психолог? Или както предложи личният лекар-с невролог? Живеем в малко населено място и възможностите ни са ограничени.
deni petrova, 10.12.2012 г. 17:48:39

Нервни изблици
Здравейте,

много биха могли да са причините за това поведение на детето. Наследствен характер би могло да има само в предразположеност, а не в цялостен темперамент, характер и социализация. Това, което обикновено се предава по-скоро е модел на поведение, който обаче подлежи на корекции и промяна.
Като цяло детето е във възраст, когато тези изблици са по-скоро норма. Разбира се тяхната продължителност и тежест са нещо, което специалист трябва да прецени дали имат нужда от корекция. В тази възраст децата преминатат през "ранен пубертет" и освен това започват агресивните импулси. Всеки човек има такива в себе си - но възрастните знаят как да ги контролират, научили са го с възрастта. Вие може да не се държите така с околните и с него, но това е защото знаете как да се контролирате и как да овладявате гнева си и агресивните си импулси - той още не. Необходимо е да овладее търпение, модели на поведение, какво да прави с тези импулси и желания в себе си. Това отнема време, зрялост, опит...Отново казвам, хубаво е да се направи жива консултация, за да се прецени степента, в която детето има необходимост от овладяване.
Tcvetelina Todorova, 24.9.2012 г. 14:26:34

 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber