Online School
Регистрирани потребители: 22558
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Майчинство или кариера

Появяването на детето е важно събитие в живота на всяка жена, което изцяло  го променя. Първата година след раждането на малкото същество е и най-стресовата за майката. Освен хормоналните промени,  на които е подложен нейният организъм, съществува и психологически фактор, а именно - раждането на детето, което силно променя нейните житейските ценности и приоритети.Тези промени засягат не само личната, но и професионалната сфера.

Какво е майчинството – удоволствие или тежка трудова повинност
В практиката на всеки психотерапевт се срещат различни ситуации, при които е трудно да се даде еднозначен отговор, тъй като хората са толкова различни... За някои жени то може да бъде най-прекрасното преживяване, докато други го приемат като тежки окови. Всичко зависи от това, какъв характер има майката, какви са нейните желания и приоритети, какво е нейното призвание и кое я прави щастлива – да живее задъхано и да бъде бизнес дама или е щастлива да се посвети на семейството си и да бъде само мама. За всяка майка изборът между кариерата и майчинските задължения е труден и в това няма нищо чудно. Дълго време се е смятало, че основното предназначение на жената в обществото е да се грижи за домакинството и да бъде майка, а работата й, ако изобщо я има, е само едно незначително допълнение. За разлика от мъжа, чието традиционно задължение е било да се погрижи за материалната и финансова сигурност на семейството. Жените са се придържали към този утвърден от векове стереотип, който дълго време ги е устройвал напълно и дори не са се замисляли да му се противопоставят. Служебните постижения, социалните контакти и израстването в кариерата са били привилегия  само и единствено на мъжете. Но за щастие, тези времена отдавна вече са минало.
Традиционно приетите от обществото роли, според които специфичните отговорности на жените и мъжете са: мъжете печелят пари, а жените се грижат за дома и децата, вече не са толкова актуални. Все по-често виждаме как ролите са размити, а понякога дори и разменени. В семейството най-често работят и двамата партньори и съвременното общоприето мнение е, че трябва да има равнопоставеност между тях, че трябва и двамата да участват в семейния бюджет. Но когато става въпрос за участие в домакинската работа, обикновено цялата отговорност се прехвърля само върху жените. Така след официалния работен ден, за тях започва „втората смяна” вкъщи. За българката тази двойна натовареност – и на работа, и вкъщи, е традиционна и дори се смята за нещо нормално и общоприето. И до ден днешен, жените продължават традиционно да поемат цялата тежест на домакинството и грижите по децата. Такъв ритъм на живот е твърде натоварващ и изтощаващ, затова и някои от тях избират само едно - или да бъдат работещи момичета, или да са само майки и домакини. Съчетаването на двете неща се оказва доста трудно, въпреки, че и то си има своите привърженички. В днешно време ролята на домакинята, отдадена изцяло на децата и дома, не се ползва с особена привлекателност. И все пак тя съществува, има си своето място и никак не са малко жените, които се чувстват комфортно в такава роля. Обикновено това са две различни категории жени. Едните от тях са с висок материален статус, чиито съпрузи имат успешен бизнес и осигуряват висок стандарт на семейството си. А и в днешно време много семейства имат високи доходи от наеми, реституция, различни инвестиции. Тези дами нямат амбицията и необходимостта да  изявяват себе си, да се доказват и нямат нито личен, нито финансов стимул да го правят. Те се чувстват добре в ролята си на домакини и майки и в това, разбира се, няма нищо лошо. Лошо би било, когато обществото натрапва на своите членове определени джендерни роли, отстъплението от които, едва ли не, е престъпление и хората са ограничени в избора на своя жизнен път. Именно това предизвиква неудовлетвореност от живота, страдание и душевен дискомфорт. При другите, понякога решението на жената да бъде само майка и домакиня, има и една друга своя обоснованост, като тя често е на подсъзнателно ниво. Посвещаването изцяло на семейството до степен на пълно сливане и обезличаване в него, често бива аргументирано като жертва „заради децата”. Но това не винаги е нужно толкова на тях, колкото на самата майка. Ако професията й не е достатъчно ценна за нея, не е интересна и не е добре платена, ако не е търсена и подобаващо оценена, ако тя самата не харесва своята работа и не намира смисъл в нея, тогава тя съвсем логично и с желание може да я загърби и да се посвети изцяло на майчинството и семейството. Понеже всеки човек е устроен така, че да одобрява постъпките си, то този статус за нея става толкова ценен, че тя дори е готова да обвинява в безсърдечие всички други жени, за които кариерата е много важна и не споделят нейните възгледи. Но майчинството също е професия и за нейното усвояване са нужни знания, любов и много, много търпение. Никоя друга професия не може да съперничи на отговорността да възпитаваш и оформяш човек. Да бъдеш Мама е постоянна професия, която като всяка друга изтощава и натоварва, но с тази разлика, че тя продължава цял живот, без прекъсване и без почивка.


Професия „Мама“ е тежка и сложна работа с денонощна заетост, без почивни дни, отпуски, болнични, без право на пенсиониране дори. И както всяка друга професия, тя също заслужава признанието и уважението на околните.  
Напоследък се издига идеалът на работещата и успяла, независима жена, неотстъпваща по нищо на мъжа, справяща се перфектно както със задачите си в офиса, така и с мисията си на майка. Този имидж е формиран от социума и е наложен от динамичния начин на живот, но не винаги е свойствен на женската природа и често влиза в противоречие с нея. До колкото идеалът винаги се отличава от реалността, то отстоянието на идеалният Аз образ от реалния Аз, е възможно да предизвиква в съзнанието на жената вътрешен конфликт между наложената й от обществото роля и това, което тя наистина иска и на което в действителност е способна. Съвременната средностатистическа жена  е притисната от обстоятелствата все повече да оцелява в обществото на жестока конкуренция, придобивайки все повече мъжки черти в характера си и потискайки женските такива.

Възможно ли е успешното съчетаване на кариерата и майчинството
Понякога обстоятелствата налагат на майката да се върне на работа почти веднага след раждането, оставяйки бебето си на грижите на бабите, на детските ясли и градини или на детегледачките. Причините за това могат да бъдат различни  – финансови, семейни или лични амбиции. Много жени не могат да стоят дълго време в страни от любимата си работа, други са притиснати от финансови проблеми и връщането на работа е повече от наложително, за други пък е твърде отегчителна въртележката на домакинството и предпочитат да го поверят  на домашна помощница, а детето – на детегледачка и да се върнат в офиса.Освен това, известно е, че в днешно време много фирми не толерират дългото отсъствие от работа, особено подчертано е това, когато жената е на ръководна длъжност или на друга висока позиция във фирмата. Тогава тя трябва да се върне на работа колкото може по-скоро, тъй като вероятността да загуби работата си е голяма.
През периода на майчинството, майките обикновено излизат от професионалния ритъм, трябва им време да наваксат с новостите в професията, а това е нещо, което не се приема добре от страна на работодателите. При повечето професии естеството на работа е такова, че дългото отсъствие откъсва специалиста от същността, новостите и ритъма на професията и го „изхвърля зад борда”. А връщането обратно след няколко години отсъствие е много трудно, често дори и невъзможно. В днешно време работещите жени имат много повече ангажименти от преди. Върху крехките им плещи освен грижите за семейството се стоварва и грижата как да запазят работното си място. Всичко това изисква допълнително време и средства за повишаване на квалификацията, а често и поемане на допълнителна работа. И освен професионално предизвикателство, това се свързва с голяма ангажираност, умора, изнервеност, тотална липса на време, от което най-потърпевши са децата. Отношението на обществото ни към работещите майки е нееднозначно и то често ги осъжда за това, че посвещават твърде много време на работата си. Самите те пък изпитват чувство за вина, оставяйки детето си на детегледачката или в детската градина. И ако обстоятелствата налагат и принуждават майката да постъпи обратно на общоприетия модел, то тя често развива комплекса на лошата майка - постоянно се измъчва и има угризения на съвестта, че не отделя достатъчно време на детето си и пропуска важни моменти от неговото развитие. Усещането се задълбочава и от липсата на подкрепа и разбиране от страна на близките, както и от традиционната патриархална представа на обществото за ролите в семейството. Това противоречие може да се разрасне и да стане предпоставка за възникване на вътрешен конфликт и страдание. Но работещата жена винаги може да компенсира недостига на общуване с детето си. Колкото и да е малко свободното й време, то може да бъде достатъчно за детето. Не е необходимо цялото свободно време винаги да бъде заето с домакинска работа (която, както всички знаем, никога не се свършва), винаги има други хора, на които това им е работата и които биха се справили с домакинството по-добре от нея, като това ще освободи много време за детето. Важното е то да получи качествено време за пълноценно общуване с мама и тя да му даде това, от което то има нужда – нежност, внимание и топлина. Също така, когато детето вижда, че мама работи, при това с удоволствие, за него това има силен възпитателен ефект. Малкият човек има нагледен пример, който му показва как човек може да има активна жизнена позиция и възможност да осигурява сам своята финансова самостоятелност, активно работейки за нея.


За детето е много важно мама да бъде една щастлива и реализирана ЛИЧНОСТ и то да има възможност да се гордее с нея.
Най-важното нещо за детето е мама да бъде щастлива, а не измъчена, нервна и неудовлетворена от живота и съдбата си. Ако тя е доволна от себе си, то това е най-доброто нещо, което може да даде на детето си. За него е важно да вижда, че тя не е „отпуснала ръце”, че продължава да е интересна личност, продължава да прави това, което може и харесва, има свои интереси и изгражда собственото си щастие. А щастието не е резултат от външни обстоятелства. То е отражение на вътрешния свят на душата. Ако човек има душевна хармония и живее в мир със себе си, ще има хармония и с обкръжаващия свят.

Ако искате детето ви да се развива като пълноценна и хармонична личност, да бъдете авторитет за него и то да се вслушва в съветите ви, поработете върху себе си и върху това как да станете щастлива!
Децата уважават и слушат щастливите родители. Но дори да не са послушни, то те искрено искат да им подражават и да правят всичко като тях. За да може детето да има градивни цели и стремежи, то има необходимост да вижда, че родителите му също се стремят към нещо важно в живота си. Тогава и родителският опит става ценен за детето. Защото от най-ранна възраст малкото ще вижда и ще знае, че мама знае как да направи живота щастлив. И че всичко друго, което тя прави, е добро и достойно за подражание. Разбира се, кариерата е нещо важно, но не е най-важното нещо в живота.  Съществуват и други основни ценности – любовта, децата и семейството, здравето, спокойствието и много други. И съвсем не е задължително да се избере само едно от тях за сметка на останалите. Всъщност, този избор изобщо не е задължителен, човек е свободен да предпочете да има само едното, или само другото, а може да поиска да има и няколко неща, които смята, че са важни за него, без това да бъде за сметка на други съществени неща. Успешната кариера не означава автоматично, че жената е лоша майка и съпруга. Напротив, успешната кариера дава много възможности – освен  приличен жизнен стандарт и обществен престиж, дава и отлично самочувствие на пълноценна, независима и успешна личност, както и чувство за удовлетвореност от живота. И напълно възможно и реално е любовта към професията да не влиза в конфликт, а благополучно да се допълва с любовта към децата и семейството. Така че загърбете предразсъдъците и не мислете, че за да имате успешна кариера, то задължително трябва да заплатите за своят успех с нещо много ценно и скъпо за женската душа, а именно – с майчинството, децата и времето, което трябва да им посветите. Напротив, придобивайки успех в обществото, вие ще придобиете още по-голяма увереност в себе си и в утрешния ден и от това ще имате  полза не само вие, а цялото семейство. Известни са много примери на жени – политици, актриси, бизнес дами, посветили се на професията и успешно съчетаващи кариерата и семейството. Следователно, това е напълно постижимо. Децата не могат да бъдат спънка, а напротив - те са най-добрият стимул за собственото развитие и самоусъвършенстване и за успешна кариера. А успешната кариера и професионалният опит от своя страна, помагат в организацията на семейството – тук са приложими всички бизнес процеси – тайм-мениджмънт, делегиране на отговорности, бюджети, отчетност, контрол и др.


Правейки изборът между кариерата и майчинството или опитвайки да намерите златната среда между двете, никога не зачерквайте и не жертвайте себе си!
Всеки човек трябва да се вслушва само в своите вътрешни усещания и емоции и да разбере какво точно иска и кое ще бъда най-доброто за него. Ако връщането на работа или обратното – посвещаването на семейството, за вас е като правене на жертва и ви кара да се чувствате нещастни, то не я правете, никой няма да има полза от това. Главното е да постъпите така, както вие и само вие смятате за необходимо, за да се чувствате добре.


Най-добрият учител за човека е личният му опит и всеки сам знае най-добре от какво има нужда и кое е най-доброто за него.
Вие и само вие избирате какъв да бъде вашият живот и можете да вземете единственото вярно решение, съобразявайки се с жизнените си приоритети и с потребностите на децата ви. Семейството или кариерата не могат и не трябва да бъдат пречка за вашето лично щастие. Защото децата могат да бъдат щастливи само с щастливи родители. А детето ви ще ви приеме и ще ви обича такава, каквато сте, защото за него вие сте само неговата единствена и любима МАМА, а както всички знаем, мама винаги е най-добрата на света.


Автор на статията е Нина Николова – Клеменюк, психолог, психотерапевт http://www.psy-therapy.eu/

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber