Online School
Регистрирани потребители: 22118
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Проблем с яслата

Здравейте,

Казвам се Диана Николова. Имам проблем с дъщеря си. Тя се казва Ива-Мария и е на 2 г. и 4 м. Първо държа да отбележа, че по образование съм психолог и социален педагог и стриктно следвам наученото през тези 6 г. Възпитавам я в съответствие с нормите на позитивното възпитание. Темпераментът и е тип меланхоличен в съчетание с "детето лидер". Сами разбирате, че това ме поставя в доста друдна ситуация. Тя е чувствителна натура и своенравна, в същото време, и много, много голям инат. Ако каже на на нещо "край", няма второ мнение по въпроса. В момента Ива изживява кризата на 2-годишните, като това считам, че се отключи (или без да е целенасочено, съвпадна) с тръгването ѝ на ясла. Проблемът е в това, че стана буйна и агресивна физически към други деца-преди това бе кротка, отстъпчива и не посягаше физически на други деца. Тази реакция се отключи от месец насам-откакто ходи на ясла (1месец) .Тя е единствено дете, пъровродно и съответно много обгрижвано и винаги е била център на внимание, много гушкано и обичано дете.
Ясно съзнавам, че тези реакции може да са опит да се противопостави на яслата, защото на нея не ѝ харесва. Категорична е в това, че иска да е само с мама. "Мама дойде, мама вземе"-това са думите ѝ в яслата по цял ден. С това се водим и оставяме (без рев не минава, разбира се) и с това се взимаме. Като я питам какво правиха в яслата с децата, дали са си играли или пели песнички, тя ми отговаря: "Дълго чакам мама,тате да вземат МИМИ!
Вече месец стана, а детето не се адаптира, дори проблемът се задълбочи. Започна да се напикава в гащичките, както в градината, така и вкъщи.Тя е без памперс от 1 годинка, и до преди да тръгне на ясал, не се напикаваше, даже казваше, че има пише или ако. Но от седмица насам е ужас. Не знам какво да направя-стои до мен в леглото, мълчи и се напикава. Ако не я попитам или не я пипна няма и да разбера че е мокра, защото и това не казва. Като я питам има ли пиш, казва не, а после в гащите. Капакът бе преди ден когато се напика 3 пъти за 4 часа и 1 път през нощта и пак мълчи и не казва нищо. Питам я защо-няма отговор. Обяснявам, че не е хубаво така, че пишаме на гърнето, че само бебета пикаят в памперс. Питам я хубаво ли ти е да си мокра? Отговорът е не. Мама ще ме преоблече. Казвам-добре, но щом не ти е хубаво следващия път кажи на мама, че има пиш и да те сложа на гърнето.
Моля, помогнете! Такъв проблем не съм имала дори когато я учех на гърне! Признавам, че тук съм безсилна!
Както разбирате от разказа ми основната грижа пада само на мен, както и цялата грижа за дома и домакинството. Баща ѝ само ходи на работа, прибира се сяда на компютъра и се забавлява или гледа телевизия. Отделя време за нея 1-2 пъти дневно, обикновено вечер преди лягане и това е неговата грижа. Когато тя направи нещо нередно, например като да наводни кухнята с вода(реално е), просто и спокойно казва: Мими не се прави така, Мими направила беля. И толкова. След това аз отнасям всичко защото докато съм чистила печката не съм я гледала, че пипа 10-литрова бутилка с минерална вода. За всичко е така.ТЯ е малка, да не я стресирам, не иска да е строг с нея и да й взима страха.
Аз естествено ѝ се скарах и я пратих в детската да си помисли какво е направила и да поговорим после, а тя започна да си играе. Мисля, че и тук имаме проблем-Ива не ни взема на сериозно, нямаме родителски авторитет пред нея. Когато и да ѝ направим забележка, без да викаме, тя се смее или се прави, че не ни чува. Резултатите: мрънкащо, ревящо и деспотично дете, инато до мозъка на костите си, правещо каквото си иска, въпреки забраните (мърси с храна дивана и масата, на която се храни, хвърля си лъжицата, с която яде в момента където и дойде на ум в момента, цапа, разхвърля и пипа точно там, където не ѝ е позволено.
Помогнете ми за това! Изчерпах арсенала си от възможности-на игри и наказания, увещания, приказки, обяснения, ролеви игри и т.н.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

подобрения!!!
Много благодаря за съветите! СМЯТАХ,ЧЕ СЛЕД КAТО СЪМ СПЕЦИАЛИСТ,ЩЕ СЕ СПРАВЯ,ТРЯБВА ДА СЕ СПАРАВЯ,НО СЕ ОКАЗА,ЧЕ ВАШАТА КОНЦЕПЦИЯ Е НАИСТИНА ТОЧНА!
Абстрахирах се от науката и това да разгглеждам детето си като клиент,който да развивам и започнах просто да играя с нея,да се вглеждам в игрите й и просто всичко се получи....
Към днешна дата напикаването почти престана-веднъж дневно в яслата в леглото,явно още не го възприема.Гневността й намаля,е когато прави забранени неща разбира се и се карам и тя се противопоставя, но това е нормално.
След прочетеното поговорихме с баща й и сега имаме по-голямо единство пред нея, но по отношение на разделите с мама е непоклатима все още.
Много ви благодаря!
diana nikolova, 04.2.2013 г. 14:35:59

Отговор
Здравейте,
Децата често реагират на раздялата с майката, като стават по-тревожни, неспокойни, започват да се държат като по-малки. Напикаването може да е свързано с регрес, свързан с тръгването на ясла тип: "искам да съм отново бебе и да си седя вкъщи с мама" или е протест, свързан с нещо друго.
Родителите нямат авторитет пред децата си, когато посланията към тях са разнопосочни /пр. единият се кара, другият не реагира на белята, в резултат на което двамата започват спор помежду си и .... губят авторитет/.
Много подробно сте описали детето, важните етапи от развитието му, как то реагира в различни ситуации, семейната динамика. Всичко това поражда множество допълнителни въпроси.
Очевидно Ива-Мария иска нещо да Ви каже! Нещо важно за нея, свързано с преживяванията и вътрешния й свят, страхове и усещането й за контрол /който може би иска да упражнява, а не е по силите й/, може и да е ядосана и за това да реагира по този начин. Децата развиват по-голямо усещане за сигурност, когато имат изграден режим, повтаряемост при ежедневните действия, които те добре да познават и да могат да предвиждат.
Децата казват много чрез игрите си. Наблюдавайте я на какво играе, емоцията, играйте с нея. Интересно е какво ще излезе.
Психологът и майката - това са роли, които трудно се съвместяват. В ежедневното общуване с децата си е добре да забравим теории и класификации, да отворим сензитивността си, да общуваме чрез игра и говорене, като не преставаме да насочваме енергията си и към други важни за нас неща.
Лиляна Тръпчева, 31.1.2013 г. 16:56:43

 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber