Online School
Регистрирани потребители: 22359
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Авторитарен баща

Здравейте:),
Обръщам се за съвет към вас относно страховете ми за възпитанието, което получават децата ни. Първо да дам повече информация - имаме близнаци на 6 г. момче и момиче, живеем заедно с едната баба, но мога да кажа, че рядко си позволявам да я ползваме  като детегледач, най-вече заради ревност от моя страна :(
Страховете ми се основават на това, че баща им е определено авторитарен родител - държи всичко да става така, както той иска и както той е казал и никой няма право да противоречи. Иначе е много любвеобилен, много се грижи за децата, но има моменти, в които направо е нетърпимо, особено с момчето - наумил си е, че ще го прави мъж и това е начина - никакво глезене, всичко да става на момента, както го е заповядал, защото това са му думите/крсясъците към него - "Казах ти нещо, няма да стане на твоята, само да не го направиш, ще видиш какво ще ти се случи, млъквай веднага, седни си на мястото, изяж си всичкото ядене и т.н. и т.н." В резултат на това синът ни започва да се бунтува, да свива юмруци, да ръмжи срещу него, да му вика в отговор, което още повече ядосва мъжа ми, че той се опитва да му противоречи и продължава да вика, докато разплаче детето, което обикновено идва при мен да се гушне, с което пък аз ставам лошата, защото го глезя и защото -  "ще видиш, че ще ти се качи на главата". Колкото и да му обяснявам , да  се опитвам да го убедя, че не е прав, че така го стресира и го кара още повече да му противоречи или пък, че по този начин наистина ще го превърне в немска овчарка (любимия му израз:( ) и няма да може един ден да се защитава сам, нищо не мога да направя и това си е. Не зная как да предпазя детето си от това отношение, как да смекчавам тези атакаи и вредното въздействие върху психиката му? Ако се опитам да го успокоя дали не го настройвам срещу баща му и не го карам да бяга при мен за всичко? Аз самата съм расла в такова семейство, само че деспотът беше майка ми и доста си страдам от това и може би точно затова си намерих/търсех такъв мъж, които да е донякъде заместител на този, които ме е контролирал. Сама не можех, а и сега не мога да вземам никакви решения. Това отношение има отражение и върху дъщеря ми, разбира се, по начина по който е подействало и на мен - тя е плаха и намира други начини да компенсира - като се опитва да угодничи и да се прави винаги на жертва.
Кажете ми какво да направя? Как да им помогна? Говоря с мъжа си, но той е от хората, които не приемат много съвети, а ако го приеме ги възприема като упрек към него и се обижда и ми казва: "...добре тогава, щом така мислиш аз няма да се намесвам, прави каквото си искаш, разглези ги колкото искаш, ще ти се качат на твоята глава". Знам, че не сме съвършенното семейство, но знам, че той ги обича, както и мен, но такъв му е стилът на общуване, по принцип с всички, пак произлязло от проблемите в неговото детство - имал е много авторитарен баща, който е починал рано и е останал с майка си, която не е могла да окаже никакъв контрол върху него.
Стана много дълго, но се надявам така да успяхте да придобиете някаква представа и дано да можете да ми дадете някакви конкретни техники за отбиване на вредните последици от деспотичното отношение на баща им. Както и къде да поставя границата на свръхпротекциите към децата от моя страна?
Благодаря ви!

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Отговор
Много подробно сте описала отношенията в семейството, динамиката, взаимовръзките между поколенията и отделните членове.
Доколкото разбирам, за таткото е изключително важно да възпита сина си в "мъжество". Това се случва предимно чрез примера, който даваме и опита от собственото си възпитание. Видно бащата не иска да разглезва момчето и търси начини как да го мотивира, да го научи да не се отказва, да проявява сила на характера, твърдост и умения да се справя с живота. Добре е родителите да не забравят, че агресията поражда агресия. Когато някой демонстрира силата си върху по-слаб от него, логично е този по-слаб да потърси друг по-немощен от себе си, върху когото да излее натрупания яд и гняв.
Обясни ми са тревогите Ви за момичето, която също преживява и намира своя начин за справяне със ситуацията и напрежението.
Добре е родителите да са наясно в какви ценности желаят да възпитават децата си, да бъдат добър пример за подражание, да обясняват действията си на по-малките, да ги стимулират, награждават,да им вдъхват увереност, че ще успеят да се справят. Поставянето на границите също е много важна тема. Ако безусловно разрешаваме всичко на децата си и правим безкрайни компромиси е много вероятно да "капитулираме" пред тях, да изгубим авторитета си и да не успеем да им дадем сигурността от която се нуждаят. Добре е ролите на родителите да са разпределени и балансирани, дори и да се разменят /не само единият да е "лошият"/. Най-важното е да имат еднакви послания и изисквания към децата.
Първото нещо, което може да направите е да изясните със съпруга си в какви ценности искате да възпитате децата си и по какъв начин смятате да го постигнете. Добре е да се разберете кой с какво ще допринесе, избягвайки обвиненията и давайки си сметка за собствената роля в семейната динамика.
Промяната на гледна точка, навици, изграждането на нови изисква силно желание, целенасоченост, практика, търпение и упоритост.
Със сигурност Вие имате лостове с които да въздействате на ситуацията, но кой е най-добър за Вас? - отговорът на този въпрос ще намерите в себе си.
Лиляна Тръпчева, 12.2.2013 г. 13:55:32

 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber