Online School
Регистрирани потребители: 22313
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Нощният сън на бебето

Сънят е от изключително значение за здравето на едно бебе. А и на родителите му! Той е свързан с храненето, с порастването и разбира се, със здравето. Някои специалисти твърдят, че сънят не ни е даденост, а трябва да се научим на него. В този смисъл малкото пеленаче трябва да бъде „подготвено да заспива“, дори да се приспива само, при внезапно нощно събуждане.

На практика
За съжаление здрав сън за новороденото е да се буди поне 2 до 3 пъти на нощ. Оказва се, че това е в разрез с представите на майките, които очакват бебето да се научи да спи цялата нощ. Причината за тези нощни събуждания е все още малкото стомахче на бебчо, което не може да побира необходимото количество кърма за цяла нощ. Бодърстването може да е причинено и от други фактори, които предизвикват дискомфорта на новороденото. Първоначално стремежът ви трябва да бъде да редуцирате буденията до едно, което да е към 4-5-6 часа. Опитите ви в тази посока е реалистично да започнат след първите една, две седмици. Важен фактор, който повлиява успешния и продължителен сън, е режимът. Въвеждането на структурирана „схема“, по която минава ежедневието на бебето, създава сигурност и изгражда рутина. Както знаете рутината е важна, тъй като е свързана с усещането за сигурност. Разбира се тук идва едно голямо противоречие, свързано със строгостта на режима и все по-навлизащите движения, които критикуват този подход и го отхвърлят с различни аргументи. Една от най-силните причини е свързана с емоционалната среда, която бебето получава. Психолозите твърдят, че тя е изключително важна за бебето и оказва влияние именно върху сигурността и привързаността към майката. Когато майката слуша инстинкта  си и усеща детето си, тя знае кога то е гладно, кога жадно, кога му е топло или има нужда от нещо друго. И реагира на желанията му. По този начин в малкото човече, в което все още не се е развила представата за отделеност от света, се появява усещането, че то е творец и че чрез желанията си може да удовлетвори нуждите си. То не осъзнава майката като отделна част, а като „дясна ръка“, която буквално го храни, преобува, обгрижва и т.н. Но е с убеждението, че то с мислите си предизвиква тези процеси. Това не е далеч от истината. Режимът, който разглеждаме не се конфронтира с тази представа, тъй като той първоначално се нагажда по сигналите на бебето, а след това просто се следва установеният модел. Единственото правило в него е последователността на действията – хранене, бодърстване, сън. Точно тук идва и едно от големите разминавания с практиката. Често майките кърмят децата си и храненето преминава в приспиване. Да, това е лесен начин детето да заспи, но ефектът не е дълготраен и често след това мъниците се будят.
Съвет: Осигурете си помощ в този период. За един човек е изключително натоварващо и изнервящо да разкъсва съня си. Добър вариант е таткото или друг близък да ви сменя на няколко дни за по една или две вечери, в които вие да успявате да се наспите и по този начин да наваксате.

Кога да се започне с въвеждането на режим
Най-оптимистичният вариант е детето да се научи да спи към 6-тата седмица. Ако съумеете да го направите, няма да имате проблеми и занапред, освен при по-особени обстоятелства, които оказват влияние върху съня на малчуганите. Колкото повече време отлагате въвеждането на някакъв режим, толкова по-трудно и бавно става това.
Ритуал
За целта, още тогава, е добре да се въведе някакъв ритуал, преди сън. Той осигурява необходимата настройка на бебето. Освен това, тъй като всеки път е един и същ, създава рутина и от там сигурност и спокойствие за бебчо.
Повиване
Повиването или плътното завиване на бебето, така че да му ограничите движенията, спомага за по-бързото заспиване. Причината е, че бебето несъзнателно мърда с крачета и ръчичики и това го разсейва. Бебетата са различни и на някои това не им харесва, затова може просто да обградите мъника с възглавнички или меко одеялце, които да му създадат уют и комфорт. За бебетата просторното и свободно усещане, което възрастните ценим, по-скоро има негативен ефект.
Покой
Покоят също е важен. Люлеенето, друсането, возенето и т.н. не са необходими и не си ги причинявайте, тъй като може да свикнете бебето на тях и когато то стане на годинка или повече и натежи, ще оцените, в пълна степен, грешката си. Това не означава да го сложите директно в креватчето с надеждата да заспи. По-скоро е удачно да го подържите гушнато във вас за няколко минути, докато не усетите, че се е унесло и след това да го поставите в легълцето. След това можете леко да му шептите или пеете (много тихо и нежно), като единственото допустимо действие е лекото галене или потупване. Ако бебето се разплаче, „упражнението“ се повтаря. Не го оставяйте да плаче, тъй като разстройването, освен всичко друго, ще го разсъни!

Съвети за сън
Помощните средства, които „приспиват“ детето, но не са в негов контрол, не е добре да се използват. Става въпрос за всякакви прийоми, до които родителите прибягват в опит да успокоят бебето – вода, сок, мляко, биберон и др. Причината е, че детето свиква с тях и е възможно през нощта да се събуди и да поиска вода, например. Но като не може само да си я набави се събужда и започва да плаче, което го разсънва допълнително.

Кога да си лягат децата
Оптималният час за заспиване на децата до 5-годишна възраст, според специалистите, е 19:30 ч. Да, толкова рано! Аргументите са, че малките имат нужда от около 12 часа пълноценен сън. Американско проучване показва, че средният час, в който бебетата и малките деца се събуждат е 7:00 ч. сутринта, независимо кога са заспали (дали в 19, 20, 21, 22 ч. ), което автоматично посочва оптималният период, в който малчуганите трябва да си лягат.

Телевизията не е приспивателно
Телевизията, преди лягане може да доведе до неспокоен сън и кошмари. Обикновено бързо сменящите се кадри на екрана, ярките образи (особено на рекламите) и неподходящата програма стимулират излишно детето, преди сън. Това често оказва негативно въздействие и понякога дори кошмари. Не се учудвайте, ако някое съвсем безобидно филмче, реклама или др. се запечата, с преувеличена и дори плашеща представа, в детското съзнание.

Следобедният сън
Късният следобеден сън, без съмнение, също може да окаже влияние. Това на пръв поглед изглежда напълно логично, но практиката показва, че често се случва децата да поспиват повече следобед, защото на родителите им е мъчно да ги будят. А специалистите препоръчват събуждането в тези моменти, освен ако няма по-особени обстоятелства, като болест или друго.  

В леглото на мама и тате
Никога не взимайте детето при себе си. Приемлив вариант, за успокояване на среднощни кошмари и страхове, е да постоите при детето и да си тръгнете. Започнете ли да приютявате малкия сънливко, той ще се буди всяка нощ, за да идва при вас. Освен разваленият режим, психолозите също са категорични в негативното отражение на дете в родителската спалня. 

Ритуалите, преди сън – безценно средство за сън
Ритуали, преди лягане спомагат за успокояване на детето и за подготвянето му за сън. За да имат такъв ефект те трябва да отговарят на две условия  – всеки път да са едни и същи и безапелационни, неподлежащи на пазарене, също както и часът за лягане. Разбира се, необходимо е да не стимулират детето, а да го приспиват.

Как си обясняваме проблемите
Трудното заспиване, нездравия сън, среднощните събуждания могат да бъдат предизвикани от много причини. В едни случаи това са понятно за родителите фактори, а понякога причините остават необясними, тъй като всяко отклонение от обичайното ежедневие – независимо дали е положително или отрицателни се отразява на съня.


Не гушкайте спокойно дете
Ако детето не плаче, не влизайте в стаята. Понякога мъниците се събуждат и си говорят нещо, играят си, но не плачат. Това значи, че им е добре и все още нямат нужда от намесата ви. В такъв случай можете да не отивате при малкото мигновено. Има шанс, макар и малък, то да заспи само, след известно време.

Регулярното будене и как да го премахнем
Ако детето се буди всяка нощ в приблизително един и същи час, то тогава можете да го събудите преди това. Така, след няколко поредни нощи, ще преодолее навика си.

Премахване на предобедната дрямка
До около година детето има нужда освен от нощния си сън и от две дневни дремки (една преди обяд и една след това). След годинката постепенно трябва да се опитвате да редуцирате дневното спане до веднъж. Начинът е постепенно да се опитвате да измествате часа на сутрешната дрямка в посока към обяд.

Не очаквайте чудеса
Не се надявайте на мигновен ефект! За да може да създадете траен навик на детето трябва да мине известно време, в което да проявявате воля, постоянство и твърдост. Обичайно периодът е между две седмици и месец.

 

Съвети от Трейси Хог, публикувани в книгата „Ръководство за недоспали родители“.

Несъмнено един от най-често задаваните въпроси от родителите е: „Защо не се получава?”. Независимо дали майката се опитва да накара новороденото да спи повече от два часа, да захрани 7-месечното бебе или да спре малкото си дете да удря другите деца, често чувам до болка познатото „Да, но...”: „Да, знам, че ме посъветвахте да я будя през деня, за да може да спи през нощта, но...” „Да, знам, че ми казахте, че е нужно време, но...” „Да, знам, че обяснихте да го извеждам от стаята, когато започне да става агресивен, но...” Сигурна съм, че разбирате мисълта ми.
Моите техники за утешаване на бебета наистина действат. Самата аз съм ги използвала при хиляди бебета и съм предала знанията си на родители по цялото земно кълбо. Аз не правя чудеса. Просто си разбирам от работата и имам натрупан богат опит зад гърба си. Признавам, че някои бебета представляват по-голямо предизвикателство от други, също както и възрастните. Освен това някои периоди в развитието като никненето на зъби, около навършването на втората година или заболявания (ваши или на детето) може да създадат известни трудности. Но почти всеки проблем може да бъде преодолян чрез обръщане на повече внимание на важните неща. Когато проблемите останат неразрешени, това обикновено се дължи на нещо, което са направили родителите или поради начина им на мислене. Това може да звучи грубо, но не забравяйте, че аз съм защитник на вашето бебе. Така че, ако четете тази книга, понеже искате да промените лош модел на поведение и да възстановите хармонията в семейството и като че ли нищо не дава резултат, дори и моите съвети, запитайте се дали не пасвате на някое от следващите описания. Ако се отъждествите с някое от тези твърдения, трябва да промените вашето поведение или нагласа, щом искате да използвате моите стратегии за утешаване на бебета.

Вие следвате детето си, вместо да му създадете режим.
Ако сте чели първата ми книга, знаете, че съм твърд привърженик на структурирания режим (ако не сте, ще ви запозная с това в първата глава, която е посветена изцяло на ЛЕСНО). В идеалния случай започвате от деня, в който се приберете вкъщи с малкото „вързопче” от болницата. Разбира се, ако не сте започнали тогава, можете да въведете режим на осем седмици или три месеца, или дори по-късно. Но повечето родители срещат затруднения, а колкото по-голямо е бебето, толкова повече стават те. И точно тогава чувам от тях в отчаян телефонен разговор или имейл нещо такова:

„За първи път съм майка и моето бебе – София, е на 8 седмици и половина. Трудно ми е да й създам режим, понеже тя е толкова непостоянна. Притеснявам се, че яде и спи, когато пожелае. Моля да ми дадете съвет!“

Това е класически случай на прекалено съобразяване с бебето. Малката София не е непостоянна – тя е бебе. Какво знаят бебетата? Те просто са дошли на този свят. Обзалагам се, че майката е непоследователна, защото тя следва малката си дъщеря, а какво разбира едно пеленаче за храненето или съня? Само това, на което го научим ние. Тази майка казва, че се опитва да създаде режим, но всъщност тя не иска да поеме нещата в свои ръце. Придържането към режим при по-големите бебета и деца е също толкова важно. Ние трябва да водим децата си, а не да ги следваме. Ние определяме часовете им за хранене и времето им за лягане.

Имате необмислен възпитателен подход.
Както ми казваше често баба, започни, когато имаш намерение да продължиш. За съжаление, в момент на раздразнение, родителите понякога правят всичко, за да накарат бебето си да спре да плаче или за да успокоят малкото си дете. Често това „всичко” се превръща в лош навик, който по-късно те трябва да изкоренят. Ето това наричам „необмислен възпитателен подход”. Например, когато десетседмичният Томи не може да заспи, защото мама е пропуснала времето му за сън – най-подходящото време да го сложи да поспи, майка му започва да го разхожда, да го подрусва и люлее напред-назад. А какво знаете от опит? Това дава резултат. Томи заспива в ръцете й. На следващия ден, когато дойде време за сън, той започва леко да нервничи в креватчето и тя отново го взема, за да го утеши. Самата тя може би също се успокоява с този ритуал – невероятно е да усеща малкото сладко бебе сгушено на гърдите й. Но ви гарантирам, че след три месеца, ако не и по-рано, майката на Томи ще изпадне в отчаяние, чудейки се защо синът й „мрази креватчето си” или „отказва да заспи, освен ако не го полюлея”. Вината не е на Томи. Майката случайно е научила сина си да свързва люлеенето и топлината на тялото й със заспиването. Сега той смята това за нормално. Той не може да заспи без помощта й и не харесва леглото си, защото никой не го е научил да се чувства уютно в него.

Не разчитате знаците, които ви дава детето.
Отчаяна майка ми се обажда: „Той имаше режим, а сега – не. Как да се върнем към режима?”. Когато чуя какъвто и да е вариант на израза беше, но вече не е, това ми подсказва, че родителите оставят бебето да командва, а и че обикновено те обръщат повече внимание на часовника (или собствените си потребности), отколкото на самото бебе. Те не разгадават езика на тялото му, не разбират плача му. Дори когато децата започнат да говорят, е важно да ги наблюдаваме. Например дете, което е склонно към агресия, не се разхожда просто из стаята и изведнъж да започва да удря другарчетата си. То се раздразва постепенно и накрая избухва. Мъдрият родител се научава да наблюдава за признаци и овладява положението, преди избухването.

Вие не отчитате факта, че малките деца се променят постоянно.
 Чувам също фразата с „беше”, когато родителите не осъзнават, че е време да направят промяна. Четиримесечното бебе, което има режим, предназначен за първите три месеца,  става раздразнително. Здраво шестмесечно бебе, което по-рано е спяло добре, може да започне да се буди през нощта, ако родителите не го захранят. Истината е, че единственото постоянно нещо при отглеждането и възпитанието на децата е промяната.

Търсите лесно решение.
Колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно е да се изкорени лош навик, дължащ се на необмислен възпитателен подход, независимо дали се буди през нощта и иска да яде, или отказва да седне в столче за хранене, за да се нахрани, както трябва. Но много родители очакват чудо. Например Илейн се допита до мен как кърменото й дете да започне да се храни от шише, но после настойчиво твърдеше, че моята стратегия не е проработила. Първият въпрос, който винаги задавам, е: „Колко време я прилагахте?”. Илейн призна: „Опитах при сутрешното хранене, но след това се отказах.”. Защо е спряла толкова скоро? Защото е очаквала незабавни резултати. Припомних й, че трябва да прояви търпение, ако иска резултат.

Вие не желаете истински да направите промяната.
Другият проблем на Илейн беше, че тя нямаше желание да стигне до края. „Страхувах се, че Зед ще гладува, ако бях продължила” беше причината, която ми изтъкна. Но това не беше всичко, както често се случва. Тя каза, че иска съпругът й да може да храни петмесечния Зед, но не искаше наистина да се отказва от това изключително право. Ако се опитвате да премахнете проблем, трябва да сте изпълнени с решимост и непоколебимост, както и да имате силата да издържите докрай. Съставете план и се придържайте към него. Не се връщайте към стария начин и не опитвайте различни техники. Ако се придържате към едно решение, то ще действа, докато го спазвате. Бъдете упорити. Бих искала да ви го повтарям по-често: Трябва да бъдете толкова последователни при прилагането на новия начин, колкото сте били със стария. Несъмнено, поради темперамента си, някои деца приемат промените трудно, но почти всички упорстват, когато се намесваме в режима им (същото правят и възрастните!). Въпреки това, ако се придържаме към новия начин и не променяме правилата, децата свикват с него. Родителите понякога се заблуждават. Те настояват, че са опитвали определена техника в продължение на две седмици, да речем моя метод „вземи/остави”, и казват, че не действа. Знам, че не може да е истина, защото след седмица или по-малко „вземи/остави” проработва при всяко бебе, независимо от темперамента му. И естествено, когато ги попитам, разбирам, че са опитали за три-четири дни и методът е действал, но след няколко дни, когато детето се е събудило в 3 през нощта, те са се отказали от първоначалния план. Ядосани, те изпробвали нещо друго. „Решихме да го оставим да плаче – някои хора го препоръчват”. Аз съм против, защото така бебето се чувства изоставено. Горкото момче тогава е не само объркано, защото са променили правилата, то е и изплашено. Ако няма да доведете нещо докрай, то изобщо не започвайте. Ако не можете да го свършите сами, включете и други хора – съпруга ви, майка ви или свекърва ви, добра приятелка. В противен случай вие само подлагате детето си на мъчението да плаче сърцераздирателно и накрая го вземате в леглото си (повече за това в пета, шеста и седма глава).

Вие опитвате нещо, което не действа при вашето семейство или противоречи на разбиранията ви.
Когато предлагам структуриран режим или една от стратегиите ми за изкореняване на лоши навици, обикновено мога да кажа дали ще подейства по-добре с помощта на майката или бащата – единият е по-дисциплиниран, другият е мекушав или още по-лошо – жертва е на синдрома „горкото бебе”. Някои майки (или бащи) ще си признаят: „Не искам то да плаче”. Истината е, че не искам да карам насила едно бебе да бъде или да прави каквото и да е и не съм убедена в ползите от това да се оставят бебетата да се наплачат. Не вярвам в изгонването на малкото дете да стои само, без значение за колко кратък период. Децата се нуждаят от помощта на възрастните и ние трябва да бъдем до тях, за да им я дадем, а това е тежка работа, особено когато се опитвате да се справите с последиците от необмислен възпитателен подход. Ако не ви е приятно да използвате определена техника, или се откажете от нея, или намерете начини да получите подкрепа – преотстъпете на по-упорития родител да поеме нещата за кратко или потърсете помощ от майка си, свекърва си или близка приятелка.

Не е необходимо да променяте нещо, ако всичко си е наред.
Наскоро получих имейл от родителите на четиримесечно дете: „Бебето ни спи през цялата нощ, но приема само 700 мл мляко. В книгата ви пише, че трябва да приема между 950 и 1050 мл. По какъв начин да му даваме допълнителните милилитри?”. Колко майки биха дали дясната си ръка, за да имат бебе, което спи през цялата нощ! Така нареченият проблем се изразяваше в това, че бебето не пасваше на книгата ми. То може да е по-малкo, под средните норми. Не всеки има семейство като това на Шакийл О’Нийл. Посъветвах майката, ако теглото му не буди безпокойство у педиатъра, да забави темпото и само да наблюдава сина си. Вероятно след още няколко седмици той може да започне да се събужда през нощта и това ще бъде знак, че може би е необходимо да получава повече храна през деня, но засега всичко беше наред.

Имате нереалистични очаквания.
Някои родители имат нереалистични представи какво означава да имат дете. Често те имат успешни кариери, добри ръководители са, интелигентни и градивни и гледат на ролята си на родител като на още една от важните промени в живота, каквато несъмнено е. Но това е много различно, защото е свързано с огромната отговорност да се грижиш за друго човешко същество. Когато станете родител, не можете да се върнете към стария си начин на живот, сякаш нищо не се е променило. Бебетата наистина понякога трябва да се хранят през нощта. Прохождащите деца не могат да бъдат ръководени като проектите в работата. Децата не са малки машини, които можете да програмирате. Те изискват грижа, постоянна бдителност и много ласки. Дори да има кой да ви помага, вие трябва да опознаете детето си, а за това са необходими време и енергия. Освен това не забравяйте, че в какъвто и период да се намира детето ви точно сега – добър или лош - той ще отмине. Както казваме в последната глава, точно когато си мислите, че сте го схванали, всичко се променя.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber