Online School
Регистрирани потребители: 22562
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Остаряло възпитание

Книгите за възпитание са полезни от много гледни точки, но определено имат и доста недостатъци, които ги слагат под общия знаменател на неактуални. Случвало ли ви се е да четете книга, която предлага успешна стратегия и искрено да повярвате в нейната сила? Собствената ви логика подсказва, че именно този нов метод би проработил. Това е така, защото четейки някакъв подобен труд, вие не поставяте в центъра  собственото си дете, а себе си като малък. И да в 90% от случаите при вас тактиката би имала изключителен резултат. Но при собствените ви деца тя е вече неактуална и с това непродуктивна. Всички доктори по педагогика, психология и т.н. правят заключенията си на базата на отминалия опит. И няма как да е другояче. Лошото е, че съвременните деца трудно се поддават на възпитание от преди 10, 20 или повече години. В такъв случай единственият възможен вариант е да заложим на ценностите, на които държим и на родителската интуиция. Шестото чувство е нещо неизменно и всеки родител го притежава, защото се стреми към него. Естествено има и неизменни фактори, които е добре да имаме предвид. Едно от тях са етапите на развитие. Когато сме наясно с психо-емоционалните моменти, през които преминава детето в определена възраст, можем да си обясним и поведението му. А това значи, че и действията ни ще бъдат по-адекватни. Друго, на което можете спокойно да се осланяте, е ползата от позитивното възпитание. Трето, последно за нашата статия, но не и по принцип, е свързано с вас – родителите и определено има огромно значение – децата се нуждаят от щастливи родители. Защото именно пълноценните и спокойни родители, които живеят в мир със себе си и околните, са способни на търпение и анализ. Последните две са изключително важни за възпитанието.


Етапи на развитие
От раждането до прохождането е периодът, в който трябва да изградите положителна нагласа на детето към света. Това ще се отрази на неговото възприятие и на самооценката му. За родителите тези първи месеци са свързани основно с грижа. Когато „усещат“ своето бебе и успяват да отговорят адекватно на неговите нужди (кърмене, вода, гушкане, преобличане и т.н.), детето подсъзнателно добива положителна нагласа към света и нещо още по-важно, то започва да възприема себе си като творец. В тези начални месеци не разграничава себе си от света. И когато е гладно, а вие го кърмите, то е с представата, че само е предизвикало това. В този смисъл усеща себе си като създател. 
Около първата година е периодът на прохождането. В него детето добива по-голяма автономност, което го прави изследовател. В този етап трябва да насърчавате откривателския дух на детето и да се стремите да му осигурите среда, в която ограниченията и не-тата са по-малко.
Около втората година е един от най-тежките периоди за всеки родител. Тогава детето осъзнава себе си и своето Аз като отделна личност и започва да изпробва границите на издръжливостта ви. Въоръжете се с търпение и пак опитвайте да предотвратите евентуалните ситуации, в които е възможно да избухне впечатляващият гняв на двегодишното.
Третата година е по-балансирана. Всъщност този период е по-дълъг и обхваща възрастта приблизително от 3 до 6 години. Общо взето всеки следващ етап е по-дълъг като обхват, тъй като промените, които настъпват са по-малко динамични . По време на този, детето има много повече възможности за комуникация и съответно по-малко поводи за негодувание. То вече може да се изразява, да общува пълноценно, в известна степен предходният период му е повлиял в положителна степен, тъй като вече е наясно със своята идентичност, в смисъл на отделеност от останалите и на представа за себе си (адекватна за тригодишната му възраст). Хубаво е да се наблегне на социализацията и общуването с връстници. Детето има нужда да отстоява своето аз сред себеподобни. Да се научи да комуникира с тях. Затова е важно да му осигурите възможност за това. Неслучайно специалистите препоръчват тръгването на детска градина да е точно тогава и по възможност не по-рано от двегодишната възраст на детето. Освен това малкото ще става все по-стабилно в чисто физическите си възможности и ще установите, че има много енергия. Затова наред със социализацията или успоредно с нея, трябва да обръщате внимание и на движенията и мускулното му укрепване. В този етап малките се научават да контролират поведението и импулсите си. Те вече не са първосигналните мъници, които отговарят на всичко с удар и крясък. Сега е моментът за правилата и границите в пълната им сила. Целите ви трябва да бъдат две – детето да става все по-самостоятелно и второ – да може да се вписва все повече към социалната среда, със всичките ѝ изисквания. Още нещо важно за развитието през тези години, това е отъждествяването със съответния пол. В тази връзка е от значение да не пренебрегвате любопитството на детето и да се стремите да му отговаряте на въпросите адекватно, като на голям човек, но с понятни думи. Забравете птички, пчелички и други животинки и наричайте нещата с истинските им имена. Без срам, свян и неудобство. В противен случай поведението ви ще притесни детето и то ще започне да усеща емоциите, чувствата и тялото си като срамни и лоши. В този етап можете да очаквате адаптационни проблеми, свързани с постъпването в градина или училище.


Позитивно възпитание
Много се е изписало за позитивното мислене и неговата сила и е неминуемо да не се появи и такова възпитание. С тази разлика, че що се отнася до общуването ни с децата, става въпрос по-скоро за замяна на наказанията с поощрения. С две думи вместо да се карате на мъника, че не е направил нещо или, че е свършил някоя щуротия, по-добре е да отминавате лошите прояви с хладнокръвие и равнодушно, а позитивните да награждавате и приветствате. По този начин детето е стимулирано да се държи добре (спрямо вашата представа), а освен това мъникът е лишен от вашето внимание, когато не се държи така. Знаете, че често лошото поведение е свързано с желание да се привлече родителското внимание. В този аспект не е нужно да продължавате тази практика, като я толерирате чрез наказания и крясъци. Позитивното възпитание, както и всяко друго, изисква много време внимание и постоянство. Затова ще са ви нужни търпение и склонност към анализиране. Качества, които притежават щастливите родители.


Щастливите родители
Всеки човек се стреми към щастие. Разбира се щастието е абстрактно понятие, което отчита степента на хората да са удовлетворени от живота си. Но често родителите изневеряват на този естествен порив и правят един вид саможертва в името на детето. Съмненията и честото чувство за вина, което изпитват спрямо детето си, ги карат да пренебрегват себе си и един вид да страдат, за да могат да изкупят грешките си. Това определено не е нужно, особено на детето. То не е доволно, когато вижда родителите си уморени, изолирани и нещастни. Напротив! Особено, ако му държите сметка и му вменявате чувство за отговорност, заради вашата неудовлетвореност. Когато родителите са щастливи, те са спокойни и могат да проявяват търпение и да се овладяват. Две характеристики важни за общуването с дете. Като прибавим и анализирането на детското поведение, то друго не е нужно, за да може да се наречете добър родител или поне достатъчно добър.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber