Online School
Регистрирани потребители: 22313
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Остаряло възпитание

Книгите за възпитание са полезни от много гледни точки, но определено имат и доста недостатъци, които ги слагат под общия знаменател на неактуални. Случвало ли ви се е да четете книга, която предлага успешна стратегия и искрено да повярвате в нейната сила? Собствената ви логика подсказва, че именно този нов метод би проработил. Това е така, защото четейки някакъв подобен труд, вие не поставяте в центъра  собственото си дете, а себе си като малък. И да в 90% от случаите при вас тактиката би имала изключителен резултат. Но при собствените ви деца тя е вече неактуална и с това непродуктивна. Всички доктори по педагогика, психология и т.н. правят заключенията си на базата на отминалия опит. И няма как да е другояче. Лошото е, че съвременните деца трудно се поддават на възпитание от преди 10, 20 или повече години. В такъв случай единственият възможен вариант е да заложим на ценностите, на които държим и на родителската интуиция. Шестото чувство е нещо неизменно и всеки родител го притежава, защото се стреми към него. Естествено има и неизменни фактори, които е добре да имаме предвид. Едно от тях са етапите на развитие. Когато сме наясно с психо-емоционалните моменти, през които преминава детето в определена възраст, можем да си обясним и поведението му. А това значи, че и действията ни ще бъдат по-адекватни. Друго, на което можете спокойно да се осланяте, е ползата от позитивното възпитание. Трето, последно за нашата статия, но не и по принцип, е свързано с вас – родителите и определено има огромно значение – децата се нуждаят от щастливи родители. Защото именно пълноценните и спокойни родители, които живеят в мир със себе си и околните, са способни на търпение и анализ. Последните две са изключително важни за възпитанието.


Етапи на развитие
От раждането до прохождането е периодът, в който трябва да изградите положителна нагласа на детето към света. Това ще се отрази на неговото възприятие и на самооценката му. За родителите тези първи месеци са свързани основно с грижа. Когато „усещат“ своето бебе и успяват да отговорят адекватно на неговите нужди (кърмене, вода, гушкане, преобличане и т.н.), детето подсъзнателно добива положителна нагласа към света и нещо още по-важно, то започва да възприема себе си като творец. В тези начални месеци не разграничава себе си от света. И когато е гладно, а вие го кърмите, то е с представата, че само е предизвикало това. В този смисъл усеща себе си като създател. 
Около първата година е периодът на прохождането. В него детето добива по-голяма автономност, което го прави изследовател. В този етап трябва да насърчавате откривателския дух на детето и да се стремите да му осигурите среда, в която ограниченията и не-тата са по-малко.
Около втората година е един от най-тежките периоди за всеки родител. Тогава детето осъзнава себе си и своето Аз като отделна личност и започва да изпробва границите на издръжливостта ви. Въоръжете се с търпение и пак опитвайте да предотвратите евентуалните ситуации, в които е възможно да избухне впечатляващият гняв на двегодишното.
Третата година е по-балансирана. Всъщност този период е по-дълъг и обхваща възрастта приблизително от 3 до 6 години. Общо взето всеки следващ етап е по-дълъг като обхват, тъй като промените, които настъпват са по-малко динамични . По време на този, детето има много повече възможности за комуникация и съответно по-малко поводи за негодувание. То вече може да се изразява, да общува пълноценно, в известна степен предходният период му е повлиял в положителна степен, тъй като вече е наясно със своята идентичност, в смисъл на отделеност от останалите и на представа за себе си (адекватна за тригодишната му възраст). Хубаво е да се наблегне на социализацията и общуването с връстници. Детето има нужда да отстоява своето аз сред себеподобни. Да се научи да комуникира с тях. Затова е важно да му осигурите възможност за това. Неслучайно специалистите препоръчват тръгването на детска градина да е точно тогава и по възможност не по-рано от двегодишната възраст на детето. Освен това малкото ще става все по-стабилно в чисто физическите си възможности и ще установите, че има много енергия. Затова наред със социализацията или успоредно с нея, трябва да обръщате внимание и на движенията и мускулното му укрепване. В този етап малките се научават да контролират поведението и импулсите си. Те вече не са първосигналните мъници, които отговарят на всичко с удар и крясък. Сега е моментът за правилата и границите в пълната им сила. Целите ви трябва да бъдат две – детето да става все по-самостоятелно и второ – да може да се вписва все повече към социалната среда, със всичките ѝ изисквания. Още нещо важно за развитието през тези години, това е отъждествяването със съответния пол. В тази връзка е от значение да не пренебрегвате любопитството на детето и да се стремите да му отговаряте на въпросите адекватно, като на голям човек, но с понятни думи. Забравете птички, пчелички и други животинки и наричайте нещата с истинските им имена. Без срам, свян и неудобство. В противен случай поведението ви ще притесни детето и то ще започне да усеща емоциите, чувствата и тялото си като срамни и лоши. В този етап можете да очаквате адаптационни проблеми, свързани с постъпването в градина или училище.


Позитивно възпитание
Много се е изписало за позитивното мислене и неговата сила и е неминуемо да не се появи и такова възпитание. С тази разлика, че що се отнася до общуването ни с децата, става въпрос по-скоро за замяна на наказанията с поощрения. С две думи вместо да се карате на мъника, че не е направил нещо или, че е свършил някоя щуротия, по-добре е да отминавате лошите прояви с хладнокръвие и равнодушно, а позитивните да награждавате и приветствате. По този начин детето е стимулирано да се държи добре (спрямо вашата представа), а освен това мъникът е лишен от вашето внимание, когато не се държи така. Знаете, че често лошото поведение е свързано с желание да се привлече родителското внимание. В този аспект не е нужно да продължавате тази практика, като я толерирате чрез наказания и крясъци. Позитивното възпитание, както и всяко друго, изисква много време внимание и постоянство. Затова ще са ви нужни търпение и склонност към анализиране. Качества, които притежават щастливите родители.


Щастливите родители
Всеки човек се стреми към щастие. Разбира се щастието е абстрактно понятие, което отчита степента на хората да са удовлетворени от живота си. Но често родителите изневеряват на този естествен порив и правят един вид саможертва в името на детето. Съмненията и честото чувство за вина, което изпитват спрямо детето си, ги карат да пренебрегват себе си и един вид да страдат, за да могат да изкупят грешките си. Това определено не е нужно, особено на детето. То не е доволно, когато вижда родителите си уморени, изолирани и нещастни. Напротив! Особено, ако му държите сметка и му вменявате чувство за отговорност, заради вашата неудовлетвореност. Когато родителите са щастливи, те са спокойни и могат да проявяват търпение и да се овладяват. Две характеристики важни за общуването с дете. Като прибавим и анализирането на детското поведение, то друго не е нужно, за да може да се наречете добър родител или поне достатъчно добър.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber