Online School
Регистрирани потребители: 22113
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Братя и сестри

Връзката, която имат братята и сестрите е силна и несравнима с никоя друга. Няма приятел,  половинка, братовчед/ка и т.н. които да изместят тази неповторима близост и усет един за друг. Ето защо е важно родителите да се стремят да изграждат тези отношения и да се опитват да ги заздравяват.
Защо
На пръв поглед този въпрос звучи абсурдно. Свикнали сме да възприемаме безусловно това, че роднините и близките се обичат и т.н. На практика обаче, а и след разпада на патриархалното голямо семейство (род, фамилия), нещата не стоят така. Често се среща първи или втори братовчеди почти да не общуват по между си. Отчуждението постепенно обхваща и още по-близки семейни връзки. В крайна сметка това, което дължим на останалите хора (пък били те и роднини) е уважение, а не обич. Погледнато от този ъгъл, положението изглежда сякаш е безсмислено да правите усилия в тази посока. Но в тази строга, почти математическа, логика липсват важни аспекти от човешкия живот, които не винаги се подчиняват на някаква подобна зависимост и в този случай „теоремата” се оказва недоказуема. Важно е децата в едно семейство да имат добри отношения по между си, тъй като, освен родителите, другите толкова близки хора за един човек са точно братята и сестрите. Вие няма да можете да сте до децата си толкова дълго, колкото ви се иска. Но, когато имате две деца, те могат да бъдат един до друг и да се подкрепят по-дълго и дори през целия си живот. Естествено и това не е абсолютна стойност, но все пак шансовете са по-големи. А и не трябва да се пренебрегва и нещо друго – хората се събират, посредством приликите си. А две деца с общо детство и общи родители имат много общи спомени, възпитание и т.н. Възможността те да си допадат е огромна.  
Приемане на чувствата
Много пъти сме коментирали темата за чувствата и емоциите, които не подлежат на промяна, поне не и на волева. В отношенията между братята и сестрите, тя отново заема централно място. Защото появата на нов член в семейството винаги буди противоречиви чувства, с които децата трудно се справят. Често усещанията към бебето са негативни. Това кара родителите да се притесняват и да обвиняват детето за неговите чувства. Само по себе си това е неправилно, тъй като детето контролира постъпките си, но не и емоциите си. Освен това е напълно нормално в този момент да се появи ревността. Важно е възрастните да знаят как да се отнесат към нея, за да я овладеят. Разбира се трябва да се поставят и определени граници, за да не се стига до крайности и нежелани последствия. Трябва да забраните всякакви действия и посегателства срещу бебето или корема ви, ако все още сте бременна. Освен това трябва ясно да покажете на детето, че решението за появата на нов член на семейството не е негово, а ваше – на вас и на съпруга ви. Независимо дали му харесва или не, това ще стане, защото не всичко се касае до него и неговите желания. Можете смело да заявите на детето, че го разбирате и знаете, че то изпитва негативни чувства към брат си/сестра си, тъй като смята, че вече няма да получава същата любов и грижа. Кажете му също, че независимо от обстоятелствата няма да спрете да го обичате и да се грижите за него. Освободено от чувството за вина (за негативните си мисли) и успокоено, че няма да загуби любовта на родителите си, детето е подготвено за появата не бебето. В удобни моменти говорете за положителните страни за детето от появата на бебето. Можете да бъдете спокойни, че сте поставили правилната основа за оформяне на здрава връзка между децата си.
В живота няма справедливост
Правилното за един, не е правилно за друг, а истината е въпрос на гледна точка. По отношение на справедливостта нещата стоят по същия начин. Каквото и да правите, никога няма да е достатъчно справедливо в очите на децата ви, а вие ще се тормозите. Колкото и праволинейна да сте към разпределянето на благата в семейството, винаги ще има недоволни, които ще ви дават аргументи и доказателства за правотата и онеправданието си. Опитвайте се да аргументирате действията си и да обяснявате на децата защо едното получава нещо, другото не и т.н. В крайна сметка това, което правите е подчинено на логика и задачата ви е да я обясните на децата. Децата ви не са близнаци, пък и да бяха, те имат нужда от различни неща и когато имате възможност (още от ранна възраст) се опитвайте да не им купувате еднакви неща с идеята, че така е честно. Подчертавайте различията им и се стремете да хвалите и да насърчавате изявата и на двете деца в техните си области. В тази връзка недейте да сравнявате децата, това е първата стъпка към съревнованието, което не е в полза на добрите отношения. Често допускана родителска грешка е да се дава едното дете за пример на другото. Това изглежда в очите на децата като изразяване на предпочитание (Мама, най-после избра!). 
Освен това имайте предвид, че преодолявайки ревността едно към друго, децата ще превъзмогнат и нуждата си от съревнование. 

Боят между децата може да е здравословен
От една страна те изхвърлят негативната си реакция, а не я задържат в себе си, за да се натрупва. От друга - добиват представа за болката от ударите и че тя е истинска, а не като на филмчетата. Рядко тези побой стигат до сериозни наранявания, но все пак трябва да имате едно наум и да се намесите. Намесата не бива да бъде веднага. Почакайте, колкото Ви е възможно, наблюдавайки. Единствено, ако нещата „загрубеят“ и има опасност от по-сериозно нараняване, се намесете. След като децата спрат с боричкането ги разделете и ако смятате за нужно, накажете. Важно е да не слушате и да не се интересувате кой е прав и кой е започнал, а да наложите санкции и за двамата/двете. Практиката показва, че в момента, в който родител се появи и децата го забележат, боят престава. Еднаквото наказание, от своя страна, недвусмислено показва, че боят не е решение и води само до наказания и лишения. Това постепенно ще насочи децата да го заменят с нещо по-продуктивно като спор, разговор.

Какво казва психологът Надежда Милева

Когато коментирахме тази тема, първото което асоциирах бе „войната вкъщи“. След това прочетох няколко статии и коментари на родители, там също присъстваха подобни езикови картини – „Троянска война“; „Междузвездни войни“ и т.н. Това не е никак случайно, защото играта между братя и сестри върви паралелно с взаимно дразнене и често се стига до сблъсъци. Друго, много типично, е бързото превключване от разбиране в конфликт и обратното. В основата на тези, понякога доста напрегнати, взаимоотношения е ревността. Тя  винаги съществува  между децата в едно семейство, проявява се под различни форми, но обикновено ефектът е негативен.  Децата  „воюват“ за всичко -  за любовта на мама, вниманието й, независимостта, значимостта, времето, позицията на пръв в семейството...
Примери от практиката
Работих с двама братя, родителите им  споделяха, че те постоянно се карат и често конфликтът им стига до бой. В индивидуални срещи разказах на двамата братя приказка, на която те трябваше да измислят край. В нея се разказваше за едно царство и двама  крале, които  постоянно воювали по между си. Предложих им да си представят, че те са тези крале. Сигурно няма да ви изненадам, ако кажа, че в края и на двете приказки имаше победител и победен.  Едното момче каза „... не знам, може и той да е победител.“. Брат му  пък завърши приказката така: „…може би аз ще победя. Той винаги скача пръв. Изчакал съм и съм преценил какво да му направя“. Този пример, от практиката ми, имаше за цел да ви онагледи, че съзнателно или не, ние или те самите се поставят в роли. Обикновено присъстват жертви, спасители, шутове и много други.
Всъщност това дали ще има приятелство между децата  зависи от много фактори.  Важно е  да им показвате колко всяко едно от тях е значимо и уникално за вас. Сещам се за родители на три деца, които описваха как правят „всичко заедно“ – ходят на училище и работа, играят, хранят се, споделят си. Когато някой поиска индивидуално внимание му се напомня, че не е честно спрямо другите. В резултат на това, децата бяха открили своята индивидуалност. Момичето „клюкареше“ братята си, едното момче бе „най - умното“, а другото „най – големият пакостник“. За да сведете съперничеството до някакъв разумен минимум е добре да научите себе си и  тях, че спогаждането им, ще им донесе нещото, което най-много искат — внимание, а  и привилегии.
Всичко трябва да започне още преди да се роди бебето. Важен е начинът, по който представяте  новия член на семейството.  Някои родители изпращат по-голямото дете при баба и дядо, за да могат да обърнат внимание на новороденото. Това, обаче често се разбира от по-голямото като послание, че не е нужно и че е заменено.  Добре е да обсъдите с детето си, как  ще се включи в бъдещия ви живот, новият член на семейството. Кажете му как ще се промени семейният ви режим и по какъв начин очаквате от него да ви съдейства. Това ще му помогне да се чувства важна част от любовта и грижите към по-малкото братче или сестриче. Някои с удоволствие помагат в отглеждането на новия член в семейството, успокояват го, хранят го. Важно е детето да бъде поощрявано, но не и претоварено. Нека да избира как и кога да се включва.  Когато аз съм била бебе, сестра ми се е „криела“ в детската градина или е питала: „До кога ще я гледаме и няма ли вече да се маха?“. Подозирам, че доста са я претоварвали в ангажиментите към мен. Не очаквайте по-голямото ви дете да обгърне бебето със същата нежност като вашата. То може да е по-голямо, но все още се нуждае от огромни дози внимание и нежност. За да намалите враждата, която ще се породи в по-голямото ви дете, покрай идването на най-малкия член на семейството, играйте с него и когато бебето е будно, и когато спи. Така ще избегнете критики, че им обръщате внимание, само когато бебето не е наоколо. Не вземайте  задължително ролята на съдия в конфликтите им. Децата обичат да провокират, за да предизвикат внимание.  Оставяйте им време да преговарят по между си.
Оценявайте индивидуалните им качества, не акцентирайте на недостатъците им и избягвайте сравнения. Незабравяйте да играете с тях. Рисувайте, пейте, разхождайте се, споделяйте им за времето, когато вие сте били деца и начина, по който сте общували с вашите братя и сестри. Какви бели сте правили заедно и как пък вашите родители са се справяли с вас.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber