Online School
Регистрирани потребители: 22562
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Братя и сестри

Връзката, която имат братята и сестрите е силна и несравнима с никоя друга. Няма приятел,  половинка, братовчед/ка и т.н. които да изместят тази неповторима близост и усет един за друг. Ето защо е важно родителите да се стремят да изграждат тези отношения и да се опитват да ги заздравяват.
Защо
На пръв поглед този въпрос звучи абсурдно. Свикнали сме да възприемаме безусловно това, че роднините и близките се обичат и т.н. На практика обаче, а и след разпада на патриархалното голямо семейство (род, фамилия), нещата не стоят така. Често се среща първи или втори братовчеди почти да не общуват по между си. Отчуждението постепенно обхваща и още по-близки семейни връзки. В крайна сметка това, което дължим на останалите хора (пък били те и роднини) е уважение, а не обич. Погледнато от този ъгъл, положението изглежда сякаш е безсмислено да правите усилия в тази посока. Но в тази строга, почти математическа, логика липсват важни аспекти от човешкия живот, които не винаги се подчиняват на някаква подобна зависимост и в този случай „теоремата” се оказва недоказуема. Важно е децата в едно семейство да имат добри отношения по между си, тъй като, освен родителите, другите толкова близки хора за един човек са точно братята и сестрите. Вие няма да можете да сте до децата си толкова дълго, колкото ви се иска. Но, когато имате две деца, те могат да бъдат един до друг и да се подкрепят по-дълго и дори през целия си живот. Естествено и това не е абсолютна стойност, но все пак шансовете са по-големи. А и не трябва да се пренебрегва и нещо друго – хората се събират, посредством приликите си. А две деца с общо детство и общи родители имат много общи спомени, възпитание и т.н. Възможността те да си допадат е огромна.  
Приемане на чувствата
Много пъти сме коментирали темата за чувствата и емоциите, които не подлежат на промяна, поне не и на волева. В отношенията между братята и сестрите, тя отново заема централно място. Защото появата на нов член в семейството винаги буди противоречиви чувства, с които децата трудно се справят. Често усещанията към бебето са негативни. Това кара родителите да се притесняват и да обвиняват детето за неговите чувства. Само по себе си това е неправилно, тъй като детето контролира постъпките си, но не и емоциите си. Освен това е напълно нормално в този момент да се появи ревността. Важно е възрастните да знаят как да се отнесат към нея, за да я овладеят. Разбира се трябва да се поставят и определени граници, за да не се стига до крайности и нежелани последствия. Трябва да забраните всякакви действия и посегателства срещу бебето или корема ви, ако все още сте бременна. Освен това трябва ясно да покажете на детето, че решението за появата на нов член на семейството не е негово, а ваше – на вас и на съпруга ви. Независимо дали му харесва или не, това ще стане, защото не всичко се касае до него и неговите желания. Можете смело да заявите на детето, че го разбирате и знаете, че то изпитва негативни чувства към брат си/сестра си, тъй като смята, че вече няма да получава същата любов и грижа. Кажете му също, че независимо от обстоятелствата няма да спрете да го обичате и да се грижите за него. Освободено от чувството за вина (за негативните си мисли) и успокоено, че няма да загуби любовта на родителите си, детето е подготвено за появата не бебето. В удобни моменти говорете за положителните страни за детето от появата на бебето. Можете да бъдете спокойни, че сте поставили правилната основа за оформяне на здрава връзка между децата си.
В живота няма справедливост
Правилното за един, не е правилно за друг, а истината е въпрос на гледна точка. По отношение на справедливостта нещата стоят по същия начин. Каквото и да правите, никога няма да е достатъчно справедливо в очите на децата ви, а вие ще се тормозите. Колкото и праволинейна да сте към разпределянето на благата в семейството, винаги ще има недоволни, които ще ви дават аргументи и доказателства за правотата и онеправданието си. Опитвайте се да аргументирате действията си и да обяснявате на децата защо едното получава нещо, другото не и т.н. В крайна сметка това, което правите е подчинено на логика и задачата ви е да я обясните на децата. Децата ви не са близнаци, пък и да бяха, те имат нужда от различни неща и когато имате възможност (още от ранна възраст) се опитвайте да не им купувате еднакви неща с идеята, че така е честно. Подчертавайте различията им и се стремете да хвалите и да насърчавате изявата и на двете деца в техните си области. В тази връзка недейте да сравнявате децата, това е първата стъпка към съревнованието, което не е в полза на добрите отношения. Често допускана родителска грешка е да се дава едното дете за пример на другото. Това изглежда в очите на децата като изразяване на предпочитание (Мама, най-после избра!). 
Освен това имайте предвид, че преодолявайки ревността едно към друго, децата ще превъзмогнат и нуждата си от съревнование. 

Боят между децата може да е здравословен
От една страна те изхвърлят негативната си реакция, а не я задържат в себе си, за да се натрупва. От друга - добиват представа за болката от ударите и че тя е истинска, а не като на филмчетата. Рядко тези побой стигат до сериозни наранявания, но все пак трябва да имате едно наум и да се намесите. Намесата не бива да бъде веднага. Почакайте, колкото Ви е възможно, наблюдавайки. Единствено, ако нещата „загрубеят“ и има опасност от по-сериозно нараняване, се намесете. След като децата спрат с боричкането ги разделете и ако смятате за нужно, накажете. Важно е да не слушате и да не се интересувате кой е прав и кой е започнал, а да наложите санкции и за двамата/двете. Практиката показва, че в момента, в който родител се появи и децата го забележат, боят престава. Еднаквото наказание, от своя страна, недвусмислено показва, че боят не е решение и води само до наказания и лишения. Това постепенно ще насочи децата да го заменят с нещо по-продуктивно като спор, разговор.

Какво казва психологът Надежда Милева

Когато коментирахме тази тема, първото което асоциирах бе „войната вкъщи“. След това прочетох няколко статии и коментари на родители, там също присъстваха подобни езикови картини – „Троянска война“; „Междузвездни войни“ и т.н. Това не е никак случайно, защото играта между братя и сестри върви паралелно с взаимно дразнене и често се стига до сблъсъци. Друго, много типично, е бързото превключване от разбиране в конфликт и обратното. В основата на тези, понякога доста напрегнати, взаимоотношения е ревността. Тя  винаги съществува  между децата в едно семейство, проявява се под различни форми, но обикновено ефектът е негативен.  Децата  „воюват“ за всичко -  за любовта на мама, вниманието й, независимостта, значимостта, времето, позицията на пръв в семейството...
Примери от практиката
Работих с двама братя, родителите им  споделяха, че те постоянно се карат и често конфликтът им стига до бой. В индивидуални срещи разказах на двамата братя приказка, на която те трябваше да измислят край. В нея се разказваше за едно царство и двама  крале, които  постоянно воювали по между си. Предложих им да си представят, че те са тези крале. Сигурно няма да ви изненадам, ако кажа, че в края и на двете приказки имаше победител и победен.  Едното момче каза „... не знам, може и той да е победител.“. Брат му  пък завърши приказката така: „…може би аз ще победя. Той винаги скача пръв. Изчакал съм и съм преценил какво да му направя“. Този пример, от практиката ми, имаше за цел да ви онагледи, че съзнателно или не, ние или те самите се поставят в роли. Обикновено присъстват жертви, спасители, шутове и много други.
Всъщност това дали ще има приятелство между децата  зависи от много фактори.  Важно е  да им показвате колко всяко едно от тях е значимо и уникално за вас. Сещам се за родители на три деца, които описваха как правят „всичко заедно“ – ходят на училище и работа, играят, хранят се, споделят си. Когато някой поиска индивидуално внимание му се напомня, че не е честно спрямо другите. В резултат на това, децата бяха открили своята индивидуалност. Момичето „клюкареше“ братята си, едното момче бе „най - умното“, а другото „най – големият пакостник“. За да сведете съперничеството до някакъв разумен минимум е добре да научите себе си и  тях, че спогаждането им, ще им донесе нещото, което най-много искат — внимание, а  и привилегии.
Всичко трябва да започне още преди да се роди бебето. Важен е начинът, по който представяте  новия член на семейството.  Някои родители изпращат по-голямото дете при баба и дядо, за да могат да обърнат внимание на новороденото. Това, обаче често се разбира от по-голямото като послание, че не е нужно и че е заменено.  Добре е да обсъдите с детето си, как  ще се включи в бъдещия ви живот, новият член на семейството. Кажете му как ще се промени семейният ви режим и по какъв начин очаквате от него да ви съдейства. Това ще му помогне да се чувства важна част от любовта и грижите към по-малкото братче или сестриче. Някои с удоволствие помагат в отглеждането на новия член в семейството, успокояват го, хранят го. Важно е детето да бъде поощрявано, но не и претоварено. Нека да избира как и кога да се включва.  Когато аз съм била бебе, сестра ми се е „криела“ в детската градина или е питала: „До кога ще я гледаме и няма ли вече да се маха?“. Подозирам, че доста са я претоварвали в ангажиментите към мен. Не очаквайте по-голямото ви дете да обгърне бебето със същата нежност като вашата. То може да е по-голямо, но все още се нуждае от огромни дози внимание и нежност. За да намалите враждата, която ще се породи в по-голямото ви дете, покрай идването на най-малкия член на семейството, играйте с него и когато бебето е будно, и когато спи. Така ще избегнете критики, че им обръщате внимание, само когато бебето не е наоколо. Не вземайте  задължително ролята на съдия в конфликтите им. Децата обичат да провокират, за да предизвикат внимание.  Оставяйте им време да преговарят по между си.
Оценявайте индивидуалните им качества, не акцентирайте на недостатъците им и избягвайте сравнения. Незабравяйте да играете с тях. Рисувайте, пейте, разхождайте се, споделяйте им за времето, когато вие сте били деца и начина, по който сте общували с вашите братя и сестри. Какви бели сте правили заедно и как пък вашите родители са се справяли с вас.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber