Online School
Регистрирани потребители: 22370
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Незабележимите: децата в аутсайдерска позиция

Много често се говори за буйните деца, непокорните и агресивните – онези, които ни предизвикват, ядосват и често ни възмущават. Поведението на тези деца, макар да е деструктивно, носи една огромна полза – лесно привлича вниманието ни, а с него и желанието ни да ги разберем и да помогнем за решаването на техните проблеми. Има деструктивни поведения, които нямат този плюс. Става дума за онези деца, които са сякаш противоположност на току-що описаните – те са незабележими, кротки, тихи и почти винаги сами. Това са децата в аутсайдерска позиция.

Какво означава „аутсайдер“
Самото значение на думата показва, че става въпрос за някой, който стои отстрани,  извън границите на нещо: на останалите  хора, на света, понякога на самия живот. Едно дете, което се намира в тази позиция е сдържано, премерено, кротко, наглед спокойно. То няма да създава неприятности и да привлича внимание, няма да бъде спонтанно или непокорно, но е възможно често да попада в проблемни ситуации при общуването си с другите и по-точно да заема ролята на жертва. Децата аутсайдери изпитват трудности в приобщаването си към група, създаването на запознанства и приятелства, проявяването на инициатива, отстояването на своите интереси, търсенето на помощ. Те сякаш не могат да се отпуснат сред останалите, действат неуверено и трудно задържат интереса на другите деца върху себе си, затова рядко са предпочитани партньори за игри. Много често такива деца се описват като болезнено срамежливи.

Срамежливостта
Стеснителността в детска възраст е често срещано явление, тя е част от предпазливостта и е полезна, доколкото има себесъхранителни функции за детето. Например, то стои настрана от непознати, тъй като им няма доверие и това го предпазва от опасни контакти. При аутсайдерите, обаче срамежливостта е неадекватна, тя вече не ги предпазва, а им вреди. Заради нея децата не са способни да общуват нормално с напълно безобидни и дори позитивно настроени хора, каквито са останалите деца, например. В същото време, детето в аутсайдерска позиция, е много склонно да се остави да бъде „избрано“ от някой друг и да приеме приятелства, които не винаги са му от полза. Когато аутсайдерите се описват като  „болезнено срамежливи“, това описание не бива да се разглежда като крайна оценка, сякаш ситуацията няма накъде повече да се анализира. Напротив, това е самото начало, от което се тръгва, за да се намери обяснение на аутсайдерството. Какво значи да си срамежлив? От самата дума се вижда отговора – това е да изпитваш срам. Срамът е чувство, което не може да възникне от само себе си, той е отговор на нещо друго. Срамуват се онези, които са сбъркали, прегрешили, които са виновни. Срамът и вината вървят винаги заедно. Към тях се прибавя и още едно чувство – страхът: че може да сбъркаш отново, че ще бъдеш отхвърлен, унизен и т.н. Разпространено е становището, че срамежливостта е въпрос на темперамент. Това е голяма заблуда – няма „срамежлив темперамент“, нито пък тип висша нервна дейност, която да предполага изпитването на вина. Темпераментът и типът висша нервна дейност описват много физиологични и психични процеси с помощта на физични понятия като скорост, сила и устойчивост. Срамът и вината, обаче са изцяло емоционални състояния, чиято причина не бива да се търси във физиологията.

Как може да се помогне на децата в аутсайдерска позиция
Колкото по-сериозна е ситуацията на едно такова дете, толкова повече нещата изглеждат така, сякаш причината за неговото положение не е в самото него, а в останалите деца. Например, когато никой не играе с него, макар че то е добро и отзивчиво. Или когато го тормозят и му се подиграват, а то всъщност нищо не им е направило. Първият импулс у родители на дете, изпаднало в подобна беда, е да го изведат от заплашващата среда, да го преместят в друга група в детската градина, друг клас и пр. Този подход може да има истински смисъл, само ако заедно с преместването, се промени и отношението към детето вътре в семейството. Децата, които играят ролята на аутсайдери, го правят, не защото другите ги принуждават, а защото те самите са усвоили тази роля най-добре. Останалите роли са им непознати, в тях се чувстват неловко и в крайна сметка се провалят в тяхното изпълнение. За да могат да променят себе си и да опитат нов вид поведение и нов тип отношения с останалите, тези деца ще имат нужда от огромна подкрепа в семейството си.

Ето няколко насоки, в които може да им се помогне:
○ Ако детето е пострадало от други деца, не се дръжте така, сякаш то е жертва, но същевременно в никакъв случай не го обвинявайте за станалото! В отношенията между равни (каквито са децата) отговорността никога не се носи само от едната страна, а се разпределя между всяка една от тях. За вина и отговорност при малките деца, по принцип, не може да се говори, но поведението на всеки един участник в ситуацията, дава отражение върху постигнатия краен резултат. Тъй като не можете да повлияете на другите деца, насочете вниманието си към своето.
○ Направете ревизия на изискванията си към детето! Проверете дали няма сред тях такива, които да са непостижими и неадекватни спрямо детската възраст: например изискване да е винаги много послушно, грижовно, да помага, да се държи зряло и отговорно, да ви улеснява живота или дори да бъде ваша опора в трудни моменти. Не забравяйте, че изискванията не се дават като заповеди в прав текст, те се предават чрез критиките, похвалите, коментарите и оценките, които давате на детското поведение. Детето ще изпитва вина всеки път, когато не успее да отговори на прекалено високите изисквания. Проблемът е, че то няма да знае, че тези изисквания са неадекватни и ще се смята за длъжно да им насмогне. Тъй като това ще се окаже невъзможно, детето ще заживее със страха и срама от „провала“ си.
○ Позволете на детето да се промени, без да се чувства заплашено, че ще изгуби любовта ви, заради това! За тази цел вие трябва да сте наясно с факта, че детето не е само  такова, каквото го виждате, както и да сте сигурни, че можете да понесете и приемете нетипичното негово поведение, когато то се прояви. Няма човек, нито дете, които да са изцяло благи и добродушни, всеки има в себе си и онези качества на характера, които обикновено преценяваме като негативни: враждебност, егоизъм, импулсивност и много други. Например, детето в аутсайдерска позиция не проявява агресия към другите и това се разглежда като негово качество, това се хвали, поощрява и подкрепя. Истината е, че по този начин аутсайдерската му позиция се засилва. Виждайки например агресивно поведение у дете, което досега не се е държало по този начин, учудването у възрастните е толкова голямо, че те дават послание на детето: „Точно от теб такова нещо не сме очаквали!“. Изразените по този начин разочарование и обвинение са напълно достатъчни, за да спрат опитите за промяна у детето и да го върнат обратно в ролята му на аутсайдер или на жертва.
○ Потърсете онова нещо, което кара детето да се чувства прекалено различно от останалите! Невъзможността (или нежеланието) да се свържеш с околните показва едно дълбоко усещане за различност и отчужденост, които няма как да са част от темперамента или да са вродени черти на характера. Те са дошли неволно с възпитанието на детето и отношенията, които то е установило в семейството си. Различието, само по себе си, няма нито позитивен, нито негативен знак, тоест това може да е качество, което вие смятате за хубаво (например, че детето е много по-добро или по-зряло от всички други), както и недостатък (например, че детето е много по-слабо и нерешително от останалите). Помнете, че хората се свързват на база общото помежду си. Вярно е, че всеки човек е различен и специален, но разликите идват след приликите. Различията внасят разнообразие и правят отношенията ни по-интересни и обогатяващи, но приликите са тези, благодарение на които връзките помежду ни са изобщо възможни и трайни. Така че не забравяйте заедно с посланието към детето, че то е много специално, единствено и неповторимо, да му предадете, с не по-малка сила и посланието, че останалите деца също са такива, че контактът с тях е понякога забавен и приятен, друг път – труден и предизвикателен, но все пак е винаги възможен.


Диляна Йорданова
психолог в детска градина,
консултант към Институт за взаимоотношенията
между мъжа и жената


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber