Online School
Регистрирани потребители: 22558
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Детските страхове

Страхът е много характерно чувство, което се случва, в малка или голяма степен на всички хора. Като всяка човешка емоция и страхът си има своя причина и функция, от които трябва да извлечем полезното и да се „отървем“  от вредното въздействие. Важно е да се подчертае, че става въпрос за усещане и като такова, то не бива да се характеризира като положително или отрицателно. Още по-малко като глупаво или лошо. Защото чувствата не са ни подвластни и оценката им би спомогнала да ги подтиснем или загърбим, но не и преодолеем. Ето защо и страхът трябва да се приема и разбира. А за целта родителите трябва да се подготвят да обясняват много.

Защо се поражда страхът
Положителното му свойство е предпазно. Безпокойството ни кара да бъдем внимателни и бдителни. Целта е да съумеем да се предпазим от приближаващо бедствие или неприятност. Напротив, прекомерната смелост и чувството за безсмъртие по-скоро трябва да будят безпокойство, защото сигнализират за неналичие на предпазно мислене. Понякога, и особено в детска възраст, страховете са много. Разбираемо е защо. Причината се крие в това, че за децата светът е все още непознато място и те откриват нови и нови неща в него, всеки ден. Но, въпреки това, голяма част от заобикалящото ги е все още непозната и към нея те подхождат с недоверие. Това поражда страхове, които, подсилени от безграничното детско въображение могат да достигнат огромни размери.

Какво да правим
Задачата на родителите в този случай е да обясняват и да съдействат на детето да се запознава с нещата, които го плашат, но по един недиректен и деликатен начин. Своеобразното изправяне срещу страховете не бива да се приема буквално, тъй като може да доведе до сериозни негативни последствия. Страховете по-скоро трябва да се изследват и да се опознават. А нещо познато не може да е толкова страшно, колкото е неизвестното. От тук може да си обясните и масовия страх от тъмното. Напълно логично е децата да се плашат от липсата на светлина, защото не виждат какво има в помещението и това ги плаши. Ако бяха като малките котета, за които се знае, че зрението им е достатъчно силно и не се влияе толкова от светлината, те също нямаше да се страхуват от загасената лампа. Важно е да се знае, че в борбата срещу страховете не бива да се подхожда агресивно. Изключително е опасно детето да бъде оставено в тъмна стая или помещение, което го плаши, за да „види че няма нищо страшно“. Така посланието, което малкото има е, че е изоставено само да се бори срещу страховете си и паниката, която го обзема може освен да провокира мултиплициране на страха, би могло да се случи и по-голямо бедствие като получаване на тикове, заекване и др. Родителят трябва да се стреми да разбере какво поражда безпокойството на детето и по-точно какво стои зад конкретния страх. Психолозите често коментират, че детските страхове в голям процент от случаите се повлияват от родителските такива. Също така оказва въздействие и общата динамика на семейството. Често, когато има неразбирателство и проблеми, които детето не разбира или пък се крият от него, то само започва да ги „обяснява“ като разбира се включва наличието и на фантастични причини. Общата тревожност и безпокойство на детето също провокират увеличаване на страховете, като това може да стане както количествено, така и качествено. Страховете и ритуалното предпазно поведение не са характерни само за децата. Много възрастни също попадат в този омагьосан кръг, който затормозява и ограничава живота и действията им. В такива случаи вече става въпрос за състояния от диапазона на депресиите. Вероятно много родители, притеснени за своите деца, се чудят как да реагират и до каква степен е нормално поведението на мъниците. За да внесем малко яснота по въпроса ще опишем така да се каже нормалните страхове за всяка възраст. Които се случват и се преодоляват. Също така предлагаме и тест за откриване на явна тревожност.

Таблица за преобладаващи страхове през различните възрасти:


0 – 6 месеца - Силни звуци, загуба на подкрепа. Непознати нови стимули/ маски, височини.
6 -9 месеца - Приблизително на 8-месечна възраст започва осъзнаването, че майката и бебето не са едно цяло. Тогава то трябва да се запознае със самотата, която разбираемо буди страх.
12 – 24 месеца - Звукови стимули (влакове, гръмотевици), въображаеми същества, крадци, пространствени стимули (големи приближаващи обекти).

2 години - Визуални стимули, конкретизирани стимули ( груб тон, неприятни гласове), призраци,вещици, самота.


3 години - Звукови стимули (пожарна сирена, линейка), диви животни, нощни страхове. 

4 години - Визуални стимули, някой криещ се под леглото, природни бедствия (пожар, наводнения, буря).


5 години - Неуспех и критика, неизвестност (сенки, призраци, тъмнина), дребни наранявания.

7 -10 години - Опасност (загуба на ориентация, крадци), смърт (собствената, а след това и тази на родителите), медицински и зъболекарски процедури.

Страховете могат да предизвикат различни разстройства, когато не са овладяни навреме:

• тикове;
• натрапчиви движения;
• енуреза;
• зае ване;
• лош сън;
• раздразнителност;
• агресивност;
• затвореност.


Съвети за превъзмогване
• Нарисуване или вербализация на страха. Това е крачка към опознаването му и съответно до превъзмогването му. След това може да се доизмислят някакви комични елементи. Да се нарисуват големи щръкнали уши на чудовището или нещо подобно, което да намали страховитостта му.
• Плашенето на децата с възпитателна цел в повечето случаи е неуместно и може да доведе до създаване на страх – от Баба Яга, Торбалан, Вълчо и др. 
• Ритуал преди сън. Повтарящите се действие създават рутина и спокойствие, затова вечерният ритуал има голямо значение за детето. Ако го обогатите с нещо, което е конкретно насочено срещу страха, би било още по-полезно. Например песничка за гонене на кошмари или приказка за безстрашни деца, или друго, но със същата функция и насоченост.
• Чудовищечистител - ароматизатор или просто пръскалка с вода, на която виси картинка/снимка/рисунка със задраскано чудовище. Ефектът на тази практика е по-скоро комичен. Втурващата се майка, въоръжена с чудовищечистител по-скоро разсмива малчугана. Но детето се успокоява и развеселява, преди лягане, забравяйки за страха си. Освен това, чрез тази практика, Вие буквално омаловажавате страха, като го осмивате, а това е още една крачка към окончателното му изгонване от детското съзнание.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber