Online School
Регистрирани потребители: 22115
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Родителската вина

Вината се появява като неочакван „бонус“ към бебето. Едно от трудните неща, с които младите семейства трябва да свикнат е чувството за вина.
Безусловна обич – какво пък е това
Често майките поглеждат виновно надолу, когато стане въпрос за безусловната обич. Не, защото са лоши родители и не обичат детето си, а защото представата, която имат за въпросния термин е различна от истината. Веднага пред погледа ми изниква картина на двегодишно „във вихъра си“, което е легнало на пода в супермаркет и крещи на майка си: „Ти си лоша и няма да тръгна!“. В този момент в майката бушуват смесени чувства на срам, гняв, безсилие и те избутват назад безусловната любов. Тя, разбира се обича детето си, но има моменти, в които съзнанието е ориентирано към най-силната емоция и често е подвластно на нея. Това, че от време на време,  детето ви изкарва „извън нерви“ и чувствата Ви към него са противоречиви, не значи, че не го обичате безусловно. Фактът, че на моменти умората или гневът вземат връх в отношението ви към него също не правят един родител лош, а по-скоро подсказват, че е нормален човек. Дори това, че се съмнявате и понякога изпитвате вина е точка в графа „добра майка“, която е искрено загрижена за детето си и би искала най-доброто за него. Опитвайте се да разграничавате чувства от действия и емоции. Доста е трудно понякога, но в повечето случаи диференциацията е лесна, когато мине малко време. Моментното усещане е продиктувано от ситуацията и не е показателно. Докато истинското чувство на безгранична любов и жертвоготовност, обикновено си стои непокътнато от разни дреболии. Важно е детето да знае за нея и за това, че тя е непоклатима, независимо от всичко. Тази представа ще му дава сигурност и стабилност. А в по-късен етап и самочувствие и увереност.  Когато наказвате детето, забранявате му нещо и т.н. показвайте му, че всичко това е защото е постъпило неправилно, но независимо от всичко вие го обичате.
Съжалявам , но нямам време
Децата основно имат нужда от време, което да прекарват с родителите си. Така се изгражда връзка – силна и неразривна. Освен това децата научават много от контакта си с мама и тате. Не на последно място, споделеното време, дава възможност да се възпитат правилните, според конкретното семейство, навици. Може би, най-важното, което децата извличат от общуването си вкъщи е усещането за обич и топлота. То остава в спомените.“ Всичко хубаво“, но често родителите нямат много време. И тогава какво? Тогава се появява чувството за вина и желанието да се компенсира пропуснатото време. Скъпи играчки, почивки и дрехи, може би, биха се харесали на някоя млада дама, но за децата това е много грешен подход. Те нямат нужда от всички тези вещи. Ако ги искат и настояват за тях, това е защото се е получило така, че имат подменени ценности. Никой не иска това. Целта на родителите е била да компенсират липсата си на време. Често майките и татковците не си дават сметка, че количество и качество са две различни неща и могат да се възползват от това. Защото малчуганите нямат нужда да бъдат с майките си постоянно (денонощно и ежеминутно), особено в случаите, в които родителското присъствие е по-скоро „фон“, а не активен участник. Децата искат да имат пълноценни часове с родителите си. Затова начинът да компенсирате е в малкото време, което можете да отделяте, да се стремите да е посветено на детето. Играйте с него, говорете си, покажете му, че истински се радвате, когато сте с него и нетърпение очаквате този момент.
Ако не трябваше да те взимам от градина, нямаше да изпусна срещата
Детето не е виновно, че нямате достатъчно време за друго. Не е отговорно, че изпускате срокове, нито, че не можете да се погрижите за себе си, както бихте искали, още по-малко за недоспиването ви или за друго по-малко или по-голямо нещастие. Да си родител е трудно и времеемко занимание на пълен и то ненормиран работен ден, без право на отпуск. Връх на всичко това е, че всички майки и татковци са длъжни да изпълняват родителските си задължения. За разлика от детето, което не им е длъжно за нищо… Недейте да му вменявате някакви задължения и отговорности, които то няма! Разбира се, вие знаете това. Но на моменти ви „причернява“ и започвате да гледате с носталгия към безгрижните дни. Което пък сякаш автоматично „включва“ чувството за вина.
Добре, хайде само този път
Либералното възпитание и мекошавият подход са съседни територии, разделени със съвсем тънка граница. Прекрачването й е доста вероятно. Често родителите не могат твърдо да поставят правила и се „огъват“ под напора на детските желания и молби, но пък утешават съвестта си с това, че просто са по-либерални. Така не правят добро нито на детето, нито на себе си. Малчуганите имат нужда от сигурна среда и ясно поставени правила, които не се нарушават. Това им създава представа за контрол и засилва усещането им, че мама и тате „бдят над всичко“. Макар и малки, те интуитивно разбират безпогрешно, когато има пробив в системата и съответно веднага я атакуват. Като с това ни показват, че сме изпуснали „юздите“ и трябва бързо да ги хванем обратно.
Ти си лошо дете
Ако всеки път, когато детето направи някоя поразия, умишлено направим пауза от половин минута, която да използваме за осмисляне на поведението му и избор на реакция, това ще даде възможност за контрол върху емоциите и ще намали значително вероятността да направим грешка. В живота на всеки човек има моменти, които си спомня с чувство на неудобство и срам към постъпката си. Често не става въпрос за действия, а за изречени думи. Това неслучайно е така. Причината е, че за едно действие, в повечето случаи, е необходимо повече време и решителност, което пък ни дава възможност да се замислим и евентуално да обмислим по-правилен подход. С думите, за съжаление, не е така. Под влияние на моментна емоция изричаме един куп думи, част от които не мислим и са твърде пресилени. По този начин, освен че се застраховаме (застраховането при децата е като при колите, винаги ще се появи нещо, което застраховката не покрива и то точно на вас) от грешки, показваме на детето какво е контрол и го учим на търпение. Причината е, че децата се възпитават най вече от подражание и чрез родителския пример.
П.С. Разбира се, за уроци по търпение говорим при случаите, в които не е спешно да се отговори и реагира и не застрашават живота и здравето на детето.


 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber