Online School
Регистрирани потребители: 22118
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Децата лидери

Социалните роли са разпределили такава йерархия, че успелите хора, обикновено са и лидери. Те са силни и обаятелни и често предизвикват възхищението, респекта и дори завистта на другите. Повечето родители биха предпочели децата им да са такива. Дали, защото това е обществената норма или просто осъществяват нещо неизживяно от тях самите, не е ясно, но статистиката е убедителна. Разбира се не става въпрос за самоцелно водачество, на всяка цена. По-скоро за качества, които биха били от полза на малчугана занапред. На практика това е трудно и не всяко семейство постига желания резултат. Защото и тук няма рецепти. Но можем да тръгнем отзад напред и да проследим кои са всъщност качествата, които харесваме в лидерите, а след това ще разгледаме и възможни начини да ги възпитаме в децата си. Ще подкрепим размислите  с, утвърдени от опита, модели и може би ще достигнем или поне ще се доближим до това да възпитаме малки водачи.
Лидер, означава водач. Хората, във всяка сфера са разделени на този признак – водач и последователи. Понякога тази опозиция не е явна и не е задължително да е затвърдена с йерархичното ниво или социалния статус
Какви са лидерите
Лидерите са много социално активни. Те винаги са заобиколени от много хора, умело общуват и комуникират с тях. Изразяват се много добре и успяват да предадат не само посланието, но и настроение на думите си. Те са смели и имат куража да изкажат мнението си, без притеснение и тревога. За тях сервилността е непозната и често рискуват. Имат интересни и понякога чудновати идеи, уважават авторитетите, но не угодничат. Значи до тук имаме няколко качества, които се повтарят – въображение, необходимо за оригинални идеи, смелост в изразяването на решения и постъпки, умение за комуникация и дипломатичност. Вяра в способностите и самочувствие. Ако включим и оптимизъм, също няма да сгрешим, тъй като позитивното мислене също е от полза и действа много магнетично на хората. Главната причина за това е ведростта и усмивката, които излъчват хората, искрено вярващи в ползите му. Имаме отправна точка на качествата, необходими за успешност. Сега да видим кога и как те се възпитават в малчуганите!
Въображение
Възпитанието на детето в тази способност трябва да започне още в най-ранните години. Основните похвати са насърчението и поощрението. Стимулирането на детето да опитва различни неща и да експериментира също помагат за развиването на въображението му. Разбира се, въображението може да бъде насърчено и по друг начин. Чрез много разкази, приказки, истории за всякакви случки. Четете на детето, много! Това ще сложи предпоставка то също да заобича книгите и след това само да иска да чете, когато се научи. В крайна сметка с всяко начинание е така – първо се проследява чуждият опит и „по пътя“ човек открива себе си и своите възможности и желания. Можете дори да измислите собствена игра, в която всеки от участниците да довършва думите „Представяш ли си…“. Помагат много и игрите на ужким. А и децата ги обичат.
Смелост
Да стимулирате безстрашието на детето не е еднопосочно действие. Трябва едновременно с него да развивате и своето такова. Да притъпите малко тревожността си и да забравите размахания пръст и ококорения поглед, както и думите „Леко!“, „Внимавай!“. Това е трудно начинание, но бихте могли да го опростите като елиминирате част от опасностите по пътя на детето си, така че то да няма достъп до тях. След като преодолеете това голямо препятствие, следващата стъпка е да насърчавате опитите на малкото да опознава света. В началото Вашата роля ще е основна както в измислянето, така и в споделянето на приключенията. По-късно може да се задоволите със съпреживяването. Играйте на експедиция, чиято цел е откриването на всички растителни видове в градината (или пред блока). Не спирайте детето в желанието му да открива и да се впуска в различни игри. Помагайте му да преодолее страховете си. Изправяйте се заедно пред тях, като показвате на малюугана, че винаги го подкрепяте. Влизайте смело в тъмните стаи, играйте на загасена лампа. Вземете мерки само за безопасността, преди това, за да не превърнете липсата на страх в безразсъдство. Смелостта, обаче трябва да бъде и отговорна. Т.е. трябва да научите детето, че всяко действие има своите последствия и човек трябва да предприема начинанията с готовност да поеме отговорността си след това. Може би Ви изглежда, че се отдалечаваме от смелостта, но не е така, тъй като да си смел означава да можеш да се изправяш и да защитаваш позицията си. Да имаш смелостта да не угодничиш. А това обикновено има последствия. И трябва да си наясно с тях, за да можеш да ги поемеш. 
Оптимизъм
Може да не вярвате в силата на положителното мислене (аз също не съм убедена в някои разпространени аспекти, наподобяващи сектантски призиви), но има обективни (логически подкрепени) факти, които категорично доказват ползата от оптимизма. На първо място той е предпоставка за добро настроение. Също така и за вяра в успеха. Това, само по себе си, говори за целеустременост и мотивация. Ще помогне и за по-бързото намиране на решение в дадена ситуация, защото позитивното мислене „държи“ настрана отчаянието и унинието, които както знаем много помрачават и замъгляват преценката, а и способностите ни. Освен това действа заразително – трудно е да се мръщите на някой ведър и усмихнат човек, изпълнен с ентусиазъм. Напротив, обичайно при срещата ни с такива хора се зареждаме с позитивизъм и това действа мотивиращо. На първично ниво, хората, които се усмихват и са весели стават много по-симпатични на околните. Лесно се сприятеляват и стават предпочитана компания. Ако научите детето си да бъде радостно и щастливо, ще му помогнете много занапред. Как става това ли? Ами, чрез личен пример. Няма друг начин, освен Вие да се превърнете в такъв човек, но не само на думи.    
Самочувствие
Несъмнено високата самооценка играе важна роля в лидерството. Тя е свързана с опита. Затова съветите по смелост можете да ги приложите и тук, с малка модификация. При изграждането на идентичност и самочувствие има значение мнението на детето. Трябва да се научите да го зачитате и да го уважавате. Това ще стане като му показвате, че се интересувате от позицията и възгледите му по дадени въпроси. Допитвайте се до детето за различни въпроси, които са в неговите възможности или го засягат. Давайте му възможност за избор. Когато не е възможно, правете така, че привидно да уважите решението на малкото. Това става с един родителски трик – ограничения избор (Жълтата или червената рокля искаш?; Да обядваме преди или след банята?).  Важна съставна част на самочувствието е и самостоятелността. Детето трябва да бъде оставяно да се справя само с някои неща, възможни за възрастта и уменията му. Поощрението и похвалата за усилията биха насърчили опитите му.
Комуникативност и реторически способности
Изследвания посочват, че децата, определяни като бъбривци и дори малки досадници, много по-често стават лидери и умеят да присъединяват хората към каузата си. Причините са ясни – обикновено тези малчугани са любознателни и задават всякакви въпроси, които на по-късен етап водят до натрупан арсенал от знания, чакащи удобен момент да бъдат приложени. Това става, в случаите че родителите и учителите не пресекат този ентусиазъм в зародиш, чрез апатия и игнориране. Способността да се изразяваш добре също става с практика. Колкото повече говориш, толкова по-добре усвояваш реторическите умения. Естествено „бръщолевенето“  не е същото, трябва да има ясна мисъл,  която да бъде изразена по достъпен и логичен начин. И тук отново на помощ идва четенето. Книгите (четени на или от детето) развиват неговата реч. Не ги пренебрегвайте!
Обединяващи умения
На детската площадка лидери стават тези деца, които предусещат желанията и интересите на другите и ги обединяват в различни занимания, игри и дейности. Нерядко се касае и до пакости и всевъзможни бели, но такива са рисковете на лидерството . Затова и често чуваме родителите да се карат на децата така: „Не му се води по акъла!“, „Трябва да имаш собствено мнение!“ и т.н. Да повеждаш другите и да ги тласкаш към осъществяването на идеите ти е характерно за лидерите. Колкото по-леко и неусетно околните се поддават на внушението, толкова по-големи са водаческите способности. Разбира се, без да използва агресия и принуда. Когато от малко едно дете прояви лидерски заложби, задача на родителите е да му обяснят какви са отговорностите на това и да го научат, че водачът носи отговорност за групата. Обикновено малчуганите, които се справят добре в колектив, в детските си години, и по-късно проявяват такива обединителни качества, освен ако по една или друга причина, ентусиазмът им в тази посока не е прекъснат от външни фактори (родители, учители, по-силни лидери).  Също така е трудно един човек да бъде водач във всеки етап от живота си. Тъй като добрият лидер трябва да може да бъде и добър последовател.

Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber