Online School
Регистрирани потребители: 22113
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Само крясъците помагат

Често възпитанието се превръща в изпитание. Добрите практики, на позитивно отглеждане на децата,  звучат прекрасно, но в действителност колко пъти са действали във вашето семейство? Обикновено започвате с „добро“ и казвате веднъж, два пъти, три пъти…пет пъти и накрая яростта „взема връх“ и поема възпитанието. Сякаш този гневен глас не е вашият! Затова й след като се разкрещите на детето и видите неговия уплашен поглед автоматично ви обзема вина и се чувствате гузни. Разумно е да потърсите грешката и  обстоятелствата, които предопределят такъв негативен развой на събитията. Ето и откъде да започнете.


Нереалистични очаквания
На първо място трябва да си дадете сметка за възрастта на детето и дали е адекватно да изисквате конкретно поведение или действие от него. Често се случва майките да си представят кротко и послушно двегодишно, което стои мирно и се съобразява с околните. Нищо подобно! На 2 години светът е техен. Буквално! Няма авторитети, няма нуждите на другите. Те току-що са открили своето Аз и нищо друго няма значение, освен може би проверката докъде стигат, на мама и татко, нервите. Също не можете да изисквате подреденост от детето преди 5-годишна възраст. Тук не става въпрос само за физическа възможност, а по-скоро за зрялост и осмисляне. Но родителите често  правят и тази грешка, и след това негодуват срещу несполучливия резултат. За него, обаче малкото не е виновно, а нереалистичните очаквания на мама. Лошото на това да надценявате възможностите на детето, не е само разрушаването на комуникацията, но води и до неприятно убеждение у мъника, че не се справя. А за едно дете е много важно да се чувства успешно, особено в очите на родителите си.
Поставяне на твърди ограничения
Границите са важни за детето и трябва да знаете, че и то ги иска. Понякога родителите твърде буквално разбират понятието „жилище за деца“ и превръщат дома си в детска площадка, на която всичко е разрешено. Този вариант е приемлив само, ако ви харесва стените и тапетите ви да са надраскани, по паркета да има боички, в банята да настъпвате бисквити и т.н. Има хора за които всичко това е нормално. Те живеят и работят в така нар. „творчески хаос“. И както се казва са „над тези неща“. За повечето жени, обаче видът на къщата „нагоре с краката“ не е приемлив и ако се примиряват с това, то е със съзнанието, че става въпрос за временно положение. Но, както добре знаем, няма нищо по-постоянно от временното. А в този случай вие упорито работите, за да превърнете липсата на ред и предел в правило. И когато детето Ви стане на 4-5 години, възрастта, в която според психолозите е времето на дисциплината, проблемите, с които ще се сблъскате, ще са доста по-сериозни. А има и голяма вероятност малкото да загуби респект към вас. Тогава ще осъзнаете истинския смисъл на думата безсилие. Запомнете, че когато нещо системно Ви кара да се чувствате нещастни, то значи трябва да го промените, защото то не е полезно за никого. Ще дам класическия пример с кърменето. То трябва да бъде удоволствие и за майката, и за бебето. В противен случай не само, че не е полезно, а напротив дори е вредно за детето и разрушава нещо много важно – емоционалната връзка между двамата. Затова, ако е болезнено, майката трябва да потърси помощ и варианти да промени това. Има много организации, които оказват помощ и подкрепа в това отношение. Но всичко си има граници и не бива да бъде на всяка цена.

Търпение, воля и постоянство
Замисляли ли сте се колко неща в живота ни не са наред, защото ни липсва едно от трите. Сигурна съм, че липсата на воля кара много жени да се чувстват непоправимо дебели. Търпението е било „препъни камък“ за много успешни идеи, чиито автори не са дочакали да се порадват на успеха си. Но най-трудно се оказва постоянството, което за разлика от предните две, не е моментно състояние, а трябва да бъде доказано във времето. И в известен смисъл се оказва тяхно обединение. Неслучайно бабите ни често са ни мърморили „с постоянство всичко се постига“. Но кой ли им е обръщал внимание във време, в което искаш всичко да се случи веднага и на момента. Никого няма да изненадаме, ако кажем, че точно тези три са основни и при общуването с детето. За да е успешно. Ако по-често се сещаме за тях в трудни моменти, шансовете да „удържим положението“ нарастват значително.
И един пример. Всички сме били в училище и вероятно си спомняме голяма част от учителите, които макар и по-малко от родителите, са отговорни за това какви хора ставаме. Аз си спомням учителката си по физика, при която не се говореше, не се мърдаше много, много и дисциплината беше на ниво, така да се каже. Тя не викаше, не заплашваше и не наказваше. Просто беше задала правила, които изпълняваше неизменно и безпрецедентно. И това даваше резултат. Споменът ми за тази жена е чудесен и макар че физиката не ми е сред силните страни, си давам сметка колко успешен преподавател беше тя. Сещам се и за един учител по английски език (вече в гимназията), който в края на всеки ден беше на ръба на нервна криза. Толкова много го ядосвахме! Но при него не можеше да се пази тишина. Нещо сякаш ни караше да не го слушаме. Той беше човек, на когото почти не съм чувала гласа в естествено положение, а винаги в приповдигнато и истерично. Викаше толкова много, че се нуждаехме от чадър по време на поредната му криза. Може би се усеща докъде се простира уважението ми към него – да, не много далеч. Така и така се върнах към спомените, да не забравя и химичката – при нея въздухът „се режеше“ с нож. Всички влизахме на нокти и като свършеше часа се чувствахме като „окрилени“… до следващия път. Тя също имаше правила, които неизменно следваше, но в нея не се усещаше топлина и съчувствие. Сякаш не беше добронамерена към нас и не ни възприемаше като деца, които трябва да научи, а гонеше някакъв перфекционизъм и се хващаше и за най-малкото нарушение. Честно ви казвам изглеждаше зла и всички бяхме уверени, че се чувства добре като намира грешки. За да не правя анализи на жената, ще кажа само, че такива хора избягвам и до ден днешен. Хора, с които няма диалог, извън очертанията. Хора, в които човешкото не си личи. А чувството, че ако си и малко извън рамката, нямаш право на извинение, на оправдание и на поправка, ме кара да се чувствам застрашена и ме напряга неимоверно много.
Трима преподаватели, три различни модела на поведение и общуване с децата. Някои успешни, други не толкова. Ако направим една съпоставка с родителските стилове лесно можем да открием приликите и да очертаем съответно авторитетен, либерален и авторитарен. Само виждате, че единствената практика, която е едновременно успешна и щадяща е първата, обединяваща правила, последователност и добронамерено отношение.
 
Наистина ли се налага да прибягвате до наказания
Всеки нормален средностатистически родител знае, че наказанията не само, че се налага да се прилагат, ами са абсолютно задължителни. Може би в един различен свят, в който правилата и законът не са толкова залегнали в живота на хората и те не живеят в социум, изискващ от тях съобразяване, възпитание, без налагане на граници и наказания, би било резонно. Сами разбирате защо такъв подход не е уместен и защо правилата са наложителни. Разбира се, с известни условия. Да отговарят на постъпката на детето и да съответстват на възрастта му. Както и да бъдат справедливи, т.е. детето да знае, че те се налагат не за да му е гадно, а защото е направило грешка и така я поправя. Заради последното е добре да подбирате наказанията и съобразно с постъпката – добре е да бъдат свързани. Ако си изцапал, ще изчистиш. Ако се „тръшкаш“ в магазина няма да те вземам другия път. Това са случаи, в които естествените последствия от действията не засягат детето пряко и то не може да намери вътрешна логика да ги спазва. Затова е нужно Вие да се намесите в ролята на Естествените последствия. Замислете се защо малките отрано се научават, че контактите не се пипат, също както и печката. Не, защото са имали лош опит с тях (или поне повечето не са), а защото всеки път, в който малкото тръгне към някое от опасните неща, родителите му скачат като „ужилени“ и реагират ВИНАГИ по един и същи начин. Незабавно го отстраняват и му повтарят изключителни уверено, че това е опасно. Не можете да си представите майка, която казва: „Добре, днес може да бръкнеш в контакта“. Абсурдно, нали! Това е, защото става въпрос за нещо, което застрашава живота и здравето на детето и никой не би си позволил да го пренебрегва. Освен това последствията от него са преки. Ако пипнеш печката веднага ще се опариш, а не след десет години. Докато, ако не те научат, че в живота има правила, последствия ще има чак след 5, 6, 7 години и дори тогава няма да бъдат съвсем преки. Примерът е малко краен, но пък показва много точно какво послание даваме, когато не сме последователни и какво, когато сме.
Несъмнено и децата ще оценят правилния подход. Те трудно могат да анализират събитията по този начин, но интуитивно усещат къде какво „минава“ и нагласят поведението си, спрямо това. А в крайна сметка времето окончателно им показва кое е достойно за уважение и кое не. И разбира се ги формира като личности.

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber