Online School
Регистрирани потребители: 22123
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Истерично поведение на двегодишно

Здравейте!
Нямам много време за писане и заради това искам предварително да Ви се извиня за правописа и всички останали грешки в писмото си! Синът ми е на две години и почти седем месеца. Когато навърши две и и половина  го отбих. Преди това беше сравително спокоен и послушен, правеше си бели като всяко дете, но в рамките на нормалното. По принцип го гледам сама, нямаме баби, дядовци, никакви роднини наблизко, които да помагат, а таткото е на работа през много, много голяма част от времето си. Откакто го отбих стана нещо страшно. Първо, че не иска да се отделя от мен за секунда, не признава никой и нищо. Търси само мен за всичко, не контактува с децата -  бие ги, стана изключително нервен и агресивен, посяга дори и на мен, за всяко нещо плаче и то по-скоро се инати и реве - тръшка се и ляжи по земята (страшно грозна картинка е). Знам, че това е тежък период за него и това е нормално, не знам аз, обаче как да се държа с него в такива ситуации. Поняккога не мога да си сдържам нервите и започвам да крещя, понякога го пошляпвам, понякога се правя, че не го виждам, друг път обяснявам с часове че не бива така да се държи или просто се опитвам да го гушна, ако изобщо ми позволи, защото когато е в такова състояние не ми дава да го докосвам. Как е правилно да постъпвам? Не знам, ако не му обръщам внимание си мисля, че може да остане с илюзията, че може да си прави каквото поиска, ако му крещя го травмирам, ако го бия го озлобявам, като му говоря като че ли не ме разбира. Чувствам се абсолютно безсилна, не знам какво да правя. Моля Ви да ми помогнете с профисионален съвет, защото виждам, че някъде греша и не знам къде! Благодаря Ви предварително за разбирането и вниманието, и отделеното време!

Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Отговор
Здравейте,
Доколкото разбирам синът Ви се е чувствал добре сучейки в обятията Ви. Нормално е да реагира на отбиването. На родителите им се случва да си „изпускат нервите” и да опитват различни методи, докато разберат кой работи. Независимо от начина на реакция, детето улавя най-силно емоцията и настроението на възрастния. Нещо което много плаши децата е усещането за безпомощност у родителя. В тази възраст, както и при отбиването ролята на бащата е много важна. В случите в които той отсъства физически или емоционално е добре майката да намери човек, на когото може да разчита и от когото да се чувства подкрепена – неин родител, брат, сестра, приятелка. Имайки увереността, че постъпвате правилно, ще предадете и това усещане на детето и тогава вече изобщо няма да е нужно да викате или да се биете, всякакви ситуации ще бъдат решавани бързо с разговор. Все пак децата минават и през възраст през която експериментират /нали така се учат/, започват да търсят утвърждение на собственото си присъствие в този свят, провокират и се съпротивляват на разделите – необходими етапи за тяхното израстване.
С уважение: Л. Тръпчева
Лиляна Тръпчева, 20.5.2013 г. 14:34:42

 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber