Online School
Регистрирани потребители: 22114
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Детски истерии

Здравейте!

Провокирана от една среща за обмяна на опит, организирана в Пловдив, реших да разгледам подробно сайта deteto.info и открих много интересни и полезни неща. Попаднах и на Вашата рубрика и реших да Ви помоля за помощ и съвет.
Вече съм доста притеснена и малко отчаяна относно емоционалното развитие на детето си.
Имам две момчета: на 1г. и 5мес. и на 3г. и 10мес. (имат разлика от 2г. и 5мес.). Аз съм в майчинство през цялото време и ги гледам и двамата, с помощта на бащата. Не намесваме баби, роднини и др. в отглеждането им. Разбира се, ходим си на гости, големият ми син започна да остава при баба си за ден-два, но аз не съм съгласна със свободата, която тя му позволява и гледам предимно аз да се грижа за децата.
Това, което ме притеснява, е изразяването на емоциите при големия ми син. Четох много за "детските истерии", за провокирането им, за това как трябва да се разговаря за всяко нещо, да се обяснява, да се правят опити за предотвратяване на истериите в зародиш, да се игнорира детето в някои случаи. Опитвам се да прилагам всичко това, но имам чувството, че нищо не се подобрява. Все едно моето дете е в постоянна истерия. За най-малкото нещо избухва, напъва се така, че вените му изпъкват и започват крясъци, "тръшкане" и т.н. Направо ме е страх да разговарям с него, страх ме е да му отговоря на въпрос, защото не знам кога ще го провокирам.
Вслушвам се в близките си, които смятат, че съм прекалено строга и забранявам много неща. Започнах да позволявам повече, да забранявам по-малко, но след всяко позволено нещо имам чувството, че той се окуражава да иска следващото нещо и пак навлизаме в омагьосания кръг.
С баща му имаме теория, че той е прекалено доминантен характер, иска постоянно да се налага, постоянно внимание да му се обръща, без да се съобразява с останалите членове на семейството. От друга страна, съпругът ми смята, че и аз съм с подобен характер и решението му е да прилагаме "win-win" стратегията. Аз съм съгласна с това, но вече съм толкова изморена от постоянното обсебване с искания, въпроси и т.н., че просто не успявам през минута-две да прилагам стратегии. Тоест трябва да съм в постоянно напрежение какво, кога и как да кажа и направя, за да не предизвикам бурна реакция. Имам чувството, че не ми остава време да се радвам и наслаждавам на моментите с него, защото трябва постоянно да се съобразявам с всяка моя дума, все едно съм на изпит.
Осъзнавам, че в голяма част от ситуациите аз съм провокаторът на "истериите". Държа толкова много на режима, добрите навици, дисциплината и възпитанието, че просто не мога да се отпусна и да "си затворя очите" дори за дреболиите, както ги нарича мъжът ми. Смятам, че ако аз не го уча на "правилните" неща и му давам това, което иска, няма да стане пълноценна самостоятелна личност, която да уважава личното пространство на другите.
Моля, посъветвайте ме как да се държа, за да "не му съсипя психиката" (както ми казват близките ми) и да го науча да концентрира емоциите си в правилната посока. Казват ми, че това е период, но доста важен за развитието на детето. И докато чакам да отмине, не трябва да бездействам, а да насочвам парвилните емоциите в различните ситуации, за да не развия у него едно поведение на отрицание на всичко и всички. Имам чувството, че детето ми не е щастливо с мен. Иска да ходи на детска градина, дори в събота и неделя. Иска да ходи и у баба си, защото тя му пуска игри на компютъра (а аз съм против и вкъщи не давам).

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Благодаря Ви!
Ще се постарая да следвам препоръките Ви. Осъзнавам нещата, които ми казвате, но явно трябва първо да преборя себе си, за да успея да се справя със ситуацията.
С уважение:
Марина Митова
Марина Митова, 09.7.2013 г. 13:20:13

Отговор
Здравейте,
До колкото разбирам общуването с по-големият Ви син е наситено на много емоции и от двете страни. Като че ли и двамата се опитвате да се наложите в определени ситуации, което провокира конфликти дори в ежедневните ситуации. От една страна се стараете да го възпитате добре, а от друга да не провокирате отново и отново „истериите” му. Като че ли Вие имате ясно изградено виждане кое е добро за детето Ви и как то трябва да се държи. Явно той иска да стане пълноценна и самостоятелна личност по своя си собствен начин. Нали самостоятелните хора сами взимат решения и правят избори. Това се случва и при него – не се примирява с правилата, които му налагате. Явно синът Ви наистина иска самостоятелност. Това, което може да направите е да му осигурите периметър, в който той сам да решава и да избира какво, кога и как да прави, като Вие налагате само голямата рамка и граници. Стратегиите са хубави, но само в случаите, когато това е точната стратегия за конкретния казус. Децата са различни, семействата са различни, родителите са различни и най-важното в работата ни е индивидуалният подход.
С уважение:
Лиляна Тръпчева, 09.7.2013 г. 11:33:17

 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber