Online School
Регистрирани потребители: 22119
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Радялата и отражението ѝ върху детето

Всеки нов развод, носи чувства нови
Спомняте ли си песента „Развод“ на трио „Спешен случай“? Всеки куплет имаше своята етапност и градация, както e в същинското развеждане.  Първо се пееше за „клюките“, които много напомнят на вътрешния ни страх от социално одобрение – какво ще кажат другите. После за подялбата на имуществото – „две за теб, две за мен, лесно се броят нещата“. Наистина един много сериозен казус,  кой какво да вземе, негово ли е, нужно ли му е или просто наказва другия. И така докато се стигне до емоционалната страна на въпроса и подялбата на наистина ценното – „онзи детски смях, онзи глас любим“. В настоящия материал, съвместно с психолога Надежда Милева, ще разгледаме някои аспекти от развода, които често убягват и е трудно да се видят, без необходимата дистанция.

Разводът е много повече емоционален процес, отколкото съдебен акт
Преди всичко, знайте че разводът е емоционален процес. Причините могат да бъдат различни, но винаги са свързани с много емоции. Затова и съдебното решение не може да реши проблемите. Очакването за ново начало: „сега ще започна начисто“  и, че с раздялата приключват проблемите, носи страдание на много хора. Разводът слага край само на една от формите на съществуване на семейството. Както се казва, развеждат се съпрузите, но не и родителите. Така всичко, което е било проблемно и конфликтно преди, остава и сега, но има нова форма.

Какво се случва с детето
Разводът е труден етап не само в живота на родителите, но и на децата. Семейството дава на малчугана сигурност, любов, надежда, които постепенно избледняват, под влиянието на караниците, споровете и липсвата на чувства и разбирателство в съпрузите. За родителите решението да се разведат е начин за справяне със създалата се ситуация, защото никой не иска да вижда близките си нещастни. За децата, обаче раздялата е катастрофално събитие, което подкопава основите на света им, защото отнема чувството за сигурност и увереността в любовта на родителите. Травматичното за малките кръстопътното положение, на което се намират, а именно да направят избор между двамата души, които обичат най-много. Често малчуганите преживяват остро развода на родителите си, тъй като се чувстват виновни за това. Приемат, че самите те не са направили всичко необходимо, за да запазят брака и удържат заедно родителите си. Убедени,  че родителят, който си отива от семейството, ще престане да ги обича. Не са редки и  случаите, при които се появяват соматични последици, появява се раздразнителност, безпокойство, плачливост, обидчивост. Децата започват да се самооценяват като различни, снижава се самооценката и самочувствието им. Казаното до тук няма за цел да Ви убеди да останете в брак, в който сте нещастни заради децата. Защото, когато са свидетели на скандали, обиди и унижения, те се чувстват несигурни, изпълнени със страхове и тревоги. И разпадът, за който стана дума вече е още по-силен  и разрушителен. По-добре е децата да са в добри отношения с двамата родители,  макар и разделени, отколкото да живеят в семейство, изпълнено с негативизъм и страдание. За съжаление, малко двойки успяват да запазят добрия тон във взаимоотношенията си. Родителите, въпреки доброто си намерение всичко да мине цивилизовано, съсипани от собствената си нараненост и болка, често се поддават на разрушителни, негативни емоции и започват ожесточена война помежду си. Тази битка разрушава и малкото останали връзки между тях. В нея най-често са замесени не само децата, но и баби, дядовци, други роднини, приятели и т.н.


От опит
Спомням си дете на пет години, което каза, че му липсва баща му, след което толкова много се притесни от това, че е споделило такава „съкровена тайна“, че подчерта няколко пъти, че се шегува. За повече достоверност, направи рисунка на баща си, обясни че е лош и след това я скъса на малки парчета. Друго дете каза: „ние се разведохме с татко“. Малучганите, които заемат позицията на „спасител“, убедени че трябва да защитят единия родител от другия, използват силни изрази като: „ще го убия“. Тези деца често пъти са въвлечени по абсурден начин в конфликта на родителите си, постоянно чуват  обиди,  шпионират или преувеличават ситуации, под командването на единия родител, а понякога и от двамата. Най-честото наказание, което прилага единият родител спрямо другия е да му ограничи срещите с детето. Разбира се, това винаги има „логична“ причина, която обаче наказва и детето. Замисляйки се за други подобни случаи, в главата ми  нахлуват доста ситуации, с които съм се сблъскала и пораждат в мен силни емоции като страх, вина, тревога и гняв и те никак не са случайни. Това са чувствата, които изпитват децата, въвлечени по този нечестен начин в битката на родителите си. Често пъти  тези емоции са вид защитен механизъм за справяне със семейната и социалната ситуация, но в същото време има едно, било то активно или пасивно, обвинение, спрямо неспособността на родителите да овладеят личните си конфликти.

Как реагират децата на развода, в различните възрасти

До двегодишна възраст
Емоционалната реакция на децата е свързана и със спецификата на възрастта. В ранна детска възраст, на детето му липсва контактът с единия родител. Отглеждането му е свързано с постоянство и рутина и се успокоява чрез ласки. Затова може да преживее тежко концентрация на много и големи промени, които съпътстват една раздяла. Обикновено малките, в следствие на това, стават по-нервни, прилепчиви към единия родител, отказват да се хранят или спят неспокойно.

Между 2 и 5 години
Децата в тази възраст са развили по-дългосрочна памет и езикови умения, те са по-самостоятелни. Страдат, като регресират към по-ранни навици. Най-често децата (в градинска тази възраст) започват да се държат като „бебета“- напишкват се, плачат като искат нещо, вместо да го назоват, смучат си пръст или искат биберони и т.н. Стават много тревожни, особено при раздяла от майката.  При повечето родители, които са били агресивни в конфликта, децата повтарят обидните думи, посягат да удрят и изпадат в истерични пристъпи.

Доведоха при мен дете на четири години, защото според бащата се чувства стресирана от развода: не го пуска на работа, плаче от непознати и т.н. Когато дойдоха в кабинета, тя влезе плачейки и тръшкайки се. Трябваше ѝ доста време, за да се успокои. Това, което бе интересно е, че на втората среща малката се чувстваше толкова спокойна, че когато си тръгнаха, тя се бе отскубнала от ръката на родителя и се върна в кабинета. Споделям тази история, защото понякога децата се чувстват толкова несигурни, че след първоначален уплах са склони да се прикачат към всеки, който им носи спокойствие и сигурност.

Между 6 и 8 години
Децата между 6 и 8 години се нуждаят от време, прекарано с всеки родител по отделно, за да се убедят, че са обичани. Те страдат по разпадащото се семейство. Едно момче на шест сподели, че е лежало пред вратата на стаята, в която родителите му са се карали и завърши историята с „... а, те толкова се обичаха!“. Сигналите, че малкото се чувства нещастно включват гняв, тъга или агресия. Стресът може да приеме форма на физически проблеми, като нервен стомах или главоболия. То може да има проблеми при контакт с приятелите. Ако детето показва надежда, че семейството ще се събере отново, осигурете му време, което то да прекарва с всеки от Вас, за да му помогнете да приеме реалността на ситуацията!

От 9 до 12 години
Възрастта между 9 и 12 години се свързва с най-явната тъга, защото детето участва по-активно в дейности, надалеч от неговите родители и там може да прилага „наученото“. В тази възраст е най-силен гневът, той може да е насочен към двамата, но по-често е към бащата, защото обикновено децата са в ролята на защитници на майката. Признаците за тази възрастова група включват трудности, усамотеност, депресия, гняв или физически симптоми като главоболие, стомашни проблеми, или проблеми с ученето. Тревогите и неспокойната среда вкъщи, могат да доведат до агресивно поведение в класа или пък до позицията на аутсайдер в групата.

От 12 до 15 години
Децата в тази възрастова група се нуждаят от последователна поддръжка и от двамата родители, но могат да не приемат еквивалентно прекарано време с всеки един по отделно. Трудната възраст се съчетава с последствията от развода и ситуацията става доста сложна. Те могат да обвиняват, задочно, единия или двамата родители и могат да започнат да ги контролират, чрез желание да останат на едното място или постоянно да се местят и буквално да шантажират бившите съпрузи. Особено, ако комуникацията между тях все още не е добре възстановена. Депресията, раздразнителността, честото излизане навън, лошият успех в училище, употребата на алкохол или други опиати, сексуална активност или хронично опозиционно поведение - всички тези са сигнали, че младежът има проблеми. Без значение дали са пряко свързани с развода, те са достатъчно сериозни и показват нуждата от външна помощ.

От 15 до 18 години
Тинейджърите, накрая на пубертета, може би, са започнали да се фокусират върху тяхната собствена независимост и върху социални и училищни дейности и често не са толерантни към проблемите на родители си. Въпреки нуждата от родителска подкрепа, младият човек, по-скоро иска да измести фокуса върху себе си, притъпявайки тревогите за единия или другия родител и положението на семейството. Честите разговори за неговите чувства могат да помогнат. Естествено децата искат да виждат родителите си щастливи, но тинейджърите могат да имат смесени чувства към появата на външни хора в семейството. Чувстват, че това би могло да се разчете като нелоялност към другия родител. Индикация за нужда от помощ и намеса са проблемите с поведението, явната депресия, ниският успех в училище, опит за бягство от дома или проблеми със закона.

Разстроените и конфликтогенни семейни отношения в повечето случаи водят до:
• Девиантно поведение (бягства от училище и вкъщи, слаб успех в училище, противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия и т.н.);
• Общо вътрешно напрежение, повишен стрес, депресии, невротична симптоматика;
• Отчуждение между деца и родители, самота и болка, които водят до затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в  процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация.


Какво можете да направите
И все пак има начин да минимизирате напрежението, след развода. 
• Поддържайте нормална обстановка, като се стараете да запазите ежедневните рутинни действия, включително правилата за ядене, правилата за поведение и методите за дисциплина.
• Обграждайте малчуганите с много грижи, дарявайте ги с любов и внимание.
• Независимо колко е съпричастно детето Ви, то си остава дете. Ако му се доверявате, то може да има трудности, свързани с другия родител. Спестете му тези тревоги, те не бива да са негови! Не осъждайте бившата си половинка пред детето и не го поставяйте по средата на взаимоотношенията Ви.
• Следвайте еднакви или почти еднакви изисквания към детето - например лягане за сън в определен час, правила и домашни задължения, възпитателни изисквания. Така ще намалите тревогата и ще покажат на детето, че "работите" заедно, въпреки фактическата раздяла и не може да Ви манипулира. Ясните граници създават сигурност.


Съвети
• Това, което трябва да имате предвид е, че трябва да потърсете помощ, за да се справите със собствените си болезнени чувства, причинени от развода. Ако можете сравнително безболезнено да се приспособите към новата ситуация, за детето Ви ще бъде още по-лесно.
• Бъдете търпеливи към себе си и детето! Емоционалните вълнения, загубата и болката, които следват след развода, отнемат време и често настъпват на фази.
• Избягвайте да компенсирате загубата на детето с материални неща: храна или специални привилегии. Емоционалната болка се лекува с любов и търпение.
• Стремете се да разпознавате сигналите за стрес, характерни за възрастовата група на детето. Консултирайте се със специалист, как да се справите със специфичните проблеми, ако възникнат такива.

Много от елементите, които помагат на детето да се чувства уверено и добре са еднакви, както за разведени, така и за неразделени родители. На първо място това са подкрепата, обичта и приемането. С Вашата подкрепа, постоянство и време, малкото ще се адаптира към всяка ситуация. „Но не забравяйте и себе си: независимо какво се случва в живота Ви, първо сложете кислородната маска на себе си! Не може да спасите никого, ако първо не спасите своя живот.“ („Какво знаят жените“, изд. „Кръгозор“) Децата имат най-голяма нужда (и полза) от щастливи родители, независимо дали са заедно или са разделени.

Консултант на материала е Надежда Милева, психолог


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber