Online School
Регистрирани потребители: 22562
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Модели на детско поведение

След третата година децата вече са минали етапа на себеотстояването и са напълно наясно с границите на своята личност. Според много психолози от тази възраст насетне е добре да започне и социализацията. Общуването с връстници е важен аспект от развитието на децата. В този етап малките вече се преодолели желанието си да се разграничават и да отговарят на всеки въпрос с „Не!“ и започват постепенно да търсят начини и модели за общуване със себеподобни. Както всички добре знаем, начините да се свързваме с другите се базират основно на общото. Съответно от тук насетне Вашето мъниче ще иска да прилича и да подражава на останалите. Затова и всеки натиск за индивидуализъм и различие от Ваша страна ще се приема с бойкот. Не приемайте това като комформистко поведение, тъй като е просто етап, който детето трябва да премине. Това не означава, че ще бъде подражател и занапред.

Дрехите
Те не бива да бъдат твърде различни от тези на другарчетата. Защото ще станат повод за изолиране на  детето. Като моделите са два: или малкото само ще страни и ще изпитва дискомфорт от различието си или другите ще го отделят като чуждо, странно. А на по-късен етап може да отнесе и груби подигравки. Облеклото и външният вид за пръв път стават маркер за идентичност и принадлежност. Не остава назад и половата диференциация. Момиченцата съответно ще проявят сериозен афинитет към белезите, които ги причисляват към женския пол. Съответно ще имат силни предпочитания към момичешки дрехи, дълги коси, кукли и т.н. В този смисъл всяко Ваше практично решение: постригване с къса прическа, панталони за по-удобно (или по-топло) и т.н. няма да е подходящо. В тази възраст децата имат огромното желание да покажат принадлежността си към съответния пол. Тогава един от водещите страхове е свързан с това да не би някой да ги обърка с момченца или обратното. Всичко тези външни белези ги карат да се чувстват по-спокойни и уверени в себе си.

Децата са наистина жестоки
Детските подмятания и подигравки могат наистина да наранят сериозно по-слабите малчугани, неуверени в себе си. Малките, невинни и чисти създания изведнъж се проявяват като истински грубияни по отношение на другарчетата си. Това е свързано с първичното желание да посочиш различния, за да покажеш принадлежността си към групата. Целта му е ясна – чрез приобщаване с масата получаваш сигурност и идентификация. Но за отхвърленият това може да бъде огромна травма, която да бележи развитието му във взаимоотношенията и занапред. Затова всячески се старайте да им обясните емпатията – способността да съпреживяваш и да се поставиш на мястото на другия.  

Детското поведение
Моделът, който детето ще има в социалната среда може да ни каже много за това как се чувства и дали има проблем. По-крайните типове често са свързани с нещо изживяно, което е дало отражение върху самооценката на малкото. Децата често развиват едно или друго поведение на базата на усещането си за значимост и необходимост. Ако малчуганът бъде обиден (особено от авторитет – родител, учител) то тогава представата му за значимост моментално ще намалее и вероятността да задълбае в спиралата на негативните самооценки и дори да стигне до депресия, е голяма. Склонността да се омаловажава също е притеснителен симптом. Разбира се, не става дума за проявите на скромност, а по-скоро за редовно усещане за неспособност и несправяне. Децата свързват успехите и неуспехите си с това колко са значими и нужди за околните. Съответно справянето със задачата говори на малкото, че то е необходимо и значимо, а несправянето – точно обратното. Чувството за непотребност е изключително деградивно и е в състояние да нанесе тежки поражения в детското съзнание.  Родителите трябва да изградят в детето си способност за доверие и усещане за сигурност. Всяко дете трябва да расте с идеята, че мама и татко могат всичко и са толкова силни, че всяка опасност е преодолима за тях. Това ще мотивира малкото да доверява проблемите си и да иска помощ. Тези неща звучат логично и като цяло са пределно ясни, но на практика често  малките смятат, че проблемите им са такива, че никой не може да им помогне. Това ги кара да се изолират и да се безпокоят за неща, които лесно биха се решили от един възрастен. Понякога възрастните казват, че искат да научат детето си на самостоятелност и възможност за решаване на проблеми. Безспорно чудесни и изключително важни качества. Но трябва да не се прекрачва границата, която разделя това, което е посилно за детето и твърде голямата отговорност, която би навредила.

Постижения и оценки
В детската градина и особено в училище често постиженията се отразяват върху оценката на детето. Като този процес е двустранен. Резултатите му се отразяват както на неговото собствено самочувствие, така и на оценката на другите – учители, родители  и другарчета. Затова при първи сигнали за неуспех трябва да се потърсят причините. Понякога са много дребни и дори незначителни, но това не означава, че детето ги възприема като такива. За да изгради механизма си за справяне с трудностите – малки или големи, детето трябва да се сблъска с тях. След това идва категоризирането им и съответно те попадат в графата справям се, трудни са ми и непосилни. Ваша е задачата да подкрепяте и да съдействате на малкото, за да може да се пълнят все повече и повече първите две графи и детето да развива правилно собствените си критерии за успешност и значимост.

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber