Online School
Регистрирани потребители: 22265
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Уроци по самостоятелност за малчугани

Уроците по самостоятелност е разумно да започнат около третата година на детето. Преди това свързаността му с Вас е много голяма и целенасочените усилия за отделяне не са необходими. От раждането до края на втората година малкото няма нужда от специална подготовка. Самата среда и промените, които то посреща (свързани с развитието му) са напълно достатъчни. Обикновено майките забелязват проблем със самостоятелността и отделянето, когато малкото постъпи в детска градина или ясла. Нежеланието (меко казано) и истеричните пристъпи сутрин еднозначно дават да се разбере, че промяната ще е трудна. Ще се опитаме да Ви дадем съвети, за това как да съдействате на малкото в пътя му към самостоятелност.


В самото начало
В началото майката се грижи за детето и влага своята енергия да задоволява нуждите му. Това е важно, тъй като създава емоционална връзка между двамата. Дава и още нещо. Малкото възприема себе си като творец, тъй като то не разграничава себе си от околните и смята, че само предизвиква реакция. Което в някаква степен е така, тъй като майката реагира на сигнали (най-често плач). В съзнанието на бебето, обаче връзката между плача и след това идването на майката не е така ясен. То по-скоро си представя, че в момента, в който усети дискомфорт, сякаш с магическа пръчка майката пристига и се заема с проблема. Създава се първоначално необходимата илюзия у пеленачето, че майчината гърда е част от него и е под негов магически контрол. През този период на слятост и абсолютна зависимост от майката детето се преживява като всемогъщо и създаващо всичко, което получава. След това то се развива и започва да осъзнава отделеността си от околния свят. Тогава идва и моментът, в който малкото вече може да понася известна фрустрация, причинена от незадоволяване на потребности или забавяне. От сега насетне дистанцията между бебето и майката се увеличава и то започва да разбира, че не е слято с нея. Постепенно майката се отдръпва от задачата да отговори на всеки сигнал и повик на бебето си. Тогава малкото започва да си дава сметка, че не всичко е под негов контрол. От този момент детето започва своето отделяне и пътя към самостоятелността и независимостта. Разбира се това е едва началото и тепърва ще има много уроци, които трябва да му бъдат показани, за да може да се изгради като индивидуална личност.
 
Преходният обект
Любимото мече, зайче или одеялце понякога заемат много по-голямо място в детското съзнание от това, което сме свикнали да им отреждаме. Ако детето Ви не се разделя с някаква вещ и я носи със себе си навсякъде, то това вероятно е неговият преходен обект. Или иначе казано вещта, помагаща на малкото в отделянето му от майката. Тя се явява неин заместник за времето, в което малкото е само. Върху това мече са прехвърлени всички чувства на привързаност, които малкото има към майка си. Предметът служи, за да създаде усещане за безопасност и да развие способност за самостоятелно справяне с тревожността и страховете. Обикновено играчката (или одеялцето) са свързани с майката и формално. Имат нейната миризма, носят нещо като спомен за нея. Символично мечето изпълнява ролята на утешаваща майка, когато истинската отсъства. Случва се да няма такъв обект. Това само по себе си не показва проблем с отделянето. Тъй като малкото може да развие определено поведение (ритуали), което да го успокоява и без наличието на конкретен предмет. Обикновено това са гукането, тананикането (по-късно), играене с косата, лапването на пръста, люлеенето и т.н. Случва се, обаче детето да не успее да развие тази способност за самоуспокояване и да не може да намери заместител на майката, а да търси оригинала. Тогава говорим за негативен развой на ситуацията, който в последствие може да доведе до по-големи трудности с отделянето и адаптацията с промените.

Приобщаването на детето към нова среда
Нуждата от социализация се появява около третата година на детето. То има необходимост да общува много по-активно с връстници и да заявява себе си пред тях. Тогава започва същинското обучение по самостоятелност. Детето изгражда собствена стратегия за общуване, за запознаване, за игра, за комуникация с околните. Научава се да дели и разбира, че търпението е основно качество, което трябва да усвои. Понякога малчуганите не успяват сами да изградят толкова много връзки и не винаги могат да намерят правилната реакция на ситуацията. Често един разговор на ужким или ролевите игри разкриват много за начина на комуникация на малкото и дават възможност на родителите да помогнат и да посъветват детето си, без това да е буквално и без да е вмешателство. Обикновено основните трудности в адаптацията се дължат на новия начин на общуване в детското заведение и различните правила. Малкото е свикнало на един модел на комуникация с Вас и знае какво да очаква и как може да реагира в различните ситуации. Често този усвоен модел не работи на новото място и сред връстници. Започва да учи някои основни неща при общуването с другите: да дели вещите, да изчаква реда си, да иска разрешение и да се съобразява с останалите.

Страх от отделяне и страх от непознатото
Обикновено проблемите с отделянето са свързани с тревожност. Най-често тя е предизвикана от несигурност и страх от непознатото. Това означава, че всяка промяна трябва да бъде обяснена на детето детайлно и то да има представа какво следва и какво точно се очаква от него. Често родителите пренебрегваме обяснението на някои очевидни за нас обстоятелства, без да подозираме, че именно това вдъхва неувереност и съмнение у малкото. Важен аспект са и границите. Правилата, които малкото трябва да спазва вече е добре да бъдат установени. Те създават рамката на разрешеното и то се чувства сигурно в нея. Разбира се, това не означава, че няма да прави опити за „набези“ над границите. Но това е част от израстването. В този момент е важно да държите на стриктното спазване на тези изисквания, тъй като иначе ще разширите твърде много кръгозора на детето и то ще се почувства не в безопасност. Въпреки фактическото му желание да бойкотира правилата, трябва да знаете, че те създават основата на сигурната среда, от която малкото се нуждае.


Личният опит
Знаем, че не е възможно да подготвим детето напълно за срещата му със света навън. Това е така, защото настоящето не винаги съвпада с представата ни за него. Още повече нашите спомени за детските ни години са смътни и твърде отдалечени от сегашния момент. Всичко това прави непродуктивни опитите ни да контролираме ситуацията и да сме напълно наясно с нея. В крайна сметка по силите ни е да подкрепяме детето и да му даваме да разбере, че независимо от обстоятелствата, то може да разчита на нас за всичко. Може и да насърчавате детето да опитва нови неща. Така ще стимулирате любопитство, което много по-лесно ще се бори със страховете. Оставяйте детето само да се справя в различни ситуации и се намесвайте само тогава, когато има опасност за живота и здравето му (или това на околните). Дори тогава обяснявайте подробно защо дадено действие не е разрешено. Това е важно, защото е свързано с личния опит на малчугана за справяне с трудности.       

Съвети:
Не излизайте, без да се сбогувате с детето!
Обяснявайте му какво му предстои през деня, възможно най-подробно!
Давайте му предложения какво да прави във Ваше отсъствие!
Разказвайте му как сте се справяли със своите трудности и страхове, когато сте били малки!
Гласувайте му доверие и го оставяйте да опитва!


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber