Online School
Регистрирани потребители: 22265
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

С пелена, но докога

Удобството на пелените за еднократна употреба до такава степен улеснява родителите, че те са склонни да се ползват от услугите им години наред. В миналото тази практика не е била толкова разпространена. Тогава е било от голямо значение малчуганите да свикват с гърнето възможно най-рано, тъй като пелените са били за многократна употреба, а всяка смяна е била придружена от пране – много често на ръка. Всичко тези трудности са стимулирали майките да се опитват да приучват малчовците колкото се може по-бързо. Дали е било правилно? Или сегашният модел е много по-удачен? Въобще кой измисля правилата за бебетата? За тези и други въпроси около бебешката хигиена се срещнахме с Олга Дукат, дула, инструктор за подготовка за раждането към Childbirth International, консултант по кърмене, основател на център „Естествени идеи“ и майка на три момчета.
Преди въпросите към нея ето и основният казус, който провокира любопитството ни към темата:
Въпросът за гърнето
Вероятно много приятелки и познати са Ви споделяли, че насила не става. Не можете да приучите детето си към гърне. Това е негово желание и избор. Подобно е мнението и на специалистите. Педиатри и психолози в един глас говорят за готовност и за предпазливост и търпение по отношение на този въпрос. „Категорично не можете да накарате детето да прави нещо, за което не е готово – физически или психически.“ е изречението, което като лозунг стои на централно място във всяка тема, форум или дискусия за гърнето. Теорията е, че за да започнете въвеждането му трябва да сте уверени, че детето е способно (физически) да задържа. Тази способност се развива около втората година. Разбира се, всичко е индивидуално, но това е някакъв среден ориентир. Друг вариант, който специалистите предлагат е да следите кога детето започва да се изкачва по стълби самичко. Смята се, че тази възможност се развива заедно със способността на свинктерните мускули да се контролират. Също така детето трябва да прави действията си доброволно и напълно съзнателно. Тъй като тези граници са много широки често се стига до махане на памперса около третата година и дори по-късно.
Крайните отрицатели на пелените виждат конспирация в увеличаването на времето, в което малчовците се преповиват и подозират, че зад това стоят  корпоративните интереси на производителите на еднократни пелени. Съзират и  противоречие: как в миналото е било възможно и не е имало проблеми и дискусии, а днешните бебета вече развиват тези способности в определен момент и не преди това. 
По-вероятно тук проблемът идва от майките. Съвременната жена е по-склонна да работи със схеми и показания и по-малко да чувства и слуша бебето си. Докато в миналото, поради по-ограничената информация и значителният превес на опита, традицията и приемствеността, се е вслушвала в интуицията си много повече. Всичко това я тласка към разгорещени дискусии и спорове между специалисти в различни области, които в крайна сметка вземат нейното право да почувства правилното решение за нея и нейното бебе. Защото общи правила за гледане на децата няма. Всяка майка ги съставя сама и те са уникални и „пасват“ идеално точно (и само) на нейното бебе.

Какво представлява Естествената бебешка хигиена (ЕБХ)?
Това е термин, измислен за да обясни практика, която от много време се използва, много преди да бъдат измислени еднократните пелени. Навремето повечето майки така са си гледали децата. Всъщност това е начин да се избегнат (малко или значително) пелените. На практика майката започва да „издържа“ бебето над мивка или над гърненце, когато пооотрасне и започне да сяда. ЕБХ е възможна от самото раждане. Смята се, че децата, когато са малки, дават сигнали кога им се пишка или ака. Ако в този момент майката не реагира, с времето детето свиква да върши тези неща в пелените и спира да индикира. Но, ако отговори на позива му, то преповиването може значително да се ограничи, ако не и изключи. 
ЕБХ включва 4 елемента:
1. На първо място това са сигналите, които бебето дава на майката, за да й покаже, че има нужда – движенията, гримасите, стойката – всички тези знаци са, за да покажат, че предстои изхождането или пък в момента се състои.
2. Вторият елемент включва времевите интервали и ритми. Майката опознава детето си постепенно, заедно изграждат режим и така знае кога да му предлага да „ходи“ до тоалетна.
3. Третият елемент са определени звуци, които придружават самото действие и детето постепенно разбира какво всъщност майката иска от него. Освен характерните звуци, описващи действието, детето се ориентира и по действията – майката преди това го съблича, поставя го в определената поза. Всичко това насочва малкото и то е наясно какво се иска от него. Нещо повече така се подготвя.
4. Четвъртият елемент е интуицията. Понеже всяка майка познава детето си, това ѝ помага да постъпва правилно и да реагира адекватно на сигналите. 

Кога може да се започне?
Съществуват много различни мнения по този въпрос. От твърде крайни, през по-балансирани, до изключителни либерални. Има майки, които не използват пелени изобщо. Но ако погледнем физиологията – едно бебе може да пишка по около 20 пъти, което само по себе си означава, че майката трябва постоянно да го дебне. Трябва да се фокусира само в това действие. А знаем, че това е невъзможно, тъй като съвременната жена има твърде много задължения. Съответно е твърде вероятно да се изнерви. За мен това не е най-естественият вариант, тъй като е обсебващ за родителя и цялата тази фиксираност във физиологичните нужди, акцентира прекалено много на тях. Много по-балансирано и разумно е очакванията на майката да не са, че ще може да хване всички пишкания, например. С „голямата нужда“ е по-лесно, тъй като е на по-големи интервали и значително по-малко пъти на ден. По-скоро нека стремежът е да се хванат повечето изхождания и то не на всяка цена. Разбира се, ако жената си постави за цел, не е невъзможно, но лично моето мнение е, че това не е най-добрият вариант. При този метод е важно да няма натиск и изнервеност, а нещата да стават естествено. В противен случай може да се стигне до неприятни последствия.

Периоди, в които е възможно да се започне
Реално може да започне по всяко време, няма пределна възраст. Но през първите 6 месеца е значително по-лесно, защото и бебето е по-малко подвижно, а и няма да има период, в който да свикне с пишкането и акането в пелените. Общо взето в първите три месеца майката трябва да наблюдава детето, да го опознава и да следи сигналите. Тогава се създава този ритъм. От 3 до 6 месеца много майки вече имат значителен успех при прилагане на метода, понеже детето свиква, от друга страна сигналите все още са явни. Периодът на лазенето – между 6-8 –месечна възраст – е малко по-труден за начало, тъй като малкото става по-подвижно и любопитно за света наоколо. Тогава, естествено, е доста по-сложно. Обикновено между година и половина и две години може да се очаква, че малкото ще си казва само и въпросът ще бъде решен, така да се каже. Дори се случва на тази възраст (около 2-та година) децата сами да ходят до тоалетната и да са почти самостоятелни в това отношение. Децата, които са гледани на Естествена бебешка хигиена, израстват с мисълта, че обичайно тези дейности не се случват в пелените и при тях много по-лесно, бързо и нормално се въвежда гърнето. Бебчетата, които основно използват пелени за еднократна употреба нямат същото усещане и това забавя процеса. Затова и има малчовци, които на почти 3 годинки заменят пелената с гърне.

Защо казват, че ранното приучване към гърне е насилие?
Защото, ако детето е малко, все пак майката трябва да има реални очаквания. Педантичността и желанието да се случат нещата на всяка цена водят до издевателство над малкото. На първо място не е добре да се цели пълна успеваемост и хващане на всички изхождания. Както стана въпрос, това би изнервило както бебето, така и майката. Много е важен начинът, по който се случват нещата. Трябва да бъде спокоен и без натиск върху детето, също и да не бъде въпреки неговото желание и воля. За да не го стресира. Всичко е въпрос на настройка и подход. Според мен не е толкова до дочакване на определена възраст, колкото до човек. Има родители, които ще проявят натиск дори и ако детето им е двегодишно. Ще го насилват, ще му се карат, ще му насаждат вина и отговорност за „неуспеха“ и така ще го стресират. Разбира се, тук е валидни обратното. Познавам жени, чиито бебета са научени съвсем естествено и плавно да използват гърне на много по-малка възраст, но това не е било източник на стрес и напрежение за никого.

Има ли пределна възраст за използването на пелени?
Теорията за късното приучване към гърне е основана на едни признаци, които малкото трябва да прояви и тогава (независимо колко е голямо) то е готово. Като варирането е приблизително от около половин година. Някои бебчета проявяват признаците малко по-рано, други по-късно, но това са нормални различия, все пак говорим за бебета. Детето трябва да може да ходи, дори да изкачва стълби, да разбира по-простички команди (Отиди там!; Ела тук!), да може да отговаря с „Да“ или „Не“ на въпроси. Обикновено дете между 1.6 и 2 години ги може тези неща. Реално след като всички тези фактори са на лице не е аргументирано да се държи пелената. Дори все още да не съобщава за нуждите си всеки път, може да се опита поне вкъщи да е с обикновени гащички, за да усети по-добре какво се случва.

За колко време средно може да се приучи едно бебче на гърне?
Пак е много индивидуално. Някои деца буквално за два дни успяват да усвоят новия режим. Те просто не обичат да им е мокро и много бързо правят връзката между комфорта и ходенето до тоалетната. Има, обаче нещо като „прозорци на готовност“, които ако се улучат става много по-лесно и бързо. Просто родителите трябва да „хванат“ подходящия момент и да не подхождат агресивно към приучването. В зависимост от много неща е възможно процесът на промяна към гърне да продължи 3 месеца, понякога доста повече.

Пелени за многократна употреба. Какви са им предимствата?
На първо място това е комфортът на самото дете, тъй като до кожата му се допират естествени материи, а не найлони, алергени (ароматизатори, гелове) и други  подобни абсорбиращи и непропускащи елементи. На пелените за многократна употреба материите са дишащи, за да не се запарва нежната кожа. Повечето са направени от органични материи, без използването на химикали. Това всичко пък е много по-екологично. Тъй като знаем, че производството на еднократни пелени е много замърсяващо околната среда. Освен това като сметнем, че едно бебче средно използва около 5000 пелени, докато се научи на гърне, това пък означава, че толкова много пелени трябва да се разградят от природата, след използването им. Което ги качва на трето място в класацията на екологичните замърсители, след шишетата и вестниците. На трето място пелените за многократна употреба помагат в психологически аспект на бебчето да свикне след това с гърнето. Понеже много ясно се вижда връзката между изхождането и дискомфорта. Докато еднократните пелени създават едно постоянно усещане, което не се променя от съдържанието на пелените. Многократните създават и стимул за майката да започне по-рано да въвежда гърнето, тъй като все пак те изискват пране. На последно място бих посочила финансовия аспект. Многократните пелени излизат двойно по-евтино. Първоначално инвестицията е по-голяма, но като цяло е значително по-икономично. Като към тази сметка влизат разходите за вода, ток и перилен препарат.       

В крайна сметка
В заключение се оказва, че този голям въпрос се свежда до сходни решения, както и всички други аспекти от грижата за малките. На първо място това е спокойствието на майката и нейното усещане за нещата. Понеже тя е човекът, който най-много познава бебето си и разбира какви са неговите нужди. На второ място идва естествеността на избора и прилагането му – без натиск, насилие и изнервеност. На последно място, но не и по значимост, остава нагласата на майката и приемането ѝ на метода. Каквото и да предприемете Ви желаем успех и спокойствие, за да можете да преминете през него, съхранявайки весели спомени, а не критични моменти и кризисни ситуации!


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

не при всички може да се приложи
Е не става, мойто бебе /на 3м/ ака докато се храни, но не винаги и не по едно и също време, как докато го кърмя да е едновременно с това над гърне или нещо от този род?! Това е абсурдно. Засега ще отложа момента.
Донка Георгиева, 05.11.2013 г. 11:32:02

 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber