Online School
Регистрирани потребители: 22560
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Рискови фактори за дисплазия на тазобедрената става при новородени и кърмачета

Дисплазията на тазобедрената става продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем у нас. В редица региони заболеваемостта продължава да бъде много висока (60-80%), в резултат на неправилно отглеждане с повиване на новородените с прибрани бедра и създаване на затворени етнически и религиозни общности с близкородствени бракове.

Тазобедрената става на новороденото може да бъде:
1. Здрава става
2. Нестабилна става
- нестабилна става, която може да се луксира
- нестабилна става, която може да се сублуксира
- луксирана става
3. Типична вродена луксация

Важен е фактът, че нестабилната става може, в следродовия период, да премине в предизвикана дисплазия, сублуксация и луксация – най-честите форми, които се срещат в лечебната практика.
Световната наука категорично достигна до извода, че водещо е предизвиканото изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото. 
Истинското вродено изкълчване на тазобедрената става се среща в около 1-3 %, докато, в лечебната практика в света, честотата на заболяването е от 10 до 18%. Логично изниква въпросът, каква е причината за посоченото несъотвествие между честотата на реалната и вродена луксация. 
Отговорът е, че неправилното отглеждане на новороденото чрез повиване с прибрани крачета, води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана дисплазия на ставите при развитието им.
Както е възприето в Европа и нормативно се изисква и у нас, трябва де се извърши скрининг на тазобедрените стави на всички новородени, по определени и възприети в световен мащаб, показатели, за да се определи дали бебето попада в рисковата група или не още в родилния дом. Рисковите деца изискват специално наблюдение – най- добре от ортопед (още по-добре от детски ортопед), отглеждане с профилактични гащички до 4-я месец, сонографски (ултразвуков) и рентгенологичен контрол.

Показатели за определяне на „ рисковите” деца:


1. Обременена  фамилна анамнеза, включително свръхеластичност на ставите на родителите. При наличието на фамилна халтавост на тазобедрената става, когато в семейството има случай на луксация, рискът за потомците е следният
- нормални родители и едно засегнато дете – риск 6%
- един зесегнат родител – риск 12%
- един засегнат родител и едно засегнато дете – риск 36%
2. Женски пол – заболяването се среща у женския пол 7 пъти по-често
3. Първородено – първородените деца са по-уязвими от заболяването поради здравата абдоминална и утеринна мускулатура
4. Седалищно предлежание – между 30-50% от седалищните предлежания развиват дисплазия на ставата.
5. Цезарово сечение поради седалищно предлежание – независимо от оперативното раждане, тазобедрените стави са засегнати в същия процент.
6. Олигохидрамнион, предизвикан от бъбречна малформация на плода или преждевременно изтичане на околоплодните води – ограничава възможността за движение на фетуса (плода) и нараства рискът от развитие на патологични промени в ставата.
7. Многоплодна бременност – един засегнат близнак – за еднояйчни – риск 42,7%, за разнояйчни – риск 2,8%.

Новородено, което притежава един или повече от посочените фактори, попада в рискова група.

"Рисковите"  деца трябва да се изследват сонографски след раждането, на 3-та, 6-та седмица, на 3-я и 6-я месец. Рентгенологичното изследване в този период не се препоръчва. Такова може да се извърши на 4 или 5-месечна възраст.



Правилното отглеждане на новороденото е начало на лечението на вродената дисплазия на тазобедрената става и профилактика на най-често срещаните форми на предизвикана дисплазия.
Поддържането на физиологичното положение на тазобедрената става, във флексия и абдукция, с профилактични гащички, води до:
- стабилизиране (лекуване) на нестабилните стави в 60% до края на първата седмица и 88% до края на 2-я месец
- създаване условия за правилно развитие на здравите тазобедрени стави
- предотвартяване на възможността за развитие на предизвикана луксация
               

Какво означава правилно обличане  на новороденото от рискова група?


- поставя се памперс или друго подобно  хигиенно средство
- слагат се ританки, позволяващи абдукция на бедрото над 60 градуса
- най-отгоре се поставят специални гащички от лек плат, които поддържат физиологичната флексия и абдукция на тазобедрените стави денонощно (първи номер се носят през първия месец, втори и трети номер по месец и половина, общо до четвъртия месец).

Описаният алгоритъм на правилно отглеждане на новроденото е възприет в много европейски държави и трябва да се въведе в ежедневната дейност и на българските здравни заведения, за да се ограничи и напълно да се ликвидира най-честото и  най-тежко инвалидизиращото заболяване в ортопедичната практика – вродената и придобитата дисплазия на тазобедрената става. 


Д-р Р. Масларска, Токуда болница София



 

                  


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber