Online School
Регистрирани потребители: 22359
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Рискови фактори за дисплазия на тазобедрената става при новородени и кърмачета

Дисплазията на тазобедрената става продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем у нас. В редица региони заболеваемостта продължава да бъде много висока (60-80%), в резултат на неправилно отглеждане с повиване на новородените с прибрани бедра и създаване на затворени етнически и религиозни общности с близкородствени бракове.

Тазобедрената става на новороденото може да бъде:
1. Здрава става
2. Нестабилна става
- нестабилна става, която може да се луксира
- нестабилна става, която може да се сублуксира
- луксирана става
3. Типична вродена луксация

Важен е фактът, че нестабилната става може, в следродовия период, да премине в предизвикана дисплазия, сублуксация и луксация – най-честите форми, които се срещат в лечебната практика.
Световната наука категорично достигна до извода, че водещо е предизвиканото изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото. 
Истинското вродено изкълчване на тазобедрената става се среща в около 1-3 %, докато, в лечебната практика в света, честотата на заболяването е от 10 до 18%. Логично изниква въпросът, каква е причината за посоченото несъотвествие между честотата на реалната и вродена луксация. 
Отговорът е, че неправилното отглеждане на новороденото чрез повиване с прибрани крачета, води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана дисплазия на ставите при развитието им.
Както е възприето в Европа и нормативно се изисква и у нас, трябва де се извърши скрининг на тазобедрените стави на всички новородени, по определени и възприети в световен мащаб, показатели, за да се определи дали бебето попада в рисковата група или не още в родилния дом. Рисковите деца изискват специално наблюдение – най- добре от ортопед (още по-добре от детски ортопед), отглеждане с профилактични гащички до 4-я месец, сонографски (ултразвуков) и рентгенологичен контрол.

Показатели за определяне на „ рисковите” деца:


1. Обременена  фамилна анамнеза, включително свръхеластичност на ставите на родителите. При наличието на фамилна халтавост на тазобедрената става, когато в семейството има случай на луксация, рискът за потомците е следният
- нормални родители и едно засегнато дете – риск 6%
- един зесегнат родител – риск 12%
- един засегнат родител и едно засегнато дете – риск 36%
2. Женски пол – заболяването се среща у женския пол 7 пъти по-често
3. Първородено – първородените деца са по-уязвими от заболяването поради здравата абдоминална и утеринна мускулатура
4. Седалищно предлежание – между 30-50% от седалищните предлежания развиват дисплазия на ставата.
5. Цезарово сечение поради седалищно предлежание – независимо от оперативното раждане, тазобедрените стави са засегнати в същия процент.
6. Олигохидрамнион, предизвикан от бъбречна малформация на плода или преждевременно изтичане на околоплодните води – ограничава възможността за движение на фетуса (плода) и нараства рискът от развитие на патологични промени в ставата.
7. Многоплодна бременност – един засегнат близнак – за еднояйчни – риск 42,7%, за разнояйчни – риск 2,8%.

Новородено, което притежава един или повече от посочените фактори, попада в рискова група.

"Рисковите"  деца трябва да се изследват сонографски след раждането, на 3-та, 6-та седмица, на 3-я и 6-я месец. Рентгенологичното изследване в този период не се препоръчва. Такова може да се извърши на 4 или 5-месечна възраст.



Правилното отглеждане на новороденото е начало на лечението на вродената дисплазия на тазобедрената става и профилактика на най-често срещаните форми на предизвикана дисплазия.
Поддържането на физиологичното положение на тазобедрената става, във флексия и абдукция, с профилактични гащички, води до:
- стабилизиране (лекуване) на нестабилните стави в 60% до края на първата седмица и 88% до края на 2-я месец
- създаване условия за правилно развитие на здравите тазобедрени стави
- предотвартяване на възможността за развитие на предизвикана луксация
               

Какво означава правилно обличане  на новороденото от рискова група?


- поставя се памперс или друго подобно  хигиенно средство
- слагат се ританки, позволяващи абдукция на бедрото над 60 градуса
- най-отгоре се поставят специални гащички от лек плат, които поддържат физиологичната флексия и абдукция на тазобедрените стави денонощно (първи номер се носят през първия месец, втори и трети номер по месец и половина, общо до четвъртия месец).

Описаният алгоритъм на правилно отглеждане на новроденото е възприет в много европейски държави и трябва да се въведе в ежедневната дейност и на българските здравни заведения, за да се ограничи и напълно да се ликвидира най-честото и  най-тежко инвалидизиращото заболяване в ортопедичната практика – вродената и придобитата дисплазия на тазобедрената става. 


Д-р Р. Масларска, Токуда болница София



 

                  


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber