Online School
Регистрирани потребители: 22562
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА БРОНХИАЛНАТА АСТМА

Бронхиалната астма е най-често срещаното хронично заболяване в детска възраст в света. По световни епидемиологични данни разпространението на астма при децата е с честота около 10 %. По приблизителна оценка страдащите от бронхиална астма в света са около 300 млн. жители, което я прави с пъти повече спрямо другите най-разпространени и социално значими болести – диабет (150 млн.) и СПИН (40 млн.). Само в България астматиците са около 5-6 % от населението, а приблизително 150 хил. от тях са деца. Бронхиалната астма е най-разпространеното и социално значимо заболяване сред неинфекциозните болести. Директните и индиректните икономически разходи, свързани с астмата, са също огромни – 17.7 милиарда евро годишно в Европа.

Кои са рисковите фактори за появата на астма?
Рисковите фактори за астмата могат да се класифицират като ендогенни, които предразполагат лицето към или го предпазват от развитие на астма и фактори от околната среда, които влияят на податливостта към развитие на астма. Към ендогенните фактори се причисляват генетичното предразположение за развитие на атопия, както и полът.
Екзогенните фактори включват акари от домашен прах, животински алергени (котка, куче, гризачи), алергени от хлебарки, гъбички, плесени, дрожди; полени; иританти – тютюнев дим, индустриален смог; синтетични материали за строителство. В 60-80% от случаите екзацербациите на астмата при деца се дължат на респираторни вирусни инфекции: RSV, парагрип, риновируси и др. Причини за екзацербации и/или перстиране на симптомите могат да бъдат и физическо усилие, промени в климата, храни, лекарства, екстремно изразяване на емоции, козметика.
Най-важните симптоми на астмата са суха, дразнеща кашлица, свиркащо дишане и задух. В 80% от случаите на детска астма, първите симптоми настъпват в периода от 0 до 5 години.

Диагностика
Диагностиката на бронхиалната астма в ранна детска възраст е много трудна. Съществува опасност от свръхдиагноза на състояния, които всъщност не са астма, а просто я имитират, например, наличие на чужди тела в бронхите или задавяне с храна. В други случаи честата кашлица и характерното за астмата свиркане на гърдите се отдава на бронхит или пневмония и се лекува продължително и без основание с антибиотици и средства за потискане на кашлицата.
Диагнозата се поставя въз основа на историята на пациента за симптоми, характерни за астмата; физикалното изследване на дишането; методи за доказване на атопия; маркери за определяне активността на алергичното възпаление; рентгенови изследвания и др.
Функционалното изследване на дишането е изключително важно за поставяне на диагнозата, оценка на нейния ход и контрол на лечението. Спирометричното изследване е възможно при пациенти над 5-годишна възраст, които могат да сътрудничат активно, а ВЕД-метрията може да се провежда при деца над 4-годишна възраст и служи за мониториране на дихателната функция в домашни условия.

Контрол на астмата
Понятието контрол на астмата се определя като отсъствие на симптоми и пристъпи без използване на бронходилататор, без посещение на спешни отделения, нормална ежедневна активност, включваща физически упражнения и нормална белодробна функция.
 Контролът на астмата може да бъде постигнат чрез оптимизирана програма за лечение. GINA (Глобална Инициатива за Астма) препоръчва шестстепенна програма: обучение на пациентите за по-добро сътрудничество при лечението; оценка и проследяване на тежестта чрез измерване на белодробната функция; избягване или контрол над факторите, които са предпоставка за развитие на астма; съставяне на план за дългосрочно лечение; съставяне на план са справяне с пристъпите; извършване на периодични прегледи.

Лечение
Противовъзпалителното лечение при деца с астма трябва да започне рано и да бъде достатъчно продължително. Подборът и дозировката на медикаментите става според етапа на развитие, при спазване на стъпаловидния подход.
За лечението на астмата се използват две основни групи медикаменти:

1) За контрол – прилагат се ежедневно, продължително време за достигане и поддържане на контрол върху астмата. Медикаментите за контрол включват инхалаторни глюкокортикостероиди, системно глюкокортикостероиди, антагонисти на левкотриеновия рецептор.
2) За облекчаване на острата симптоматика – прилагат се при нужда и действат бързо за преодоляване на бронхоконстрикцията (β-2-агонисти, антихолинергични медикаменти, теофилини).

Децата с бронхиална астма подлежат на диспансеризация съгласно Наредба №39 на МЗ от 2004 г. (www.nsoplb.com/files/laws/naredbi/nar39/56056.html). Честотата на консултациите се определя индивидуално според тежестта на проявите, възможностите за сътрудничество от страна на пациента, социални и финансови условия в семейството. Консултациите със специалист трябва да се извършват минимум веднъж месечно до достигане на контрол на астмата и един път на три месеца след това.


Д-р Меглена Алексиева
Специалист по детска пневмология и фтизиатрия
Медицински център по детски болести, гр. София




Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber