Online School
Регистрирани потребители: 22118
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Неонатален скрининг за ранно откриване на нарушения в слуха

Провеждането на неонатален скрининг има за цел да се открият рано и да започне профилактика и/или лечение на заболявания още в първия месец след раждането. Ранната диагностика  позволява превенция на късните усложнения при децата, има социално и икономическо значение за семействата, в които се открива вродено заболяване или има обременена фамилна анамнеза. Цел на неонаталния скрининг е той да бъде безопасен и  достъпен за детето.
Неонаталният скрининг за ранно откриване на нарушения в слуха се прави с апарат за  отоакустични емисии.
Отоакустични емисии – допълнителна възможност за оценка на слуха
Отоакустичните емисии (ОАЕ) са отговор на кохлеарния трансдукционен процес, вероятно изхождайки от външните слухови клетки. Поради това, че увреждането на слуха започва с увреждане на външните слухови клетки, то липсата на отоакустични емисии е доказателство за увреждане на слуха. ОАЕ се отвеждат при всички индивиди при 25-35 dB, независимо от честотата. При тях отговорът е "всичко или нищо", т.е. не може да се определи прага на слуха.

Отоакустични емисии

Отоакустичните емисии (OAEs) са чувствителни при дисфункция на външните слухови клетки, затова те могат да бъдат използвани за скринингов метод чрез разпознаване на сензорната (кохлеарна) загуба на слуха. OAEs могат да се регистрират при новородени в отговор на звукови стимули в честотния спектър над 1500 Hz. За отоакустичните емисии е известно, че са чувствителни при обструкция на външния слухов проход и при излив в средното ухо, затова временната звукопроводна дисфункция може да причини незадоволителен резултат от теста при наличие на нормална кохлеарна функция. Поради това, че ОАЕ се генерират във вътрешното ухо от външните слухови клетки, ОАЕ не може да открие невралната дисфункция. Децата със слухова невропатия (auditory neuropathy) или смущения в невралното предаване (neural conduction disorders), без съпътстваща сензорна (кохлеарна) дисфункция, няма да бъдат открити чрез OAEs.
Поради това, че регистрирането на ОАЕ се осъществява чрез преминаване на звуковата вълна през средното ухо, то състоянието     на     средното     ухо     оказва    влияние и върху регистрацията на ОАЕ. Наличният излив в средното ухо или смущение във функцията на евстахиевата тръба могат да доведат до допълнително заглушаване, което да доведе до липса на регистрирани емисии. Затова при използване на метода за скрининг трябва да се отчита и състоянието на средното ухо. Освен това запушването на външния слухов проход от vernix или амниотична течност, а така също и не добрата позиция на сондата трябва да се имат предвид при извършване на изследването.
Скрининговият тест не е диагностичен тест, а има за цел да идентифицира онези новородени, за които има съмнение за даденото заболяване. Затова скрининговият метод трябва да се отличава от диагностичния метод, респективно от метода за определяне на прага на слуха. В този смисъл един двустъпален модел изглежда реален. На първия етап се прилага скринингов метод като изследване на отоакустични емисии, който не отнема много време, средства и персонал. При най-малко съмнение за увреждане на слуха се преминава във втория етап, където се определя прага на слуха чрез използване на метод, при който не се държи сметка за времето на изследване, нужните средства и персонал. При този втори етап диагнозата може да се потвърди или да се отхвърли. Понякога диагнозата не може да бъде веднага потвърдена, особено, когато изявата на заболяването настъпва в по-късен стадий, затова децата с риск за слухово увреждане трябва да се поставят под продължително наблюдение. Децата, отпаднали от първия етап, се подлагат на цялостна аудиологична диагностика, а тези с доказани слухови увреждания започват рехабилитация на слуха и говора, което е особено важно.

Фактори, свързани с риск от увреждане на слуха от раждането до 28-я ден от живота
1. Фамилна анамнеза за вродено или късно появяващо се звукоприемно (сензорно) увреждане на слуха в детската възраст.
2. Конгенитална инфекция, за която се подозира асоциация със звукоприемно увреждане на слуха като TORCH (Toxoplasmosis, Rubeolla, Cytomegalovirus, Syphilis и Herpes).
3. Краниофациални аномалии, включващи морфологични деформации на ушната мида и слуховия канал, липса на philtrum, ниска линия на косата, и т.н.
4. Тегло при раждането под 1500 грама.
5. Хипербилирубинемия със стойности, които са индикация за обменно кръвопреливане.
6. Ототоксични медикаменти, включващи не само приложението на аминогликозидни антибиотици повече от 5 дни (напр. Gentamycin, Amikacin, Tobramycin, Kanamycin, Streptomycin), но и бримкови диуретици в комбинация с аминогликозиди.
7. Бактериален менингит.
8. Депресивно състояние при раждането, което може да включва новородени с APGAR scores 0-4 на 1та минута или 0-6 на 5та минута или тези, при които липсва спонтанно дишане за 10 минути или тези с хипотония, персистираща до 2-я час от живота.
9. Механична вентилация с продължителност 5 или повече дни (напр. Персистираща пулмонална хипертензия).
10. Стигми  или други  находки,  асоциирани със синдроми,  за които   се   знае,   че   включват   звукоприемна   и/или   звукопроводна слухова загуба.

Фактори, свързани с риск от увреждане на слуха за възрастта от 29-я ден до 2-та година от живота
(a) Данни от родители или настойници по отношение на изоставане в психическото развитие, включително изоставане в развитието на говора и речта.
(b) Фамилна анамнеза за перманентна детска загуба на слуха.
(с) Стигми или други находки, асоциирани със синдроми, за които се знае, че протичат със звукоприемна или звукопроводна загуба на слуха или дисфункция на Евстахиевите тръби, за което вече споменахме.
(d) Постнатални инфекции, асоциирани със звукоприемно намаление на слуха, включително бактериален менингит.
(e) Инфекции in utero като цитомегаловирусна (CMV), херпесна (HSV), рубеолна (Rubella), токсоплазмоза (Toxoplasmosis) и сифилис (Syphilis).
(f) Неонатални рискови фактори като хипербилирубинемия със серумни нива, изискващи обменно кръвопреливане.
(g) Синдроми, асоциирани с прогресивна загуба на слуха, като Neurofibromatosis, Osteopetrosis и Sy Usher.
(h)  Невродегенеративни  заболявания:  Sy  Hunter,   мотосензорна невропатия, Friedreich's ataxia или Sy Charcot-Marie-Tooth.
(i) Черепно-мозъчна травма.
(j) Рецидивиращ или персистиращ (най-малко 3 месеца) серозен среден отит. За разлика от неонаталния период, тези фактори се отнасят за деца с риск за наличие или поява на прогресивна или късно появяваща се звукоприемна и/или звукопроводна загуба на слуха. Всяко дете с рискови фактори за прогресивна или късно появяваща се загуба на слуха подлежи на аудиологичен мониторинг на всеки 6 месеца в течение на 3 години.
Поради това, че някои от по-важните рискови фактори, като например, фамилна анамнеза за загуба на слуха, могат да не бъдат разпознати по време на неонаталния слухов скрининг, то всички тези рискови фактори трябва да бъдат определени отново от акушерката при първите домашни посещения на новороденото. Децата със сигнификантни рискови фактори за късно проявяваща се загуба на слуха трябва да се мониторират старателно по отношение на нормалното невро-психично развитие в рамките на редовната профилактична детска консултация.

Избор на новородено


Успешното тестуване изисква комфорт на новороденото и сравнително тиха обстановка. Спокойните деца биват по-бързо тестувани. Важно в подбора на новороденото за изследване е отчитането на следните благоприятни условия:
• Нормално раждане при нормална бременност
• Новородени след 34-т
Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber