Online School
Регистрирани потребители: 22367
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Едногодишният мъник – „сянката” на мама

Едногодишните мъници се намират в един много специален етап от своето развитие и това, че се превръщат в ‘сянка” на мама е една характеристика, типична за всички сладури на тази възраст. Те показват една много силна привързаност към една основна за тях фигура, която обикновено е майката, и отричат останалите, дори и близките и роднините, които също вижда всеки ден.
Когато детето е гледано от детегледачка или от баба му, е възможно привързаността му да не е толкова силно изразена, но то продължава да има свой кръг от „избраници” и почти винаги се концентрира върху един човек – мама.

Защо не се отделят от мама?

Може да забележим, че едногодишният мъник, който вече може да ходи и има доста физически умения, става изведнъж много предпазлив и плах. Обаче това има логика, детето се намира в етап, в който току-що се е научило да ходи, съответно то се блъска и пада често, започва да разбира, че не може да достигне всичко, което иска и в този момент си дава сметка колко труден и плашещ може да бъде светът.

Мислят си, че мама е изчезнала

За детето на една година това, което не е пред очите му, просто не съществува. Представете си в такъв случай какво става в малката главица, когато този, който „изчезне”, В всъщност най-важният човек за него, без когото не може да живее.
Умението на детето да остане самичко с увереността, че мама ще се върне, не е нещо, което то ще възприеме за един ден, а изисква време:
- от страна на родителите изисква разбиране, толерантност и уравновесено поведение, в което детето се радва непрекъснато на тяхната закрила и нежност.
- детето трябва да се чувства защитено, за да може да изгради своята автономност.
- най-добрият начин за действие е просто да не изпадаме в крайности: нито да бъдем свръхпротективни, нито пък да насочваме детето към прекалена независимост, за която то още не е достатъчно зряло.

Чувството на привързаност
- привързаността е онази специална връзка, която детето чувства към мама, която му е най-близка и по цял ден се грижи за него
- то непрекъснато има нужда от нейната близост и иска да си взаимодейства с нея чрез допир (физически контакт, прегръдка), зрение и слух.
- детето търси подкрепата и помощта на мама, особено в моментите, когато е тъжно и страда много, когато се разделят, макар и за малко. С помощта на мама детето опознава света, та му служи като опора, без която не би се чувствало сигурно и уверено в себе си
- когато детето чувства, че майка му е наблизо, то е по-жизнено, по-уверено да изследва нови неща, да общува с другите и така постепенно то ще се отделя и ще е независимо за все по-дълги периоди от време
- когато  детето се чувства несигурно, защото мама се е отдалечила и връзката им не е достатъчно дълбока, тогава това толкова важно за развитието му „изследване” на света ще бъде спряно заради неговата несигурност и плахост.

Как да направим така, че детето да е независимо, без да се отделяме от него?
- трябва да откликваме винаги на неговата нужда от нежност, сигурност и внимание, да го прегръщаме винаги, когато ни търси
- навън трябва да му позволяваме да се отдалечава и после да се връща самичко, без непрекъснато да му правим забележки и да викаме след него
- не трябва да показваме, че ни е тежко, когато се разделяме с детето. Ако се разделяме с него спокойно, без да показваме безпокойство, детето постепенно ще разбере, че няма от какво да се страхува.
- трябва да установяваме малки, но логични ограничения. Родителите имат нужда от моменти, в които да разполагат с времето си: за да приготвят вечерята, за да си вземат душ или за да вдигнат телефона
- трябва да се научи да си играе самичко. Измислете някоя нова игра и започнете да играете заедно, после малко по малко се оттеглайте, като в същото време показвате, че все още сте заинтересовани от това, което прави мъничето. След това можете да се отдалечите малко, за да продължите със задачите си, но без детето да ви губи от поглед. Когато детето свикне да се занимава самичко, можете  да започнете и да излизате от стаята, за кратки периоди от време, докато обаче не спирате да му говорите и да го наглеждате често, за да го хвалите, за това какво е направило сам самичко.
- определете си моменти, които да прекарвате само с детето, без да вършите странични неща. Преживяванията на детето от тези моменти ще му помогнат да изгради своята увереност и вътрешна сигурност и така ще понася по-добре моментите, когато трябва да се занимава самичко. Иначе, ако в никой момент не може да се радва на нашето пълно внимание, още по-трудно ще преживява и нашето отсъствие.

Как да смекчим разделите?
Добре е детето постепенно да свиква и с други хора, освен родителите и колкото по-рано стане това, толкова по-лесно ще ви бъде за в бъдеще
- трябва да информираме детето, когато ще отсъстваме, така то ще бъде подготвено и няма всичко да му се стовари изведнъж. На малкото дете не можем да му кажем изневидалица – „Чао, излизам!”, и да изчезнем. Още по-лош вариант е да излезем, без да сме го предупредили.
-любимата играчка или кукла помагат много на децата, когато мама и татко ги няма
- не е лошо детето да опознае предварително човека, с когото ще прекарва времето, когато вас ви няма. Затова отначало го канете вкъщи, когато и вие сте там, за да може мъничето да се увери, че няма нищо страшно.
- ако обясним на детето къде ще ходим и какво ще правим, то ще се поуспокои. Също така трябва да му кажем и кога ще се приберем, например: „Мама ще се върне, за да те нахрани” или „Мама ще се върне да те изкъпе”.
- не проточвайте много сбогуването. И тук един добре установен ритуал ще свърши добра работа: прегръдка, целувка по челото, казваме довиждане , изпращаме въздушна целувка. Ако проточим сбогуването, ще изглежда все едно е завинаги. Много е важно, когато се приберем да сме много внимателни и нежни с детето, да му разкажем какво сме правили. Ако мъникът покаже по някакъв начин, че ни е сърдит, защотот ни е нямало, по-добре да не му отвръщаме със същото, а да покажем нежност и разбиране.


 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

:-)
Статията много ми хареса.Доста от нещата правя точно както е написано,никъде не съм чела,че така трябва да правя,всичко ми е идвало от вътре и наистина има добър резултат.
Silviq Zlatkova, 30.11.2009 г. 14:37:37

 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber