Online School
Регистрирани потребители: 22368
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Захранване на кърмачето

Защо е необходимо захранването?
Основната причина е нарастването на енергетичните потребности след 4-5-ия месец от живота. Докато нуждите от белтъчини на 12-месечното дете могат да се задоволят от 800 ml кърма или квасено мляко, за задоволяване на енергетичните потребности ще са необходими 1500-1600 ml мляко, което трудно може да се поеме от детето. Освен това, немлечните храни са източник на повече минерали и микроелементи, на витамини и баластни вещества.

Кога да започва захранването?
Времето за въвеждане на полутечните храни в диетата на детето варира в широки граници и зависи повече от традициите и социалните фактори, отколкото от физиологичните нужди. Налице е тенденция към по-ранно захранване в САЩ, Западна Европа, както и у нас. Тя е неоправдана от физиологична гледна точка и крие известни опасности.
Възрастта за въвеждане на полутечни храни в диетата на кърмачето зависи от начина на хранене – естествено или изкуствено, от физическото развитие на детето и предпочитанията на майката. Повечето деца трябва да бъдат захранвани преди 6-ия месец; много малък брой изискват захранване преди 4-ия  месец.
Аmerican Academy of Pediatrics сочи, че: „ На базата на настоящите знания въвеждането на полутечни храни, заместители на млякото, преди 4-6-месечна възраст няма никакви предимства”. Мнозинството от специалистите препоръчват захранването да става след 16-ата седмица и не бива да се забавя след 24-ата седмица.

С какво да се провежда захранването?
Въвеждането на плодови пюрета през 3-ия месец не се счита за захранване, тъй като с него не се заменя млечно хранене. У нас отдавна се използва зеленчуково пюре като първа храна за захранване, последвано от каши на зърнена основа, месно-зеленчукови пюрета и попара със сирене.
Препоръчваната от МНЗ /1980/ схема за въвеждане на различни немлечни кърмачески храни отговаря на съвременните изисквания и трябва да се спазва:
- През 4-ия месец (16-ата седмица) – фабрично приготвено зеленчуково пюре.
- През 5-ия месец (20-ата седмица) – млечно-плодово-брашнена каша и твърдо сварен жълтък. Пюрето и кашата може да разменят местата си.
- През 6-ия месец (24-ата седмица) – фабрично месно-зеленчуково пюре.
- През 7-ия месец (28-ата седмица) – попара със сирене.
- През 8-9-ия месец (32-36-ата седмица) – супа със смляно месо и хляб.
- През 10-ия месец (40-ата седмица) – опит с преходна храна.

За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте с оглед избягване ранното внасяне на глутен. През периода на захранване децата продължават да получават мляко. Малко от тях се кърмят и основен източник на белтъчини е кравето мляко, адаптирано и неадаптирано. Използваните в този период адаптирани млека трябва да са с по-високо белтъчно съдържание. Такива са т.нар млека за втора възраст. Те са обогатени с витамин Д и желязо и са за предпочитане пред обикновеното краве мляко. При нашите условия обикновено се използва неразредено подсладено квасено краве мляко след 5-месечна възраст. При непоносимост към белтъчините на кравето мляко и у деца с атопия е подходящо използването на млека на основата на соев белтък или хипоалергични млека.

Опасности при ранно захранване на кърмачетата

1. Затлъстяване. Внасянето на високоенергийни храни преди 4-ия месец, като енергетичните нужди според J. Poskitt /1985/ спадат до 360 kj  /85kcal/ kg/ благоприятства натрупването на мастна тъкан.

2. Претоварване на детския организъм с електролити и по-специално с натриев хлорид. Според J. Bouton /1988/ при естествено хранене тримесечното кърмаче ще получи 140 mg натрий, при хранене с адаптирано мляко – два пъти повече, а при захранване с храни на зърнена основа –около 600 mg/24h, т.е – четири пъти повече. Повишеният внос на електролити в тази възраст превишава капацитета на гломеруларната филтрация, води до задръжка на натрий, увеличава риска от хипернатриемична дехидратация и евентуално от хипертония в по-късна възраст.

3. Алергизиране от хранителен произход. В процеса на захранване в организма на кърмачето попадат нови антигени. Те преодоляват несъвършената бариера на чревната лигавица и проникват в кръвта. Бариерната функция спрямо белтъчините на кравето мляко започва да действа ефективно едва през 4-ия месец. По аналогия се приема, че това се отнася и до алергени от растителен и животински произход – соев белтък, телешко месо и т.н А Ballbriga и E. Schmidt /1988/ препоръчват внасянето на месно-зеленчуково пюре да стане след 6-ия месец. Ранното внасяне на глутен в диетата е един от факторите за възникване на цьолиакия.

4. При повишен внос на нитрати с растителни храни, съдържащи наднормени количества от тези съединения, не може да се разчита на детоксичната функция на черния дроб, която е все още несъвършена. Същото се отнася до афла-токсините, антибиотиците и техните метаболити от животински продукти, както и до пестицидите.

Неблагоприятните последици от ранното захранване на децата с немлечни храни не е само теоретична постановка. За съжаление не винаги се търси, а още по-рядко се открива връзката между ранното захранване и възникналата патология. Ето защо трябва да се подчертае, че няма никакви теоретични основания и практическа необходимост за ранно, преди 16-ата седмица, захранване с немлечни храни.


Д-р Радка Масларска
Началник отделение "Неонатология"
МБАЛ "Токуда Болница София"




Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber