Online School
Регистрирани потребители: 22558
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Захранване на кърмачето

Защо е необходимо захранването?
Основната причина е нарастването на енергетичните потребности след 4-5-ия месец от живота. Докато нуждите от белтъчини на 12-месечното дете могат да се задоволят от 800 ml кърма или квасено мляко, за задоволяване на енергетичните потребности ще са необходими 1500-1600 ml мляко, което трудно може да се поеме от детето. Освен това, немлечните храни са източник на повече минерали и микроелементи, на витамини и баластни вещества.

Кога да започва захранването?
Времето за въвеждане на полутечните храни в диетата на детето варира в широки граници и зависи повече от традициите и социалните фактори, отколкото от физиологичните нужди. Налице е тенденция към по-ранно захранване в САЩ, Западна Европа, както и у нас. Тя е неоправдана от физиологична гледна точка и крие известни опасности.
Възрастта за въвеждане на полутечни храни в диетата на кърмачето зависи от начина на хранене – естествено или изкуствено, от физическото развитие на детето и предпочитанията на майката. Повечето деца трябва да бъдат захранвани преди 6-ия месец; много малък брой изискват захранване преди 4-ия  месец.
Аmerican Academy of Pediatrics сочи, че: „ На базата на настоящите знания въвеждането на полутечни храни, заместители на млякото, преди 4-6-месечна възраст няма никакви предимства”. Мнозинството от специалистите препоръчват захранването да става след 16-ата седмица и не бива да се забавя след 24-ата седмица.

С какво да се провежда захранването?
Въвеждането на плодови пюрета през 3-ия месец не се счита за захранване, тъй като с него не се заменя млечно хранене. У нас отдавна се използва зеленчуково пюре като първа храна за захранване, последвано от каши на зърнена основа, месно-зеленчукови пюрета и попара със сирене.
Препоръчваната от МНЗ /1980/ схема за въвеждане на различни немлечни кърмачески храни отговаря на съвременните изисквания и трябва да се спазва:
- През 4-ия месец (16-ата седмица) – фабрично приготвено зеленчуково пюре.
- През 5-ия месец (20-ата седмица) – млечно-плодово-брашнена каша и твърдо сварен жълтък. Пюрето и кашата може да разменят местата си.
- През 6-ия месец (24-ата седмица) – фабрично месно-зеленчуково пюре.
- През 7-ия месец (28-ата седмица) – попара със сирене.
- През 8-9-ия месец (32-36-ата седмица) – супа със смляно месо и хляб.
- През 10-ия месец (40-ата седмица) – опит с преходна храна.

За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте с оглед избягване ранното внасяне на глутен. През периода на захранване децата продължават да получават мляко. Малко от тях се кърмят и основен източник на белтъчини е кравето мляко, адаптирано и неадаптирано. Използваните в този период адаптирани млека трябва да са с по-високо белтъчно съдържание. Такива са т.нар млека за втора възраст. Те са обогатени с витамин Д и желязо и са за предпочитане пред обикновеното краве мляко. При нашите условия обикновено се използва неразредено подсладено квасено краве мляко след 5-месечна възраст. При непоносимост към белтъчините на кравето мляко и у деца с атопия е подходящо използването на млека на основата на соев белтък или хипоалергични млека.

Опасности при ранно захранване на кърмачетата

1. Затлъстяване. Внасянето на високоенергийни храни преди 4-ия месец, като енергетичните нужди според J. Poskitt /1985/ спадат до 360 kj  /85kcal/ kg/ благоприятства натрупването на мастна тъкан.

2. Претоварване на детския организъм с електролити и по-специално с натриев хлорид. Според J. Bouton /1988/ при естествено хранене тримесечното кърмаче ще получи 140 mg натрий, при хранене с адаптирано мляко – два пъти повече, а при захранване с храни на зърнена основа –около 600 mg/24h, т.е – четири пъти повече. Повишеният внос на електролити в тази възраст превишава капацитета на гломеруларната филтрация, води до задръжка на натрий, увеличава риска от хипернатриемична дехидратация и евентуално от хипертония в по-късна възраст.

3. Алергизиране от хранителен произход. В процеса на захранване в организма на кърмачето попадат нови антигени. Те преодоляват несъвършената бариера на чревната лигавица и проникват в кръвта. Бариерната функция спрямо белтъчините на кравето мляко започва да действа ефективно едва през 4-ия месец. По аналогия се приема, че това се отнася и до алергени от растителен и животински произход – соев белтък, телешко месо и т.н А Ballbriga и E. Schmidt /1988/ препоръчват внасянето на месно-зеленчуково пюре да стане след 6-ия месец. Ранното внасяне на глутен в диетата е един от факторите за възникване на цьолиакия.

4. При повишен внос на нитрати с растителни храни, съдържащи наднормени количества от тези съединения, не може да се разчита на детоксичната функция на черния дроб, която е все още несъвършена. Същото се отнася до афла-токсините, антибиотиците и техните метаболити от животински продукти, както и до пестицидите.

Неблагоприятните последици от ранното захранване на децата с немлечни храни не е само теоретична постановка. За съжаление не винаги се търси, а още по-рядко се открива връзката между ранното захранване и възникналата патология. Ето защо трябва да се подчертае, че няма никакви теоретични основания и практическа необходимост за ранно, преди 16-ата седмица, захранване с немлечни храни.


Д-р Радка Масларска
Началник отделение "Неонатология"
МБАЛ "Токуда Болница София"




Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber