Online School
Регистрирани потребители: 22123
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Болезнената привързаност към мама

Този етап от развитието на мъничето обикновено настъпва на около една година. В този период наистина изглежда невъзможно да се освободите и да отделите малко време за себе си, защото мъничето се е вкопчило във вас и се е превърнало във ваша сянка. И през този етап няма да е необичайно, ако детето откаже и присъствието на баба и дядо или на детегледачката, с които иначе е свикнало.
И неминуемо това поведение на мъничето ще породи у нас чувството за вина (което е абсолютно неоснователно), което може да ни накара и да се замислим дали методът ни на възпитание не е погрешен.

Прекалената привързаност към мама. Какво е това?

Тази прекалена привързаност към мама се дължи на страха на малкото дете от раздяла и една нормална фаза от неговото развитие, която постепенно ще изчезне докато мъничето расте. В този период детето иска да бъде непрекъсанто с майка си и се разстройва много, когато тя се отдалечи от него: чувства се несигурно, уплашено, тъжно и понякога ядосано. А плачът, виковете и капризниченето са неговите начини да покаже своите чувства и емоции. Тази “мания” за мама не се появява изведнъж и за кратко, нито пък може да изчезне за един ден. Освен това тя се проявява и поради редица фактори. Постепенно започва да изчезва, когато следните фактори изгубят своята важност:
- На около годинка, за детето майката представлява сигурност в трудни моменти, когато например мъничето е изморено или пък, когато е ядосано. Тоест на тази възраст детето е много зависимо от майка си, затова тогава е моментът да започнем да му даваме все по-голяма самостоятелност – например, когато тича в парка, не тичайте непрекъснато след него, повтаряйки му „внимавай да не паднеш” и „не се отдалечавай от мен, защото ще те вземе лошият чичко”.
- Също така, както знаем, малките деца обичат ежедневния режим, с който са си свикнали. В този ред на мисли изплува фактът, че в този етап от неговото развитие, то се страхува от всяко ново нещо. Когато детето е на една годинка, неговата майка е постоянно около него и когато тя изчезне от полезрението му дори за миг, то се чувства изгубено. Не е лошо, още от съвсем мъничко, детето да свиква с присъствието на много хора, не може до една годинка единственият човек, с който е контактувало и който гледа по цял ден да е майка му.
- На около годинка, мъничето все още не си дава сметка за времето и пространството, тоест, когато изгуби майка си от поглед (отишла е в другата стая), то си мисли, че си е отишла.
За да изчезне след време тази болезнена привързаност на детето към нас, е от съществена важност да стимулираме неговата независимост. А независимостта на малчугана се изгражда тогава, когато той се чувства достатъчно сигурен и защитен. За да се чувства сигурно, детето има нужда от обич, която да му доказваме всеки ден, от уют и разбиране. Ето няколко полезни съвета как да помогнете на детето да преодолее своята прекалена зависимост:
- Търпение и усмивка. Важно е детето да не ни вижда обезпокоени или ядосани, трябва много добре да се владеем пред него, защото в противен случай това ще предизвика обратния ефект - то ще се почувства още по-несигурно и това ще увеличи още повече зависимостта му от нас.
- Предлагайте на детето възможности да използва самостоятелността си. Предлагайте му дребни задачки, които биха били лесни за него и може да направи самичко, без ваша помощ.
- Когато излизате винаги се сбогувайте с него, никога не излизайте, без да го направите. Когато трябва да излизате, винаги обяснявайте на детето къде отивате и кога ще се върнете, а не се измъквайте, без да ви усети, защото в момента, в който то се усети, ще се чувства наранено и излъгано от вас. Въпреки че мъничето все още не ви разбира добре, то ще се успокои от тона, с който му обяснявате.
- Не сменяйте много хората, които се грижат за мъничето докато ви няма. Стремете се да го оставяте винаги при един и същи човек, най-добре някой, който вижда често. Обстановката, където го оставяте също не е без значение - най-добре то би се чувствало вкъщи, там ще се чувства много по-сигурно, отколкото на ново за него място.
- Правете нещата постепенно. Малко по малко увеличавайте времето, в което сте разделени. Ще видите, че много скоро мъничето ще свикне с вашите излизания и ще се чувства спокойно, защото ще знае, че ще се върнете. Това ще ви е от голяма полза след време, когато трябва да се върнете на работа.

Колкото повече расте детето и колкото повече подходящи стимули получава, толкова по-уверено в себе си ще се чувства то, а това ще му помогне да извоюва своята независимост.


 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Искам да споделя, че нашата дъщеря, вече на две години и пет месеца, все още е по-привързана към мен повече, отколкото към баща си. Ходи на ясла откакто навърши година, свикнала е с яслата, но когато си е вкъщи по празници или други причини търси основно мен, което пък кара баща й да се чувства пренебрегнат. Опитваме се да приемем, че това ще мине, но не винаги успяваме, а понякога е голямо залепяне за мама. Вижда ни често, приспивам я аз основно.... Би трябвало на тази възраст вече да не е толкова привързана към мен може би...
Милена Кънева, 28.12.2010 г. 11:07:43

 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber