Online School
Регистрирани потребители: 22313
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Не искам да си играя с теб!

И колкото и възрастните да им обясняват правилата на общуването с околните, те може и да ги послушат, но няма да разберат смисъла. В края на краищата не е ли несправедливо да задължаваме детето да играе с някой, който не му е приятен и му чупи играчките. Защо пък трябва да споделя куклата си с някой, който няма такава?

Детето избира приятели си точно, както и ние избираме своите

В този период детето се бори устремено за своите интереси, без да се замисля за интересите и чувствата на околните и, ако се види застрашено от нещо, предпочита да играе самичко, отколкото да споделя своите играчки. За детето на три години приятелството е нещо повърхностно – то се ограничава само върху другарчетата, с които играе и се забавлява на детската площадка, без да има някаква по-голяма близост с тях. На три-четири години детето вече знае много добре какво иска и с кого иска да бъде. То избира своите приятелчета самичко и не изпитва угризения, когато не допусне до себе си някой, който не харесва и не споделя неговата гледна точка и начин на игра. И отхвърлянето на някое другарче няма да е, защото му е направило нещо лошо, а много често ще го прави защото просто така си е решило и толкова.
А на нашия въпрос „защо не иска да играе с него?”, можем да получим какви ли не разнообразни и необосновани отговори: „защото е глупав, защото е по-малък, защото носи очила или защото не иска да играе на моята игра”.
Като се замислим ние, родителите, учим детето си да приема всички, да се държи добре с всички и да общува с всички деца. Искаме да научим мъничето си да проявява толерантност и разбиране към всички.
Реалността, обаче, е съвсем друга – при нас също го има този момент - просто някои хора ни харесват, а други не и това е чувство, което не може да се контролира. И ние си избираме приятелите по същия начин – да имаме общи интереси и еднакви гледни точки по повечето проблеми и за добро или лошо избягваме хората, които са коренно различни от нас.
Нашите деца правят същото нещо, нали! И техният избор трябва да се уважава – това е една важна крачка в тяхното развитие:
- Избирайки своите приятели в игрите, детето се научава да определя и да контролира само личното си пространство, научава се да решава само какво иска и какво – не и открива своята собствена идентичност.
- Децата, които не могат да фиксират своето лично пространство и които все се съобразяват с останалите, пренебрегвайки себе си, вероятно ще са несигурни и неуверени в себе си и няма да умеят добре да разпознават разликата между „аз” и „ние”, между „мое” и „твое”.

Кога е моментът да се намесят родителите?

Големият проблем при тези случаи на отхвърляне обикновено е у отхвърления. Има едни често срещани причини, поради които едно или друго дете биват отхвърлени от останалите. Ако детето чупи играчките на останалите, иска все да командва и да го слушат, не спазва нормите на поведение и правилата, то често ще бъде отхвърляно.
Обаче, ако отхвърлянето е несправедливо, родителите трябва да се намесят. Не може да има отхвърлени деца, защото например са по-пълнички, по-бавни или просто защото са по-плахи. В този случай трябва да изясните на детето кои качества всъщност трябва да цени. Обяснете му простичко и дори по детски, че това, че Ани е по-бавна от него, не значи, че няма, например, да се справи с прическите на куклите. обяснете му, че е забавно да се играе с всички деца, защото всяко има свои качества и може да допринесе за играта.

Ами, ако отхвърленото е нашето дете?

Да знаем кога да се намесим и кога – не, не е от най-лесните задачи. От една страна е важно детето ни да умее да прави своя избор самичко, но пък от друга трябва да са научи да отстъпва и понякога да играе на игри, които не са му от най-любимите. За да се постигне това равновесие, трябва да имаме предвид нещо много важно: отхвърленото дете не трябва да остава с впечатлението, че е глупаво и затова е отхвърлено и трябва много да се внимава, за да не изгуби увереността в себе си. Добре е да проучим ситуацията, за да разберем точно защо децата са го отхвърлили и след това да му го обясним простичко.

Децата имат нужда да се чувстват интегрирани сред останалите, а за да се засили това чувство трябва да помогнем и ние, родителите. Ако едно дете е отхвърлено несправедливо, трябва да обясните, че това е неправилно и че аргументите в случая не се разумни, тоест да накараме детето да осъзнае грешката си е важно за неговото социално развитие. така то ще разбере най-важното нещо, за да съумее да се интегрира, а именно, че трябва за умее да защитава собствените си интереси, но не за сметка на останалите.


 

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber