Online School
Регистрирани потребители: 22562
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Не искам да си играя с теб!

И колкото и възрастните да им обясняват правилата на общуването с околните, те може и да ги послушат, но няма да разберат смисъла. В края на краищата не е ли несправедливо да задължаваме детето да играе с някой, който не му е приятен и му чупи играчките. Защо пък трябва да споделя куклата си с някой, който няма такава?

Детето избира приятели си точно, както и ние избираме своите

В този период детето се бори устремено за своите интереси, без да се замисля за интересите и чувствата на околните и, ако се види застрашено от нещо, предпочита да играе самичко, отколкото да споделя своите играчки. За детето на три години приятелството е нещо повърхностно – то се ограничава само върху другарчетата, с които играе и се забавлява на детската площадка, без да има някаква по-голяма близост с тях. На три-четири години детето вече знае много добре какво иска и с кого иска да бъде. То избира своите приятелчета самичко и не изпитва угризения, когато не допусне до себе си някой, който не харесва и не споделя неговата гледна точка и начин на игра. И отхвърлянето на някое другарче няма да е, защото му е направило нещо лошо, а много често ще го прави защото просто така си е решило и толкова.
А на нашия въпрос „защо не иска да играе с него?”, можем да получим какви ли не разнообразни и необосновани отговори: „защото е глупав, защото е по-малък, защото носи очила или защото не иска да играе на моята игра”.
Като се замислим ние, родителите, учим детето си да приема всички, да се държи добре с всички и да общува с всички деца. Искаме да научим мъничето си да проявява толерантност и разбиране към всички.
Реалността, обаче, е съвсем друга – при нас също го има този момент - просто някои хора ни харесват, а други не и това е чувство, което не може да се контролира. И ние си избираме приятелите по същия начин – да имаме общи интереси и еднакви гледни точки по повечето проблеми и за добро или лошо избягваме хората, които са коренно различни от нас.
Нашите деца правят същото нещо, нали! И техният избор трябва да се уважава – това е една важна крачка в тяхното развитие:
- Избирайки своите приятели в игрите, детето се научава да определя и да контролира само личното си пространство, научава се да решава само какво иска и какво – не и открива своята собствена идентичност.
- Децата, които не могат да фиксират своето лично пространство и които все се съобразяват с останалите, пренебрегвайки себе си, вероятно ще са несигурни и неуверени в себе си и няма да умеят добре да разпознават разликата между „аз” и „ние”, между „мое” и „твое”.

Кога е моментът да се намесят родителите?

Големият проблем при тези случаи на отхвърляне обикновено е у отхвърления. Има едни често срещани причини, поради които едно или друго дете биват отхвърлени от останалите. Ако детето чупи играчките на останалите, иска все да командва и да го слушат, не спазва нормите на поведение и правилата, то често ще бъде отхвърляно.
Обаче, ако отхвърлянето е несправедливо, родителите трябва да се намесят. Не може да има отхвърлени деца, защото например са по-пълнички, по-бавни или просто защото са по-плахи. В този случай трябва да изясните на детето кои качества всъщност трябва да цени. Обяснете му простичко и дори по детски, че това, че Ани е по-бавна от него, не значи, че няма, например, да се справи с прическите на куклите. обяснете му, че е забавно да се играе с всички деца, защото всяко има свои качества и може да допринесе за играта.

Ами, ако отхвърленото е нашето дете?

Да знаем кога да се намесим и кога – не, не е от най-лесните задачи. От една страна е важно детето ни да умее да прави своя избор самичко, но пък от друга трябва да са научи да отстъпва и понякога да играе на игри, които не са му от най-любимите. За да се постигне това равновесие, трябва да имаме предвид нещо много важно: отхвърленото дете не трябва да остава с впечатлението, че е глупаво и затова е отхвърлено и трябва много да се внимава, за да не изгуби увереността в себе си. Добре е да проучим ситуацията, за да разберем точно защо децата са го отхвърлили и след това да му го обясним простичко.

Децата имат нужда да се чувстват интегрирани сред останалите, а за да се засили това чувство трябва да помогнем и ние, родителите. Ако едно дете е отхвърлено несправедливо, трябва да обясните, че това е неправилно и че аргументите в случая не се разумни, тоест да накараме детето да осъзнае грешката си е важно за неговото социално развитие. така то ще разбере най-важното нещо, за да съумее да се интегрира, а именно, че трябва за умее да защитава собствените си интереси, но не за сметка на останалите.


 

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber