Online School
Регистрирани потребители: 22113
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Наказанието и детето

Чувството, че може да сме наказали детето несправедливо, дали го е заслужавало наистина или дали изобщо наказанието ще има желания ефект, много често събужда у родителите съмнения, несигурност и чувство за вина.
Една сложна задача, при която няма универсална рецепта, а частни случаи, в които винаги трябва да взимаме под внимание и индивидуалните характеристики на всяко дете, неговата личност, Етапът на развитие, в който се намира, мястото му в семейството и т.н.
Много често родителите показват одобрение или неодобрение към поведенията на детето в семейната среда, без да си дават сметка, че го правят – чрез изражението на лицето им или някакъв жест. Защото се показва одобрение към някакво поведение или постъпка не само чрез даването на някаква награда, а чрез усмивка, одобрителен жест или пък разбиращ поглед. От друга страна пък се приема за негативен и неефективен метод да показваме неодобрение към дадено действие на детето чрез някаква намръщена физиономия, лоша дума, строг поглед, някакъв негативен жест с ръка или конкретно чрез наказание.

Подходящо ли е да прилагаме наказания на детето?
Според психолози родителите не бива да се отказват от задачата да възпитават и поучават децата си. Децата имат нужда от граници и възпитателни методи, имат нужда да знаят, че техните действия и постъпки имат последствия, които афектират върху тях или върху други хора и трябва да поемат отговорността за тях. Специалистите също така са на мнение, че в подходящ момент, когато наистина се налага наказание не е много удачно да кажем „ей сега е те накажа”, защото така родителят става главно действащо лице, вместо вниманието да е насочено към детето, и малчуганът ще възприеме това като нещо несправедливо, наложено му, без да го е заслужило. Но, ако му се каже „не можеш да правиш това, защото така нарушаваш това, което сме си обещали”, детето ще разбере много по-лесно за какво става въпрос. По този начин му помагаме да разбере и възприеме последиците от своята постъпка.
Затова с едно дете трябва да бъдем пределно ясни и да спазваме принципите си и да бъдем постоянни в тях. От фундаментално значение е, детето да знае много добре кои са поведенията, които вие няма да допуснете и след които задължително ще последва някаква „санкция” за него, както и да знае кои са ценностите, които няма да позволите да бъдат пренебрегнати. Това от своя страна значи, че родителите трябва да са наясно със своите възпитателни цели и да са определили своите приоритети в различните етапи от развитието на детето си. Важно е нормите да са малко, да са ясни и достижими за детето. В противен случай детето ще помисли, че каквото и да прави все не може да задоволи очакванията, които имат родителите към него, ще се почувства зле и естествено, ще започне да се бунтува срещу тях.

Как да действаме?
Въпреки че, както казахме, няма универсална рецепта, може би бихме могли сами за себе си да си дадем насоки, които ще ни помогнат много в моментите, когато се налага да наказваме малчуганите.
1. Много по-добре е да обърнем внимание на някое положително поведение на детето, отколкото да изтъкваме негативното, естествено, това не значи да поощряваме детето с нещо материално, а да му показваме одобрението си чрез усмивка, нежен поглед, жест, добра дума.
2. Трябва да има известна връзка между санкционираното поведение на малчугана и самото наказание. Например, ако детето е изцапало стаята си, е много по-ефективно да го помолите да я почисти, вместо да го оставите наказано да не излиза за една седмица.
3. Наказва се поведението, действието, а не самото дете, неговата личност. Тоест, може да се порицава някакво лошо поведение и да се казват лоши думи за него, а не са самото дете.
4. Наказанието трябва да е изпълнимо и да стане веднага, да е нещо, което наистина е реално и на практика може да бъде изпълнено. Например, да накажем детето един месец да не гледа телевизия, първо – това е нещо, което ще се проточи прекалено много във времето и накрая така ще се размие, че и вие и детето ще сте забравили защо е било наказано, второ – няма как да сме сигурни, че това ще бъде изпълнено, да помислим за факта, че когато ние гледаме телевизия и детето е при нас, то пак гледа.
5. Много е важно хората, които се грижат за детето – родителите, баба и дядо, детегледачката и т.н. да спазват едни и същи принципи и да използват едни и същи методи на възпитание, което значи, че не трябва да се получава противоречие между тях – един държи повече на едно, друг пък на друго.
6. Никога не налагайте наказание крещейки и в изблик на гняв. Това само може да накара детето да спазва това, което сте му наредили от страх, а не, защото убежденията и ценностите му са такива и разбира защо трябва да го прави.
7. Уважавайте детето, не го порицавайте, не му налагайте наказания пред други хора.
8. Спазвайте винаги обещанията, които давате на детето. Ако не го правите, детето ще изгуби доверието си във вас.
9. Внимавайте с упреците и заплахите – идеалният вариант е детето да развие едно чувство за отговорност, а не за вина.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber