Online School
Регистрирани потребители: 22560
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Как да стимулираме емоционалната интелигентност на детето?

Какво е това емоционална интелигентност?
Терминът „емоционална интелигентност” бил използван за първи път през 1990 година от двама психолози – Джон Майер и Петер Съловей, но всъщност бестселърът „Емоционална Интелигентност” на Даниел Големан е този, който му дава значение и го прави общоизвестен. От тогава се спори много относно това какво точно е емоционална интелигентност и как нейното развитие може да помогне да достигнем своето щастие.
За много психолози емоционалната интелигентност е една съвкупност от емоционални ценности като: емпатия; изразяването и разбирането на чувствата; умението да разрешаваме проблемите си, съобразявайки се с околните; контролът над нашия гений, умението ни да се адаптираме, сърдечността; вежливостта и уважението. Тези ценности имат фундаментално значение за успеха ни в живота, както на личностно ниво, така и в училище или в работата.
За разлика от коефициента на интелигентност, няма точен тест за измерване на коефициента на емоционалност. Възможностите на двата типа интелигентност не се противопоставят един на друг, а си взаимодействат непрекъснато. Най-важната разлика между тях е, че емоционалната интелигентност не е генетично обусловена, което улеснява намесата на родителите и възпитателите.

Емоционалната интелигентност е приложима в различни етапи от нашия живот:
- Допринася за доброто ни психологическо състояние. То е база за развитието и равновесието на нашата личност.
- Подобрява физическото ни състояние, моделирайки и елиминирайки деструктивни навици, вредни за нас (тъга, гняв, раздразнителност, страх и т.н.).
- Повишава ентусиазма и мотивацията ни.
- Позволява по-добро развитие на връзките ни с хората, които ни заобикалят в семейството, в училище, в работата и т.н.

Как да стимулираме емоционалната интелигентност на детето?

Някои психолози отделят три основни правила:
1. Още от самото начало трябва да маркираме ясни граници относно кое е добро и кое лошо.
2. Трябва да подсилим доброто поведение и добрите постъпки с похвали и показване на афект.
3. Трябва да отделим достатъчно време, за да разговаряме с детето за ценностите, нормите и важността, която се отрежда на всяка една от тях.

Сред тези граници децата могат да решават и да поемат отговорност за своите собствени решения в зависимост от възрастта им, разбира се. И, въпреки че е много трудно за родителите, те трябва да бъдат твърди и постоянни, винаги, когато детето е на път да прекрачи тези граници. Децата трябва да развият своите емоции чрез чувствата и поведенията, които отразяват заинтересованост към околните, като взаимопомощ, споделяне и уважение. И тръгвайки от факта, че родителите са основният модел на подражание за детето, е от фундаментално значение те да показват и да използват ефективно своята собствена емоционална интелигентност, за да може детето да възприеме тези навици.

Емпатията
Една от основните емоционални ценности е емпатията. Тя се развива през първите шест години на детето и в общи линии означава „да се поставяме на мястото на другите”. Важно е да действаме спрямо тях честно и откровено и трябва да вдъхваме доверие на детето, казвайки му винаги истината, без да крием чувствата си, дори и те да са тъжни и негативни. Когато родителите са емпатични, те не се опитват да моделират чувствата.

Фази на емпатията:
- През първата си годинка бебетата обикновено се обръщат веднага щом чуят друго дете да плаче и много често и те започват да плачат.
- Между първата и втората годинка детето влиза в нов етап – то осъзнава, че настроението на другото дете не е свързано с него и се опитва да го успокои.
- На шест години се поставя началото на нов етап на познавателна емпатия: умението да вижда нещата и от гледната точка на друг човек и да действа съзнателно. Тази емпатия няма нужда от емоционална комуникация (като плача по-горе) за да бъде проявена, защото детето вече има вътрешен модел за това как би могъл да се чувства един човек в определена ситуация.
- След десетгодишна възраст емпатията на детето е още по-обширна и се простира по-далеч от близките му хора. Тоест сега вече имаме една абстрактна емпатия.
Според психологията, за да стимулираме и развиваме емпатията на децата, трябва да установим ясни норми, които да следваме с постоянство, без да отстъпваме и да се опитваме да показваме на децата как да поемат отговорност и да ги спазват, съобразено с възрастта им, разбира се. Например, такъв е случаят с помагането в къщната работа, когато детето го прави, не трябва да го компенсирате с някаква награда, защото всъщност това наистина му влиза в задълженията и защото е редно да го прави всеки член на семейството.

Психо-социалните умения

Умението да взима добри решения, познаването на самия себе си, креативното мислене, умението да казваме не, владеенето на стресовите ситуации – това са само някои от най-важните психо-социални умения в живота. Тези умения помагат на детето да се изправи пред появилите се проблеми и да знае как да ги разреши правилно.

Емоционалната интелигентност и успехът в училище

Много изследвания на психолози и психо-педагози доказват теорията, че децата, които осъществяват взаимоотношенията си в училище по един социален и емоционален начин, изкарват по-добри оценки от тези, които имат проблеми с общуването.
Голямо влияние имат и отношенията и общуването у дома: децата от семейства, в които родителите спорят и се карат рядко са по-приети от своите връстници в училище, по-приемани и уважавани от учителите, имат по-малко проблеми с поведението и учат по-лесно.
Мотивираните деца, които се чувстват сигурни в себе си, които знаят какво ги очаква в училище и знаят докъде могат да стигнат в своите чувства и импулси, децата, които знаят как да изразят своите нужди и ги хармонизират с нуждите на околните – те много по-лесно постигат успех в училище. Защото в случая коефициентът на интелигентност не е най-важното условие.

Да увеличим емоционалната интелигентност на детето

За да стимулираме честността и доверието на нашите деца, е важно да не ги контролираме прекалено и да не ги подлагаме на т.нар. свръх опека. Децата трябва да експериментират и да се изправят пред проблемите. Когато ги лъжем и избягваме пред тях болезнените ситуации, не им помагаме, а им показваме само едната страна на живота, което няма да ги подготви за реалния живот, а ще ги накара да живеят в нереален свят. Когато децата умеят да си обясняват фактите, те виждат, че родителите им имат емоционалната сила, за да се изправят пред всякакви ситуации, колкото и трудни да са те, разбирайки по този начин, че и те биха били способни на това.
Важно е да не забравяме следните три неща:
- Да не скриваме чувствата си от детето
- Да не крием грешките се, а да си ги признаваме
- Да не се страхуваме да му кажем истината

Децата имат нужда от емоционалната опора на родителите си, имат нужда да им бъде посветено достатъчно време, за да се чувстват защитени, както в своите успехи, така и в своите провали. Ние трябва да уважаваме усилията, които детето полага, неговия стремеж да поправи грешките си, да се подобри, независимо от постигнатия резултат.

По материали от: www.inteligencia-emocional.org

 

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber