Online School
Регистрирани потребители: 22559
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Истеричните кризи – как да се справим с тях

Между 2 и 3 годинки децата са в един егоцентричен етап, в който приемат само своята гледна точка и им е много трудно да разберат останалите. Много е тежко и болезнено за тях, когато видят, че не винаги могат да правят и да имат каквото поискат и когато плановете им не могат да се осъществят, реагират с истерична криза, която си е една спонтанна проява на неговата нужда от автономност. Затова правилните действия от наша страна са ключът да се справим с това.


Това, което не трябва да се прави

Да отстъпвате пред желанията му
С истеричната си криза детето притиска родителите си и успява да постигне да му дадат каквото иска, за да спре и да млъкне. Затова не трябва да му купувате сладкиша или играчката, които са предизвикали истеричната криза.
Вероятно яростта на детето ще стане по-интензивна, ако преди това сте отстъпвали пред нея и сте го оставяли да прави каквото иска само и само да се успокои и да не крещи. В тези случаи просто не трябва да се тревожите, трябва да запазите спокойствие, а детето ще наблюдава скришно вашите действия и когато мине време и си даде сметка, че няма да постигне това, което иска, ще се успокои. Помнете, че трябва да бъдете много силни в тези моменти.

Да биете детето и да му крещите
Въпреки че може на моменти да имате усещането, че ви се иска да ударите шамар на детето и да му се разкрещите, трябва да знаете, че не само, че това не е начинът, но и няма да послужи за нищо. Обикновено детето дори не знае защо е изпаднало в истерична криза. Тази негова реакция по-късно го плаши и не знае как да се контролира. И ако отгоре на всичкото му се развикаме и изпаднем и ние в ярост, ще го изплашим още повече и реакцията му ще стане още по-лоша.

Да се ядосвате и да си изпускате нервите
Ако си изпуснете нервите, ядосате се, изпаднете в обяснения или изглеждате озадачени, вместо да изглеждате така все едно нищо не е станало, това, което показвате на детето е, че започвате да участвате в неговата нервна криза и само ще спомогнете за това ситуацията да се влоши.
Трябва да изпратите ясно съобщение към детето: че ще му помогнете, когато се успокои. И докато това не се случи, игнорирайте го, дори и неговите викове да ви карат да се чувствате зле.

Какво да правим, когато детето се успокои?
След като детето се успокои и нервите му започнат да се отпускат, вашата реакция към него трябва да бъде нежна и да проявите разбиране. Логично е в този момент да искате да му се скарате, но при възпитаването и разбиранията на детето нещата не стоят по този начин. Вашето поведение трябва да е придружено от едно послание, което да казва на детето, че сте щастливи от факта, че се е успокоило самичко. По този начин вие развивате неговата автономност, тази, заради която е и цялата тази истерия.
Трябва да говорите с детето в зависимост от това защо точно е изпаднало в ярост, като му покажете, че когато има някакъв проблем, е добре да помоли за помощ или, ако се чувства зле, трябва да ви каже спокойно, за да можете да му помогнете. Това са двете послания, което детето трябва да разбере: това, колко е важно да се успокои само и колко е важно да говори или да помоли за помощ, което в действителност предполага детето да се научи да съобщава и обяснява чувствата си.

Можем ли да предотвратим истеричната криза?
За успокоение на родителите тези истерични прояви на детето са само временно явление и този период няма да продължи много дълго. За да може обаче детето да разреши тези конфликти, трябва да се научи да говори за чувствата си.
Добре е да анализираме цялостно поведението на детето, за да се опитваме да предположим кога стават тези реакции и дали можем да открием тяхната първопричина, за да можем да ги избегнем. Да се изправиш пред истеричните кризи на детето е неприятно и малко сложно за родителите, защото това генерира негативни чувства като яд, вина и угризение. Трябва обаче да сте напълно наясно, че спокойствието и това да бъдеш твърд са от жизнено значение в тези ситуации. Децата имат нужда от модели на поведение, които да ги научат да обмислят и разбират своето собствено поведение, да не изпадат в ярост и да се ядосват.

Как да прилагаме техниката „застани да помислиш” и „споразумяване”
(Стив Бидълф, Шарън Бидълф „Още тайни на щастливите деца”)
1. Подготовка. Задайте си въпросите: „Какво не е наред? Какво искам от тях?” С други думи, изяснете напълно целите за себе си.
2. Овладяването на методиката от страна на детето е умение, само по себе си. При много малкото дете е достатъчно да го заведете до определеното място и да се отдръпнете съвсем леко. Кажете му: „Ще останеш тук, докато разбереш какво трябва да направиш. Можеш да се върнеш, когато се успокоиш.” Ако ли пък сте го хванали здраво, казвате така: „Щом се успокоиш, ще те пусна.” При тази възраст е достатъчно да забележите само признак на отстъпление, да чуете измърморени две-три думи на съжаление, и можете да преустановите упражнението. Улеснявайте детето. Ако например то замеря стената с някоя играчка, а вие настоявате да я прибере в кутията, донесете самата кутия по-близо.
3. Когато детето поотрасне малко (две, три годинки и нагоре), разговорът придобива по-голямо значение. Не забравяйте, че трябва да се убедите в тяхното намерение да променят нещата. Те трябва да ви „убедят с думи”, че са в състояние да променят своето поведение. Казано иначе, трябва да се „споразумеете”. Те започват да се учат да преговарят. Обяснете им задачата: „Заставаш тук и мислиш върху това, защо стигна до такова положение. Щом разбереш, аз ще дойда да го обсъдим.”
4. Процес на преговорите. Попитайте:
А) „Какво направи?” Признаването на грешката е от особено значение.
Б) „Какво те накара да постъпиш така?”
В) „Какво би трябвало да направиш, за да не се стига дотук?”  Вижда ли детето друг начин? Обсъждан ли е същият проблем преди? Може би ще се наложи да го насочите. Например може да се включи в играта на други деца и да използвате часовник, за да се разпредели справедливо времето между тях за игра с определен предмет или пък може да се оставят играчките на място, където бебето не може да ги стигне и повреди.
Г) „Как ще постъпваш занапред?” Тук получавате обещание.
5.  Покажи ми. Хайде, направи го сега, както трябва.”
6. Насочвайте целия процес към хепиенд. Красотата на описаното се състои в това, че проблемът намира своето решение. Влагате време, но проблемът не бива да рецидивира (е, може би един-два пъти). Усещате, че сте постигнали успех, тъй като сами се чувствате по-добре, а и детето се чувства по-добре. Олекнало е на всички.



 
 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber