Online School
Регистрирани потребители: 22322
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Истеричните кризи – как да се справим с тях

Между 2 и 3 годинки децата са в един егоцентричен етап, в който приемат само своята гледна точка и им е много трудно да разберат останалите. Много е тежко и болезнено за тях, когато видят, че не винаги могат да правят и да имат каквото поискат и когато плановете им не могат да се осъществят, реагират с истерична криза, която си е една спонтанна проява на неговата нужда от автономност. Затова правилните действия от наша страна са ключът да се справим с това.


Това, което не трябва да се прави

Да отстъпвате пред желанията му
С истеричната си криза детето притиска родителите си и успява да постигне да му дадат каквото иска, за да спре и да млъкне. Затова не трябва да му купувате сладкиша или играчката, които са предизвикали истеричната криза.
Вероятно яростта на детето ще стане по-интензивна, ако преди това сте отстъпвали пред нея и сте го оставяли да прави каквото иска само и само да се успокои и да не крещи. В тези случаи просто не трябва да се тревожите, трябва да запазите спокойствие, а детето ще наблюдава скришно вашите действия и когато мине време и си даде сметка, че няма да постигне това, което иска, ще се успокои. Помнете, че трябва да бъдете много силни в тези моменти.

Да биете детето и да му крещите
Въпреки че може на моменти да имате усещането, че ви се иска да ударите шамар на детето и да му се разкрещите, трябва да знаете, че не само, че това не е начинът, но и няма да послужи за нищо. Обикновено детето дори не знае защо е изпаднало в истерична криза. Тази негова реакция по-късно го плаши и не знае как да се контролира. И ако отгоре на всичкото му се развикаме и изпаднем и ние в ярост, ще го изплашим още повече и реакцията му ще стане още по-лоша.

Да се ядосвате и да си изпускате нервите
Ако си изпуснете нервите, ядосате се, изпаднете в обяснения или изглеждате озадачени, вместо да изглеждате така все едно нищо не е станало, това, което показвате на детето е, че започвате да участвате в неговата нервна криза и само ще спомогнете за това ситуацията да се влоши.
Трябва да изпратите ясно съобщение към детето: че ще му помогнете, когато се успокои. И докато това не се случи, игнорирайте го, дори и неговите викове да ви карат да се чувствате зле.

Какво да правим, когато детето се успокои?
След като детето се успокои и нервите му започнат да се отпускат, вашата реакция към него трябва да бъде нежна и да проявите разбиране. Логично е в този момент да искате да му се скарате, но при възпитаването и разбиранията на детето нещата не стоят по този начин. Вашето поведение трябва да е придружено от едно послание, което да казва на детето, че сте щастливи от факта, че се е успокоило самичко. По този начин вие развивате неговата автономност, тази, заради която е и цялата тази истерия.
Трябва да говорите с детето в зависимост от това защо точно е изпаднало в ярост, като му покажете, че когато има някакъв проблем, е добре да помоли за помощ или, ако се чувства зле, трябва да ви каже спокойно, за да можете да му помогнете. Това са двете послания, което детето трябва да разбере: това, колко е важно да се успокои само и колко е важно да говори или да помоли за помощ, което в действителност предполага детето да се научи да съобщава и обяснява чувствата си.

Можем ли да предотвратим истеричната криза?
За успокоение на родителите тези истерични прояви на детето са само временно явление и този период няма да продължи много дълго. За да може обаче детето да разреши тези конфликти, трябва да се научи да говори за чувствата си.
Добре е да анализираме цялостно поведението на детето, за да се опитваме да предположим кога стават тези реакции и дали можем да открием тяхната първопричина, за да можем да ги избегнем. Да се изправиш пред истеричните кризи на детето е неприятно и малко сложно за родителите, защото това генерира негативни чувства като яд, вина и угризение. Трябва обаче да сте напълно наясно, че спокойствието и това да бъдеш твърд са от жизнено значение в тези ситуации. Децата имат нужда от модели на поведение, които да ги научат да обмислят и разбират своето собствено поведение, да не изпадат в ярост и да се ядосват.

Как да прилагаме техниката „застани да помислиш” и „споразумяване”
(Стив Бидълф, Шарън Бидълф „Още тайни на щастливите деца”)
1. Подготовка. Задайте си въпросите: „Какво не е наред? Какво искам от тях?” С други думи, изяснете напълно целите за себе си.
2. Овладяването на методиката от страна на детето е умение, само по себе си. При много малкото дете е достатъчно да го заведете до определеното място и да се отдръпнете съвсем леко. Кажете му: „Ще останеш тук, докато разбереш какво трябва да направиш. Можеш да се върнеш, когато се успокоиш.” Ако ли пък сте го хванали здраво, казвате така: „Щом се успокоиш, ще те пусна.” При тази възраст е достатъчно да забележите само признак на отстъпление, да чуете измърморени две-три думи на съжаление, и можете да преустановите упражнението. Улеснявайте детето. Ако например то замеря стената с някоя играчка, а вие настоявате да я прибере в кутията, донесете самата кутия по-близо.
3. Когато детето поотрасне малко (две, три годинки и нагоре), разговорът придобива по-голямо значение. Не забравяйте, че трябва да се убедите в тяхното намерение да променят нещата. Те трябва да ви „убедят с думи”, че са в състояние да променят своето поведение. Казано иначе, трябва да се „споразумеете”. Те започват да се учат да преговарят. Обяснете им задачата: „Заставаш тук и мислиш върху това, защо стигна до такова положение. Щом разбереш, аз ще дойда да го обсъдим.”
4. Процес на преговорите. Попитайте:
А) „Какво направи?” Признаването на грешката е от особено значение.
Б) „Какво те накара да постъпиш така?”
В) „Какво би трябвало да направиш, за да не се стига дотук?”  Вижда ли детето друг начин? Обсъждан ли е същият проблем преди? Може би ще се наложи да го насочите. Например може да се включи в играта на други деца и да използвате часовник, за да се разпредели справедливо времето между тях за игра с определен предмет или пък може да се оставят играчките на място, където бебето не може да ги стигне и повреди.
Г) „Как ще постъпваш занапред?” Тук получавате обещание.
5.  Покажи ми. Хайде, направи го сега, както трябва.”
6. Насочвайте целия процес към хепиенд. Красотата на описаното се състои в това, че проблемът намира своето решение. Влагате време, но проблемът не бива да рецидивира (е, може би един-два пъти). Усещате, че сте постигнали успех, тъй като сами се чувствате по-добре, а и детето се чувства по-добре. Олекнало е на всички.



 
 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber