Online School
Регистрирани потребители: 22368
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Поведението ни зависи от характера му

На една годинка детето вече проявява своя характер и темперамент. И ние не можем да действаме по един и същи начин с едно дете с весел темперамент и друго със сериозен, с едно дете, което по принцип е спокойно и друго, което е свръхактивно. Затова, за да възпитаме добре детето си трябва да познаваме неговата същност.



Същността на едно дете зависи от средата, която го заобикаля, преживяванията му и начинът, по който се държат с него.
Без съмнение обаче има и една част от личността ни, която носим още от раждането си, която остава за цял живот и се проявява независимо от отношението към детето и неговото възпитание. Ето това последното наричаме темперамент. И родителите трябва да знаят две основни неща:
- Родителите на едно „проблемно” дете не трябва да се обвиняват, че те вероятно не се справят с възпитанието и правилното отношение.
- Това, което важи за едно дете, може да не се отнася за друго. Така че отношението ни зависи от индивидуалните характеристики на детето.
Девет фактора, които определят темперамента на детето:

1. На ниво активност
Ако детето ви е много активно, трябва да му предоставите достатъчно възможности да се движи. То има нужда от пространство, както у дома, така и извън него. С такова дете трябва да се опитате да намалите до минимум дългите излизания и разходки и други дейности, които предполагат то да седи мирно за дълъг период от време. И ако вашият малчуган не се спира нито за секунда, по-добре да го разсеете с нещо друго, което да не изисква толкова енергия, отколкото да се опитвате да го накарате изведнъж сам да се успокои. И това не значи, че той се държи зле и е лошо дете, просто това е неговият темперамент и трябва да го приемете. Когато поотрасне, ще започне да се адаптира по-добре, но на 1-2 години той все още не може да се контролира. Ако ние самите сме много спокойни, може би ще понесем по-зле тази голяма активност на детето, която обаче в никакъв случай не можем да приемем за лоша черта у детето – след време това може да му бъде много полезно в училище или пък в работата.
Ако детето е спокойно, а ние сме много активни, то това пак може да ни се стори странно или да ни ядосва на моменти, но най-добре да приемем детето такова, каквото е и да се наслаждаваме на предимствата на неговата същност.
Бъдете внимателни, прекалената активност или прекалената пасивност могат да бъдат и знак за наличието на някакъв проблем. При най-малкото съмнение, се обърнете към специалист.

2. Режим
Тук се има предвид режимът на биологичните функции на детето като глад, сън и т.н.
- Децата, които са много редовни в това отношение и не създават проблеми с ежедневния си режим улесняват много родителите си в организацията на деня, въпреки че си има и една негативна страна – трудно можем да променим нещо в режима на това дете, то е свикнало с него и отказва всяка промяна и всяко ново нещо. Затова внимавайте с непредвидените неща, защото този тип дребосъци не ги обичат особено.
- Децата, които не се подлагат на какъвто и да е добре установен режим, се хранят зле, не спят, когато трябва и изобщо на техните родители им е доста трудно да организират деня им и да планират каквото и да е. При тези дребосъци трудно може да се въведе режим, но е задължително да се направи опит и да се регулират поне някои от основните дейности през деня, като например часът за лягане и храненето в точно определени часове всеки ден. При тези деца има по-голяма вероятност да закъснеят с отказването от памперса и научаването да контролират физиологичните си нужди, затова родителите трябва да бъдат особено търпеливи и толерантни с тях.

3. Адаптивност към нововъведенията
- Децата, които се адаптират лесно към промените са си направо благословия за мама и татко, но родителите трябва да знаят, че, както всички деца на една година, тяхното също има нужда от стабилност и ясно установен режим.
- За тези мъници, които приемат зле промените, най-добре да се стремим да не се отклоняваме от установения ритъм и ежедневен режим. Но пък без промени и новости не може, те са неизбежни и даже препоръчителни. Тайната се крие в това да въвеждаме всяка една промяна поотделно и постепенно, с надграждане и докато детето не свикне с една, да не въвеждаме нова. Вероятно тези мъници ще имат проблем с въвеждането на новите храни, но ако им дадем време, ще се справят.

4. Реакция към промяната
Леснотата, с която някои деца допускат непознати хора до себе си и нови ситуации не е толкова хубаво. Обезпокоително е, ако детето показва прекалена социалност и общителност към непознати. В този случай детето е още малко и не може да ви разбере, че не трябва чак така да се впуска към непознати, но и ако забележите, че пък реагира обратно на новостите и непознатите – тоест се отдръпва от тях, не го насилвайте да общува, ако не иска. Обяснявайте му много, просто му трябва време да свикне с промените и новите обстоятелства.

5. Интензивност на реакцията
Това е интензивността, с която детето изразява емоциите си. Проявява се например, в силата на смеха му или на плача му.
- При децата с по-интензивни реакции трябва да правим разлика в ситуациите, когато трябва да ги успокояваме, защото техните негативни емоции си имат уважителна причина и кога трябва да ги игнорираме, защото изпадането им в ярост е само, за да привлекат вниманието ни и от глезотия.
- При по-сдържаните деца пък има вероятност накрая нуждите им да останат игнорирани. Ако не привличат вниманието и не протестират, е възможно да не получат вниманието, от което всъщност имат нужда. Трябва да се научите да разпознавате нуждите на детето и да го стимулирате да бъде по-твърдо и да отстоява нещата си.

6. Внимание и постоянство
На 1-2 години вниманието на детето е нестабилно, но докато едни деца преминават от една дейност на друга през една минутка, други могат да се отдадат на един предмет или дейност за дълго време.
- По-непостоянните мъници имат нужда да им правим компания в игрите, да им говорим за тях и да ги призоваваме да са по-постоянни в това, което правят. Не е добре да им предлагаме прекалено много играчки наведнъж.
- По-постоянните деца имат повече самостоятелност и прекарват повече време забавлявайки се сами. Като „лоша” черта тук можем да приемем факта, че захванат ли се с нещо, го следват упорито и трудно можем да ги разсеем с друго нещо.

7. Разсейване
- Голямата активност и умението да се разсейват от всичко при децата на една годинка кара родителите да си мислят, че тяхното дете е хиперактивно, нещо, което е твърде рано да бъде установено на този етап от живота на мъничето. Във всеки случай за детето е добре да му осигурите спокойна обстановка, без излишни дразнители, които да го разсейват непрекъснато. При тях е лесно от гледна точка на това, че можете да ги накарате да преминат от една дейност в друга, без да се съпротивляват.
- Децата, които трудно се разсейват, обикновено са по-големи инати и опонират често и за всякакви неща, поради което трябва да им съобщавате по-рано за промените, които предстоят.

8. Чувствителност на сетивата
- Децата, които са много чувствителни реагират силно на различните вариации (дори и най-леките) като миризми, светлини, материи и температури и затова са по-предразположени към появата на различни мании, свързани с това. За сметка на това като възрастни те ще обръщат голямо внимание на детайлите и ще имат голям усет за някои неща. От нас се изисква да не ги подлагаме на повече промени, отколкото могат да понесат.
- Децата, при които нивото на сензорната чувствителност не е високо, има по-малко проблеми, но пък както всяко нещо си има и добри и лоши страни, тук лошото е, че това означава, че те няма много да си дават сметка дали например, пелената им е за смяна или пък дали материята на дрехата, с която е облечено не го дразни.

9. Типове настроения
При някои преобладава радостта, при други сериозността, а при трети – ядът. Много лесно можем да открием от кой тип е нашето дете:
- Веселите дребосъци са голямо забавление и радост за мама и татко, но те трябва да бъдат внимателни да не би зад усмивката на мъничето не се крие някоя фрустрация или неприятно чувство, която му е трудно да изрази така, както би направил един мъник, при който лошото настроение и сериозността са си ежедневие.
- С тези, при които преобладава лошото настроение, трябва да подхождаме по-философски и да приемаме това като една черта от характера, без да ги обвиняваме. Вероятно обаче това постоянно лошо настроение се дължи на някакъв външен фактор от средата му, който му влияе.
- На по-сериозните дребосъци трябва да им показваме по-често колко ги обичаме и ценим и ни е забавно с тях.



 

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber