Online School
Регистрирани потребители: 22562
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Поведението ни зависи от характера му

На една годинка детето вече проявява своя характер и темперамент. И ние не можем да действаме по един и същи начин с едно дете с весел темперамент и друго със сериозен, с едно дете, което по принцип е спокойно и друго, което е свръхактивно. Затова, за да възпитаме добре детето си трябва да познаваме неговата същност.



Същността на едно дете зависи от средата, която го заобикаля, преживяванията му и начинът, по който се държат с него.
Без съмнение обаче има и една част от личността ни, която носим още от раждането си, която остава за цял живот и се проявява независимо от отношението към детето и неговото възпитание. Ето това последното наричаме темперамент. И родителите трябва да знаят две основни неща:
- Родителите на едно „проблемно” дете не трябва да се обвиняват, че те вероятно не се справят с възпитанието и правилното отношение.
- Това, което важи за едно дете, може да не се отнася за друго. Така че отношението ни зависи от индивидуалните характеристики на детето.
Девет фактора, които определят темперамента на детето:

1. На ниво активност
Ако детето ви е много активно, трябва да му предоставите достатъчно възможности да се движи. То има нужда от пространство, както у дома, така и извън него. С такова дете трябва да се опитате да намалите до минимум дългите излизания и разходки и други дейности, които предполагат то да седи мирно за дълъг период от време. И ако вашият малчуган не се спира нито за секунда, по-добре да го разсеете с нещо друго, което да не изисква толкова енергия, отколкото да се опитвате да го накарате изведнъж сам да се успокои. И това не значи, че той се държи зле и е лошо дете, просто това е неговият темперамент и трябва да го приемете. Когато поотрасне, ще започне да се адаптира по-добре, но на 1-2 години той все още не може да се контролира. Ако ние самите сме много спокойни, може би ще понесем по-зле тази голяма активност на детето, която обаче в никакъв случай не можем да приемем за лоша черта у детето – след време това може да му бъде много полезно в училище или пък в работата.
Ако детето е спокойно, а ние сме много активни, то това пак може да ни се стори странно или да ни ядосва на моменти, но най-добре да приемем детето такова, каквото е и да се наслаждаваме на предимствата на неговата същност.
Бъдете внимателни, прекалената активност или прекалената пасивност могат да бъдат и знак за наличието на някакъв проблем. При най-малкото съмнение, се обърнете към специалист.

2. Режим
Тук се има предвид режимът на биологичните функции на детето като глад, сън и т.н.
- Децата, които са много редовни в това отношение и не създават проблеми с ежедневния си режим улесняват много родителите си в организацията на деня, въпреки че си има и една негативна страна – трудно можем да променим нещо в режима на това дете, то е свикнало с него и отказва всяка промяна и всяко ново нещо. Затова внимавайте с непредвидените неща, защото този тип дребосъци не ги обичат особено.
- Децата, които не се подлагат на какъвто и да е добре установен режим, се хранят зле, не спят, когато трябва и изобщо на техните родители им е доста трудно да организират деня им и да планират каквото и да е. При тези дребосъци трудно може да се въведе режим, но е задължително да се направи опит и да се регулират поне някои от основните дейности през деня, като например часът за лягане и храненето в точно определени часове всеки ден. При тези деца има по-голяма вероятност да закъснеят с отказването от памперса и научаването да контролират физиологичните си нужди, затова родителите трябва да бъдат особено търпеливи и толерантни с тях.

3. Адаптивност към нововъведенията
- Децата, които се адаптират лесно към промените са си направо благословия за мама и татко, но родителите трябва да знаят, че, както всички деца на една година, тяхното също има нужда от стабилност и ясно установен режим.
- За тези мъници, които приемат зле промените, най-добре да се стремим да не се отклоняваме от установения ритъм и ежедневен режим. Но пък без промени и новости не може, те са неизбежни и даже препоръчителни. Тайната се крие в това да въвеждаме всяка една промяна поотделно и постепенно, с надграждане и докато детето не свикне с една, да не въвеждаме нова. Вероятно тези мъници ще имат проблем с въвеждането на новите храни, но ако им дадем време, ще се справят.

4. Реакция към промяната
Леснотата, с която някои деца допускат непознати хора до себе си и нови ситуации не е толкова хубаво. Обезпокоително е, ако детето показва прекалена социалност и общителност към непознати. В този случай детето е още малко и не може да ви разбере, че не трябва чак така да се впуска към непознати, но и ако забележите, че пък реагира обратно на новостите и непознатите – тоест се отдръпва от тях, не го насилвайте да общува, ако не иска. Обяснявайте му много, просто му трябва време да свикне с промените и новите обстоятелства.

5. Интензивност на реакцията
Това е интензивността, с която детето изразява емоциите си. Проявява се например, в силата на смеха му или на плача му.
- При децата с по-интензивни реакции трябва да правим разлика в ситуациите, когато трябва да ги успокояваме, защото техните негативни емоции си имат уважителна причина и кога трябва да ги игнорираме, защото изпадането им в ярост е само, за да привлекат вниманието ни и от глезотия.
- При по-сдържаните деца пък има вероятност накрая нуждите им да останат игнорирани. Ако не привличат вниманието и не протестират, е възможно да не получат вниманието, от което всъщност имат нужда. Трябва да се научите да разпознавате нуждите на детето и да го стимулирате да бъде по-твърдо и да отстоява нещата си.

6. Внимание и постоянство
На 1-2 години вниманието на детето е нестабилно, но докато едни деца преминават от една дейност на друга през една минутка, други могат да се отдадат на един предмет или дейност за дълго време.
- По-непостоянните мъници имат нужда да им правим компания в игрите, да им говорим за тях и да ги призоваваме да са по-постоянни в това, което правят. Не е добре да им предлагаме прекалено много играчки наведнъж.
- По-постоянните деца имат повече самостоятелност и прекарват повече време забавлявайки се сами. Като „лоша” черта тук можем да приемем факта, че захванат ли се с нещо, го следват упорито и трудно можем да ги разсеем с друго нещо.

7. Разсейване
- Голямата активност и умението да се разсейват от всичко при децата на една годинка кара родителите да си мислят, че тяхното дете е хиперактивно, нещо, което е твърде рано да бъде установено на този етап от живота на мъничето. Във всеки случай за детето е добре да му осигурите спокойна обстановка, без излишни дразнители, които да го разсейват непрекъснато. При тях е лесно от гледна точка на това, че можете да ги накарате да преминат от една дейност в друга, без да се съпротивляват.
- Децата, които трудно се разсейват, обикновено са по-големи инати и опонират често и за всякакви неща, поради което трябва да им съобщавате по-рано за промените, които предстоят.

8. Чувствителност на сетивата
- Децата, които са много чувствителни реагират силно на различните вариации (дори и най-леките) като миризми, светлини, материи и температури и затова са по-предразположени към появата на различни мании, свързани с това. За сметка на това като възрастни те ще обръщат голямо внимание на детайлите и ще имат голям усет за някои неща. От нас се изисква да не ги подлагаме на повече промени, отколкото могат да понесат.
- Децата, при които нивото на сензорната чувствителност не е високо, има по-малко проблеми, но пък както всяко нещо си има и добри и лоши страни, тук лошото е, че това означава, че те няма много да си дават сметка дали например, пелената им е за смяна или пък дали материята на дрехата, с която е облечено не го дразни.

9. Типове настроения
При някои преобладава радостта, при други сериозността, а при трети – ядът. Много лесно можем да открием от кой тип е нашето дете:
- Веселите дребосъци са голямо забавление и радост за мама и татко, но те трябва да бъдат внимателни да не би зад усмивката на мъничето не се крие някоя фрустрация или неприятно чувство, която му е трудно да изрази така, както би направил един мъник, при който лошото настроение и сериозността са си ежедневие.
- С тези, при които преобладава лошото настроение, трябва да подхождаме по-философски и да приемаме това като една черта от характера, без да ги обвиняваме. Вероятно обаче това постоянно лошо настроение се дължи на някакъв външен фактор от средата му, който му влияе.
- На по-сериозните дребосъци трябва да им показваме по-често колко ги обичаме и ценим и ни е забавно с тях.



 

 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber