Online School
Регистрирани потребители: 22115
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Пищи и се тръшка когато отива на детска градина

Как обаче да не оставяме пищящо зверче на учителките и да не се чувставаме като предатели, изоставили детето си там...на онова място – детската градина. Може да Ви изглеждат непонятни причините за това нежелание, но трябва да се опитате да вникнете в тях, защото, ако не ги разрешите, рискувате не само да станете „майката на ревящото дете”, но и да нанесете известни поражения върху личността и социалните умения на детето си. Както при всеки проблем, за разрешаването и на този е необходимо да се потърсят предпоставките, довели до нежеланието. Общо взето причините се състоят в новата среда. До момента детето Ви е свикнало да общува със семейството и най-близките приятели и в общия случай това са не много хора с голяма честота на вижданията.  Т.е. необходимо му е време да свикне с новата обстановка, с новите хора и изискванията на средата. А всяка промяна е съпътствана от криза.

Какво може да се направи
Начинът, по който Вие възприемате създалите се обстоятелства, е от огромно значение и в тази ситуация, подобно на много други, детето ще се ръководи от Вашите реакции. Трудно бихте могли да омаловажите поведението на детето си, особено, ако то буди целия квартал на път за градината, така че това е по-малката опасност. Най-вероятното, което ще направите е да започнете безкрайни разговори с детето си на тема „Колко е прекрасна детската градина” или ще му задавате въпроси от типа: „Какво не ти харесва там? Защо не искаш да ходиш?” и подобни на тези, т.е. ще преувеличите ситуацията. Трябва да намерите границата-нито да го пренебрегвате, нито да му обръщате прекалено много внимание. Постоянното дискутиране на проблема ще накара детето да си мисли, че отказът му да ходи на детска градина наистина е изключително важен проблем и най-важното ще реши, че с постоянство в кризите си ще успее да Ви накара да не го водите. Имайте предвид, че в много малък процент от случаите става въпрос за реален притесняващ фактор. Много често децата, при цялото им желание не успяват да формулират причините за нежеланието си, не защото не искат да Ви ги доверят, а защото това, което изпитват не се дължи на определена причина, а е общо неразположение и чувство за празнота. Обикновено нито учителката, нито другите деца имат пряко отношение към  нежеланието на детето Ви да прекарва деня си в градината. Това, което може да направите в подобна ситуация е да поговорите с детето си и чрез насочващи въпроси да разберете дали има приятели в градината, на какво си играят, когато нямат занимания с учителката, харесва ли учителката, какво са правили през деня с нея и т.н. По този начин ще предразположите детето и заедно с него ще откриете причината за нежеланието му да ходи. Не подхождайте в този случай с нагласата, че то не иска да Ви каже причината, напротив и то както и Вие иска да бъде щастливо и да прекарва времето си по забавен начин.

Причините
1. Мама не е наблизо
Най-честата причина се крие в раздялата с Вас. До момента навсякъде то е било до Вас и е свикнало да разчита на присъствието Ви. В градината Вас Ви няма и на детето му се налага да използва само своите социални компетенции и само да търси приятели и да се адаптира към средата. Това поражда големи трудности за повечето деца, особено ако са по-плахи и притеснителни по принцип. Затова е хубаво да им дадете готова рецепта, някакъв първоначален подход, с който да се заиграват с другите деца и така да се сприятеляват. Не е толкова трудно да се намери предмет на общите им интереси. Много е лесно, ако има някаква играчка, която Вашето дете да покаже и да предложи за игра. Друг вариант е да заговори другарчето си на тема някое филмче, което е гледало. Често и директният въпрос: ”Искаш ли да си играем на нещо?” върши работа. След като преминат към играта и се поопознаят вече няма да има никакъв проблем. Хубаво е да възпитавате детето си да играе с всички деца и да се стреми да създава около себе си по-големи групи, а не да се ограничава до едно приятелче. Първо, защото когато са повече е по-интересно и играта става по-забавна,  второ - шансът да има аутсайдери (изолирани деца) е по-малък, а това е добре за всички и трето - ако на въпросното приятелче му се случи да отсъства по едни или други причини (а това е доста често в градинската възраст), Вашето дете ще се върне в изходна позиция и ще трябва отново да се сприятелява. В последствие неизбежно децата се делят на по-малки или по-големи групички, но това става вече в училищна възраст.  

2. Страх от изоставяне
Друг проблем, който възниква при детето, когато тръгва на детска градина, е убеждението, че ще го изоставите в градината, т.е. няма да го вземете вечерта. Този страх от изоставяне е много често срещан при децата между 3-7-годишна възраст. Това, което може да направите е да уверявате детето, че няма да го забравите, че то е най-важното за Вас и по-скоро бихте пренебрегнали работата или задълженията вкъщи, отколкото да не го вземете от градината, както и че много го обичате и в никакъв случай не бихте го изоставили, защото то е част от Вас и не можете да живеете без него. Може също да се опитате да му обясните, че детската градина е място, в което децата ходят през деня и е задължителна, както е задължително училището за учениците и работата за възрастните, но в нито едно от тези места не се спи през нощта и всеки задължително се прибира вкъщи, когато се стъмни. Децата нямат почти никава ориентация за времето и образно казано за тях времето тече значително по-бавно, отколкото за възрастните, така че им давайте ориентири, които могат да разберат, например: когато се стъмни, след като станеш от следобеден сън и т.н. Имайте предвид, че за детето един ден е много време и му се струва като цяла вечност, затова е добре да му казвате какво ще прави то в градината през цялото това време, докато сте разделени. Изброявайте му дейсностите, които знаете, че прави в градината, от сорта на: „Сега ще закусите, след това ще играете на килима, ще учите песничка, ще обядвате, ще спите и после мама ще дойде да те вземе.” Тези разговори ще се налага да водите всеки ден и трябва да сте спокойни и да проявите особено голямо търпение. На детето му е необходимо ежедневно да се подсигурява, така че то няма да се умори да Ви пита и бъдете уверени, че по този начин му действате успокояващо.

Ами, ако има проблем
Ако се е случило нещо в градината, то вероятно учителката на групата ще го е видяла и ще научите за инцидента първо от нея, което ще Ви спести гадаенето и ще Ви позволи да предприемете необходимите действия. Ако тя не е забелязала нищо, то тогава задачата Ви се усложнява, защото ще трябва да научите за случилото се по трудния начин – от Вашето дете. Но не се притеснявайте, когато детето има проблем то в повечето случаи само иска да говори за него и няма да се наложи дълго да го увещавате да си каже. Ако се ръководим от логиката и опита си – независимо колко голям е той, ясно ще разсъдим, че от изключително значение, за това как се чувства един човек в определена среда имат хората в нея. Така е и при децата, дори е по-силно тъй като те не могат да анализират случилото се. Най-често се касае до проблеми в общуването, т. е. за нещо случило се с друго дете. Имайте предвид, че децата нямат чувство за такт и не се замислят за начина, по който ще наранят другарчето си, ако го нарекат с обидна дума или не му позволят да играе с тях, нито пък им минава през главата, че то е все още дете и, че една обида или лошо отношение могат да предизвикат големи травми за в бъдеще и колкото и ужасно да звучи, на моменти са жестоки към връстниците си.  Така че причината може да бъде лошо отношение на другарче. Възпитателно ли е, обаче в такъв случай да се притечете на помощ и да се намесите в общуването на децата – заигравайки своето дете с останалите или разрешавайки възникнал конфликт? Отговорът няма да Ви хареса, защото като всяко нещо от възпитанието на детето не е рецепта, която след като стриктно изпълните инструкциите да проработи. Шансът да оплескате нещата е значителен, защото всяко дете е отделна индивидуалност и към него трябва да се подхожда вниматело, съблюдавайки всички обстоятелства. Като цяло да се намесвате в отношенията между 3,4 или 5-годишни не е много уместно, а пък и Вие няма да се чувствате особено удобно в тази ситуация. Но дали детето Ви ще съумее да разреши проблемите си или ще се почувства изоставено и неразбрано-ето този въпрос ще гложди съзнанието. За да направите най-доброто в създалата се ситуацията и най-вече, за да не допуснете грешка, най-добре се обърнете към учителката. Ако има конфликт, то разрешаването му е по-добре да стане посредством учителката, тъй като децата я възприемат като безпристрастен авторитет в градината. Освен това тя има подход и опит в подобни случаи и ще съумее да Ви даде правилен съвет, ако се налага намесата Ви. Бъдете уверени, че това ще е най-добре за всички и не предприемайте необмислени актове, под въздействието на афекта – от типа на да се карате с родителите на другото дете (деца) или (в никакъв случай!) да говорите с другото дете!


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber