Online School
Регистрирани потребители: 22367
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Дисциплината или няколко съвета за успешно „дресиране” на малчугани

Ако погледнем назад в историята на педагогиката, ще видим, че натрупаните знания са също вследствие на опит. Не е тайна, че различните изследвания и опити са изпробвани първо върху животни, резултатите от тях са анализирани и едва след това методите са прилагани върху деца. Това ме навежда на идеята, че дресурата има много общо с възпитанието. Щом хората карат кучета да минават през огнен обръч или слон да рисува картина, защо един родител да не може да накара детето си да се държи прилично?
Не се учудвайте, че възпитанието на децата и дресурата се разглеждат като сходни процеси. Все пак в основата и на двете стои обучението. А всяко едно обучение, за да е успешно трябва да бъдат спазени два основни компонента: „учителят” да проявява голямо търпение и да използва предимно методите на положителната стимулация.
Положителна стимулация
Основното, което трябва да ръководи родителите по отношение на възпитанието е положителната нагласа и толерантният подход. Когато говорим за дисциплина, обаче в главите на всички родители и деца изниква представата за наказания, караници и упражняване на сила от страна на родителите. Всеобщо мнение на съвременната детска психология е, че положителната стимулация на децата е много по-мотивираща от наказанията и караниците. Става въпрос за насърчаване на добрите практики и навици на детето и игнориране на лошите. Или по-точно този метод може да се нарече метод на одобрението. В началото на родителите, може би ще им е трудно да запазват самообладание при вида на някоя беля или лошо поведение на децата. Резултатите, обаче ще си струват усилията.
1. Начин на употреба
Като цяло това, в което се състои методът е насърчението на добрите постъпки на децата винаги, когато те се случват. Във възпитанието, както и навсякъде другаде трябва да търсим доброто и да се опитваме да пренебрегваме лошото. На практика, обаче повечето родители правят точно обратното. Те не обръщат внимание на доброто поведение на децата си, считайки, че малчуганите са длъжни да се държат прилично, но реагират винаги, когато има провинение. По този начин вместо да насърчат детето да се държи добре, те го насърчават да се държи невъзпитано.  Ако детето, например подреди стаята си или продължително си играе самостоятелно или направи друго на пръв поглед дребно задължение, това е повод да го похвалите. По този начин Вие ще покажете на детето си, че забелязвате неговото добро поведение и, че го оценявате. Само по себе си това Ваше отношение ще предизвика у детето желание да продължи да се държи така, че да Ви радва, защото всяко дете търси одобрението на родителите си. Когато, обаче спестите на малчугана поощрението за хубавите му постъпки, той започва да се чувства ощетен или неоценен и в него остава едно усещане за несправедливост. Детето започва да си мисли, че го забелязвате само когато направи някоя беля и, за да предизвика Вашето внимание, то започва да Ви предизвиква чрез поведението си. По този начин се завъртате в един омагьосан кръг на караници, наказания и много изхабени нерви и от двете страни. Можете да си спестите всичко това, ако решите да промените подхода радикално. Важно е да знаете, че тази промяна в отношението Ви към действията на детето може да направите, когато детето е на 2 години, както и когато детето е на 10, но колкото по-рано започнете, толкова по-лесно ще постигнете желания резултат.
2. В търсене на доброто дело
Сигурна съм, че в момента много родители се чудят кое поведение да похвалят. Няма ограничение, можете да поощрявате всичко: хубаво измити зъбки, правилно обути чорапки, самостоятелно хранене, добро отношение към братче/сестриче и т.н. Замислете се за ежедневието на детето си, не е възможно да няма нещичко, което да Ви радва в поведението му. Когато покажете, че одобрявате дадена постъпка, насърчавате детето не само да я повтаря, но и да се стреми да се държи така, че да получава още порции от Вашето благоволение. Можете да показвате, че сте доволни от детето си по много начини: чрез похвала, чрез дребен подарък (има се предвид бонбон, сладкиш или друго любимо лакомство), все пак трябва постъпката да отговаря на наградата. Не може за измити зъбки да купите колело, също както не може да потупате детето по рамото, когато Ви помага с домакинската работа или след като е изпълнило много добре ролята си на тържеството в детската градина. Опитвайте се всеки ден да толерирате по нещо, така и Вие ще покажете постоянство, а и ежедневно ще слагате малка позитивна инжекция на малчугана, която ще стимулира доброто му поведение. Но как да се постъпва, когато искаме детето да престане да прави нещо. Отговорът е много прост и логичен, но за съжаление трябва да проявите търпение и упоритост, за да извършите необходимото. А то е да не насърчавате детето в поведението му. Т. е. да не реагирате на действията или думите му – това означава не само да не се радвате, а да не се и ядосвате. Равното отношение, придружено с лаконично обяснение и нормален тон ще свършат работа – особено, ако сте достатъчно упорити, защото вероятно няма да стане от първия път. Насърчавайте детето си да прави само онези неща, които харесвате,  поведението, което не одобрявате не отразявайте по никакъв начин.

Когато положението стане нетърпимо
Разбира се има случаи, в които наказанието е неизбежно и игнорирането на проблема е немислимо. Не може да се правите, че не виждате, когато детето Ви се бие с другите деца или когато крещи в магазина и твърдо е решило, че ще получи някое допълнително лакомство или играчка. В подобни ситуации на първо място трябва максимално да се постараете да запазите самообладание и да не отговорите афектирано на детето с крясъци или потупване, защото това би Ви поставило и двама ви в изключително неудобна ситуация. Тук имате няколко възможности за реакция, вариращи спрямо възрастта на детето Ви. Ако детето е малко, т.е. на около 3 години, по-скоро трябва да се опитвате да предотвратявате проблемни ситуации и да предвиждате евентуални кризисни моменти. Ако Ви се налага да отидете до магазина, направете го без детето, опитайте се да контролирате средата на детето си, така че възможностите да направи пакост да са възможно най-малки. Оставяйте го да си играе на безопасно място, където няма да се налага да го следите постоянно и да бдите да не направи нещо. Ако има деца, с които комуникацията куца, също във Вашите възможности е да предотвратите срещите му с тях.
Това избягване на проблемите, естествено не ги решава, а само ги отлага, но на този етап почти нямате друг избор. Не се притеснявайте, обаче ще сте заложници само докато детето не започне да разбира и да осъзнава постъпките си. След 4-годишна възраст спокойно може да разчитате детето да разбира причината, заради която нещо не му позволено или не бива да прави и тогава вече може да изисквате да поема отговорност за тях. Тогава е и времето, в което наказанията имат смисъл и може да очаквате ефект от тях. Използвам думата „наказание”, но с уговорката, че не става дума за физическа саморазправа, нито за унижаващи детето действия. Все пак наказанието трябва да носи поука, а не да накара детето да се чувства зле. Много внимавайте, когато подбирате възпитателните си тактики, защото ако прекалите ще накарате детето да поиска да си отмъсти, а това не е никак възпитателно и е далеч по-лошо от липсата на предприети мерки. Трябва да се опитвате да възпитавате така, че наказанието да изглежда справедливо и детето да не се чувства неправомерно наказано. Ако то смята, че не заслужава наказанието, единственото, което ще постигнете е да предизвикате гняв срещу себе си.
Най-важното, което трябва да запомните при възпитанието на детето си и при дисциплинирането му е да толерирате доброто му поведение. Независимо колко често се проявява то. Имам предвид, че ако не обръщате внимание на детето, когато е послушно, изпълнително и не Ви създава никакви грижи, но веднага го наказвате или реагирате на някоя пакост или неподчинение, то Вие му създавате неправилен модел на възприемане на света.  Напротив, когато детето е послушно не пропускайте да му го кажете или по някакъв начин да го наградите чрез отношението си, за да сте сигурни, че то е напълно наясно кое е правилното поведение и да изградите съзнателен стремеж у детето да го спазва.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber