Online School
Регистрирани потребители: 22113
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Да се погрижим за емоциите на децата ни

И така – бебето е вече вкъщи, повито, изкъпано, нахранено, поставено в чисто новото пухкаво легло в най-новите и сладки бебешки дрешки и точно когато идилията трябва да завърши с най-сладката следобедна дрямка, бебето сбръчква личице и започва да плаче. Е това е лесно – гушкате го, полюлявате го и то се успокоява. След не повече от месец обаче, тази техника все по-малко действа, а случаите на плач все повече се увеличават. Тогава всеки нов родител започва да си задава въпроса „Какво ти има сега, защо плачеш?”. Мисля, че няма да сгреша ако кажа, че този плач е докарвал не малко родители до безсилието да успокоят бебето и нервните кризи произлизащи от този факт. Не след дълго, когато физическите причини за обяснение на плача се изчерпат – се появяват въпросителните за емоционалното състояние на детето. Но как да разберем кога и какво мъчи нашето мъниче, когато всичко „му е наред”?
Тук идва мястото за уточнение, че това малко, приличащо на кукла създание, което ние често наричаме с умалителните имена „мишленце, мъниче, котенце, зайче и т.н. ”, всъщност има всички онези емоции, които притежава всеки един от нас, възрастните, но единствената разлика е, че то няма и грам идея как да ги изразява и какво всъщност изпитва. Макар че се раждаме с пълен „пакет” емоции, нямаме инстинктивно знание за тях и как да ги овладяваме – това е труден и много важен път, който извървява всяко човешко същество, за да може да опознае импулсите в себе си и да ги опитоми, за да може да се „побере” в социалния свят около него. Как става това? Ето 3 основни начини за това как детето прави това:
1 Отговор на родителската емоция – това е най-основният начин детето да борави с емоциите си. Когато почувства нещо ново, различно, то заплаква и сигнализира дискомфорт. Майката реагира по някакъв начин и то разбира какво чувства. Тук има много особености, който са важни. Ако детето заплаче и майката реагира бързо и е разтревожена, детето усеща тази тревога и спешността в действията й и разчита реакцията като „това, което ти чувстваш е нещо опасно”. То запомня своето усещане и слага към него обяснението „опасно”. Много важно е в тези моменти, заедно с действията да има и думи – „плачеш, защото ти е студено/си гладен/ти се спи и тн”. Така детето разбира, че усещането му има причина. Дори и новородените бебета „разбират” това, че им говорите – не ги подценявайте, а им обяснявайте всяко тяхно усещане.
2 Гледане на филмчета/четене на книжки – много голяма част от емоциите си, децата опознават чрез героите от приказките или филмчетата (дори и от компютърните игри може да се извлече полза). Когато техните фаворити преживяват неща – губят близки, печелят или побеждават в битки, когато се ражда ново братче или сестричка, когато им се карат и т.н. – децата преживяват тези ситуации, но най-важното е, че чуват обяснение и назоваване на емоциите. Например „мечо беше ТЪЖЕН, защото прасчо си отиваше”.
3 Ролевите игри – ролевите игри имат много важен елемент, а именно поставянето на детето в различни роли, които предизвикват различни емоции и по време на такава игра е изключително ценно да назовавате емоциите на всеки персонаж, в който се превъплащавате. Така детето изпитва голям брой емоции, приемайки много и различни роли и назоваването го обогатява.

 След като мине втората годинка, детето много може да научи от своите приятелчета, с които общува, защото тогава вече започва да прилага наученото от общуването с Вас. Ако Вашето общуване е било предимно чрез действия и сте се разбирали „с поглед” – то способността на детето да говори за емоциите си и да използва тези знания с децата, ще бъде минимална. Как можем да разберем кога детето има нужда от повече занимания за опознаване на емоциите си? Ето 5 примера за това какво да следим в поведението на детето ни:

• Когато играе на някаква игра и загуби или развали това, което прави – детето започва да удря/рита и плаче.
• Когато някое дете му вземе играчка, с която то играе в момента и това го ядосва – то удря другото дете или тръгва да го гони и да отмъщава като взима неговата играчка.
• Когато вие правите нещо, което на него не му харесва – то посяга да ви удари или плаче нервно, с кряъци.
• Когато друго дете плаче, а то се смее или се дразни на плача.
• Когато го попитате какво чувства, когато си тръгва от детската градина или когато някой го е обидил или му се е скарала госпожата – то не може да ви отговори с „тъжно ми е, ядосан съм, дразни ме, щастлив съм от”, а разказва случката с факти.

Знанието за емоциите ни и най-вече опитите ни да ги контролираме и назоваваме се нарича „емоционална интелигентност”. За съжаление все още по-голямата част от вниманието е насочена върху интелектуалната интелигентност в детските градини и докато децата се учат да смятат и да пишат в предучилищна възраст, много от учениците още не са усвоили основите на емоциите си, което е причина и за повечето случаи на насилие и конфликтите в училище. Затова колкото по-рано подготвите детето си за огромния океан от емоции, чиито вълни са бурни и могат да го залеят изведнъж – толкова по-умело ще сърфира и ще излиза сухо и здраво от „водата”. Ние в център „Как да...?” помагаме на малките деца да овладеят още повече това умение и да не се губят в емоциите си и в емоциите на другите – да общуват с думи, а не с поведение и да се забавляват, докато откриват този нов и различен свят, който ще им даде свободата да не са подвластни на импулсите си, а да държат здраво сърфа в желаната посока, яхнали вълните. Организираме малки групи, в които децата да изучават и овладяват емоциите си.
 Не забравяйте – Вашето дете има всички емоции като Вас – нито повече, нито по-малко. Ако на Вас понякога Ви е трудно да се справите със своите чувства и се губите често в тях – представете си колко загубено може да е онова малко „зайче”, което плаче неутешимо вкъщи. Можете да го успокоите не само като го гушнете безмълвно, а като му дадете инструмента да се справя с усещанията си – така давате ключа към света навън, там където думите са цялото богатство.

Автор на статията е Елена Дражева, психолог в център „Как да...?” www.center.kak-da.info


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber