Online School
Регистрирани потребители: 22313
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Говорете с децата си

Интервю с Елена Гьошкова, логопед с дългогодишна практика и опит, www.logoped-bg.com 


1. Опишете накратко развитието на речта при децата. През какви етапи преминава то?
Речта у децата се формира постепенно под влиянието на обкръжаващата среда, обучението и възпитанието. Първата година на детето е т.нар. доречеви период. Тогава детето трупа запас от думи, чието значение разбира. Когато събере около 50 думи в своя пасивен речник, то проговаря. Първите думи се появяват около 1 годинка (мама, баба, тати ), първите фрази (ела тук ;  дай вода) до около година и половина. По-нататък самостоятелната детска реч се формира в общуването с родителите. Родителят трябва да насити вербално света около детето. Трябва да назовава предметите около него, да му обяснява къде ще ходят, когато излизат навън, както и всичко, което се случва около детето. Приблизително на 3-годишна възраст завършва първоначалното овладяване на езика. Тогава малчуганът трябва да може да разкаже кратка случка, да изрази своите емоции и чувства, да обясни нещо за себе си. Препоръката и съветът ми към родителите е да говорят много на децата. Следващ етап е възрастта от 3 до 7 години, когато се овладява прагматичната страна на речта, обогатява се пасивния и активния речник на детето и се развива разгърнатата фразова реч. Следва период на овладяване на писмената страна на речта, както и усвояване на граматическите норми на езика. Това се осъществява между 7 и 12 години. Езиково-говорното развитие е изключително важно не само за по-добрата комуникация на детето с околните, но и за интелектуалното му развитие, тъй като речта се явява инструмент на мисленето. Едно забавено речево развитие в последствие би довело до вторично изоставане в интелектуалното съзряване.
Всяко дете, в процеса на развитие на говора преминава през период на неправилно произнасяне на звукове. Това се дължи на неточните акустични и моторни представи за звуковете. До към петгодишна възраст се овладява правилната артикулация (звукопроизношение). За логопедичен проблем можем да говорим, когато дете след 5 години не произнася правилно или заменя звукове в собствената си реч.

2Какви са най-често срещаните комуникативни нарушения в детска възраст? Какви са причините довели до тях?
Езикът е система от фонетични, лексични, семантични, граматични и прозодични (интонационни) средства, които се използват в общуването и се усвояват от децата в процеса на тяхното развитие. Нарушенията и недоразвитието на езика и говора могат да засегнат различни компоненти от тези системи.
Когато е засегнато овладяването на езика, като система за комуникация, говорим за езиков дефицит. Той може да варира от забавяне в езиковото развитие до пълна липса на реч. Тук влизат т.нар. алалии и дисфазии на развитието (при деца) и афазиите (при възрастни хора след инсулт). Това са най-тежките нарушения, при които се налага да се работи в продължение на години за изграждане на езиковата система. Процесът е бавен, изисква многократни повторения и усложняване на набора от думи и изречения, със структуриране на лингвистичния материал. При тези случаи се работи и върху всички когнитивни процеси – активно внимание, мислене и памет.
Друга група логопедични нарушения засягат плавността и темпа на речта. Най-известното от тези нарушения е заекването. То се разделя основно на два вида – невротично (функционално), което е следствие на нарушено функциониране на Централната нервна система и неврозоподобно (органично), което се характеризира със специфично езиково развитие. Съществува и физиологично заекване, което се появява в етапа на развитие на фразовата реч при децата. То се преодолява с времето и не е обект на корекционна работа.
Най-разпространените логопедични нарушения в предучилищна и начална училищна възраст са артикулационните. Изразяват се най-често в липса или неправилно произнасяне на даден звук или замяната му с друг. Това са най-известните на родителите нарушения, които в повечето случаи те сами забелязват у децата си и  търсят помощта на логопеда.
Съществуват и речеви нарушения, които са следствие от неврологичен дефицит - т.нар. дизартрии. Такъв е случаят при деца с детска церебрална парализа. Терапията, която е необходима в този случай е комплексна, като част от нея е логопедичната. Не бива да пропуснем речевите нарушения следствие от интелектуални нарушения или при на състоянията от аутистичния спектър.
Причините, които водят до появата на речев проблем, са много и разнообразни. В някои случаи става въпрос за органична или функционална увреда в речевите центрове в мозъка, в други – за неправилен навик или незрялост на артикулационния апарат. Важно за поставяне на правилната диагноза, а от там и за създаване на най-подходящата стратегия за работа е родителят да даде всички необходими данни от анамнезата на детето. Логопедът разпитва за бременността, раждането и ранното развитие, за да е наясно за какъв тип нарушение става въпрос. Тогава  ще  може да предприеме най-правилната  корекционна дейност за преодоляване на конкретния проблем.


3. Кога е необходимо родителят да направи консултация с логопед?
 Аз препоръчвам на родителите, дори при най-малко съмнение за наличие на нарушение в речевото развитие на децата, да се обръщат към специалист. Логопедичната консултация не е нещо неприятно или травмиращо. Тя се осъществява под формата на игра с много нагледни материали.  Една ранна консултация би установила навреме нарушението или пък би успокоила родителите, че нямат повод за притеснение. А своевременно проведената терапия е гаранция за по-висока ефективност на корекционния процес.
В най-общия случай, среща с логопед трябва да се направи, ако на 3 години (при момичетата) и 3 години и половина (при момчетата), детето все още не може да говори, не прави собствени изречения, отговаря с една дума на зададен въпрос или не изговаря цели думи, а част от думите отпада и остава предимно ударената сричка. Тогава трябва да се установи езиковото развитие на детето и да се разбере, дали това е нещо нормално за периода на израстване или пък е необходимо да се вземат мерки. Ако се установи някакво изоставане се работи за компенсирането му.
В предучилищна възраст децата трябва да могат да се ориентират за посоките горе-долу, отпред-отзад и на 6-7 години вече да разпознават ляво-дясно. Трябва да могат да разкажат история, приказка или случка с вярна  последователност на събитията, както и с граматически правилно оформени изречения. Ако това не се случва при някое дете отново е редно родителят да се консултира със специалист. В случай че детето започне да заеква също е необходима среща с логопеда. Той може да установи дали това е нормалното физиологично заекване, през което някои деца преминават като период на овладяване на речта или става въпрос за патология и е необходима логопедична терапия.
От гледна точка на правилното произнасяне на отделните звукове също има периоди, в които те се овладяват. Първо се усвояват звуковете, които се произнасят с устните – „п”, „б”, „в” и „ф”. След това се появяват и другите по-сложни звукове. Ако след  4-годишна възраст едно дете не може да произнася „к” и „г”, а ги заменя с „т” и „д”, тогава трябва да се потърси специалист. За по-сложните звукове се дава по-голям толеранс. Звуковете „ш”, „ж” и „ч” понякога се заменят със „с”, „ з” и „ц”. Това трябва да бъде превъзмогнато до 5 години. За „р”, като най-сложен от звуковете, се дава още по-голям срок - до към 6-годишна възраст е нормално детето да не може да го произнася. Тръгването на училище е границата, до която детето вече трябва да е преодоляло тези проблеми, тъй като след това те се пренасят и в писането, а това води до двоен проблем – с говора и с писането. Затова при едно комплексно нарушение, при което има множество артикулационни проблеми, е добре да се започне по-рано с консултациите, за да може до първи клас те да са коригирани.

4Какво биха могли да направят родителите, за да подпомогнат речевото развитие на детето си?
Речта се развива като детето чува как говорят околните и така трупа опит и оформя собствена реч. Дете, което не е в езикова среда не развива реч. Затова е много важно, в периода на ранното  развитие на детето да се говори правилно. Някои родители се прехласват и започва да говорят бебешки с детето си, имитирайки неговите думи. С такъв пример, разбира се, не се развива правилна реч. Родителите могат да улеснят своето дете като много му говорят, разказват и описват различни неща от ежедневието му. Четенето на приказки е изключително полезно действие, което също е хубаво да се прави. По всякакъв начин родителите трябва да се стремят да комуникират с детето. Ролята на родителите е важна и по време на терапията, тъй като има упражнения, които се дават за вкъщи и разчитаме на тях да ги правят заедно с детето. Така се постигат по-бързи и по-трайни резултати.


5Затрудненията с устната реч дават ли отражение върху писането и четенето?
Наличието на някакъв тип езиково-говорна патология не може да не окаже влияние върху овладяването на писмената реч в 1 клас. Детето изписва думата както я чува и произнася. Ако съществува артикулационен проблем той неминуемо ще се пренесе в писането. Затова е важно звукопроизносителните нарушения да се коригират в предучилищна възраст.
Друг проблем е недобре развитата способност на детето да разказва приказка или случка. Ако то не може да оформи свързан текст в устна форма, няма да се справя и с писмения преразказ. Диктовките биха били проблем за дете, чиято слухова вербална памет е недостатъчно добре развита. За да се овладеят процесите на четене и писане, децата трябва да са овладели аналитико-синтетичните процеси. А за овладяването на граматическата страна на езика е необходимо  да са научени да спазват правила. Дете, което не е наясно с прилагането на правилата за поведение, няма да схване идеята за прилагане на правила при писане, четене и оформление на изречението или текста. Пречка при развитие на писмената реч би била недобрата ориентация на детето в пространството – къде е горе, къде долу, ляво-дясно, начало и край. Важно е и развитие на фината моторика на ръката, което се осъществява чрез рисуване, оцветяване, повторение на пунктирани линии, рязане, низане и т.н.


6. Какви са рамките на работа на логопеда? За какви други проблеми родителите могат да се обръщат към такъв специалист?
Когато посетите логопеда, първото нещо, което той прави е да проведе пълно невропсихологическо изследване на детето. При него се установява както нивото на овладяване на езика и речта, така и развитието на останалите психични процеси и когнитивни функции. При констатирането на логопедичен проблем се поставя диагноза и се разяснява на родителя същността на нарушението и терапевтичната програма, която предстои да се осъществи. В процеса на своята работа логопедът отстранява не само конкретното речево нарушение, но и подпомага развитието на активното внимание на детето, неговата зрителна и слухова памет, мисленето, както и фината моторика на ръката, като я подготвя за овладяване на писането. Логопедичната терапия има комплексно въздействие върху цялостното развитие на детето. Когато прецени, че това е необходимо логопедът може да насочи родителите за консултация с друг специалист – психолог, невролог, ортодонт.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber