Online School
Регистрирани потребители: 22558
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Възпитанието – кога и как да поставим границите

Всяко дете е различно, както и всеки родител. В този смисъл няма как да има универсални отговори по въпросите за възпитанието. Не очаквайте рецепта, която да действа на 100%. Затова и не си позволявам да правя обобщени заключения. Всички деца, обаче преминават през едни и същи етапи в своето развитие и когато родителите са наясно с тях, комуникацията става по-лесна. Разбира се, това може да се случи в различна възраст. Например има деца, които прохождат на 9-10 месеца и такива, които го правят на 1.3 години. И в двата случая е напълно нормално. В изложението по-долу се надявам, че ще откриете нещо полезно за Вас и за детето Ви, така че да не се чувствате като агресор или като жертва в отношенията си детето– два варианта, които не са приемливи за никой родител.


Първоначалните границите в поведението на детето, които трябва да наложите съвпадат и с нов етап, в който навлиза, а именно първите стъпки. От началото на първата до края на втората година основните Ви терзания около детето ще са свързани с възпитанието му. Прохождането условно поставя една граница между бебето и малкото дете, която му разкрива цял един нов свят, който малкият изследовател започва да изучава и с любопитство и упоритост опознава. Тогава е времето, в което трябва да поставите известни ограничения. В живота му занапред не всичко ще му бъде разрешено, ще се налага да се съобразява с много неща, така че не изпитвайте вина, когато налагате една или друга забрана.

Естествените последствия

Малчуганът е време да научи, че някои действия, имат своите следствия и колкото по-рано му го покажете, толкова по-бързо ще усвои новите правила. Най-лесно това се обяснява чрез храненето. На всяка майка се е случвало детето да се лигави, да бута храната и да не иска да се храни, в часа определен за това. В тази ситуация повечето майки, загрижени за физическото оцеляване на детето си и опасността да не остане гладно, насила или чрез различни похвати се опитват да го накарат да изяде определеното количество. За да си спестите всички тези мъки, а това са и много нерви, можете просто да вдигнете масата с думите „Значи не си гладен/на, в такъв случай прибирам храната.” Разбира се, ако има друга причина за нежеланието на детето да се храни (не обича дадената храна или не се чувства добре) е необходимо да вземете мерки. В тези случаи има и други индикации и всяка майка усеща, когато наистина има проблем. Когато, обаче е ясно, че на мъника му се глези, най-добре е да се оставите на естествените последствия, в този случай това е гладът, който след час-два ще започне да тормози малчугана и той ще е по-целенасочен по време на следващото хранене. Разбира се, ефектът на естествените последствия не винаги е приложим. Когато малчуганът се излага в потенциално опасна ситуация, която застрашава живота и здравето му, то тогава не бихте могли да го използвате. В тези моменти единственото, което можете да направите е да се опитате да ги ограничите като възможност – например детето да няма достъп до отворени прозорци, контакти, ел. уреди и др. Докато детето не започне да осъзнава опасността и само да се пази от нея, Вие ще трябва да сте нащрек. Налаганите ограничения трябва да бъдат предварително обмислени и разумно да оцените до каква степен има значение конкретното поведение. Ще се изненадате колко много неща ще отпаднат по този признак. Тук говорим за способността на родителите да се примиряват с определени обстоятелства. Естествено ежедневието ни изправя пред нови и нови поводи за забрани, но изпитание за родителите е до колко ще съумеят да отделят истински важните от пренебрежимите. Защото съгласете, че има действия, които не са кой знае какъв проблем, а просто Ви дразнят като разхвърляните играчки, отварянето на шкафовете в хола или някоя и друга драскотина по стените. Примирението с някои обстоятелства не е поражение и не го приемайте като такова. Просто на този етап на детето няма как да му бъде обяснено, защо дадено нещо е забранено и затова е по-добре или изобщо да няма възможност да го направи или възможните щети да бъдат ограничени, а действието разрешено.


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber