Online School
Регистрирани потребители: 22279
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Кърменето - българските традиции или световните практики?

Кърменето - българските традиции или световните практики?
Винаги съм се чувствала особено, когато спрягаме кърменето редом до думи като „мода“, „традиции“ и „практики“. Може би защото в България днес се смята за традиционно кърменето под режим, даването на вода със захар, ранното премахване на нощното хранене и захранването със сок от втория месец. И обратно  –  много хора определят изключителното кърмене на поискване до 6-я месец като ново модно течение, на което гледат със съмнение и недоверие. Независимо, че отдавна по света това е утвърден стандарт за бебета, приет като норма и препоръчван в България от Министерството на здравеопазването и Национален Център по Обществено Здраве и Анализи (НЦООЗ).
Покрай дейността си като помощник за кърмене към Ла Лече Лига имам възможността да се срещам с много майки и неведнъж са ме питали „Как ли са се оправяли нашите баби без  изкуствените млека, шишетата, помпите и стирилизаторите?“ . Как наистина, с мерак може би, обичах да отговарям, абсолютно убедена, че по онова време децата масово са били кърмени, и то дълго.  Постепенно в мен се зароди идеята да направя свое проучване за това, как  жените в България са отглеждали бебетата си преди няколко поколения. Преди нуждата от междуполово равенство, продиктувана  къде по политически причини, къде заради феминисткото движение. Преди култа към продукта, за сметка на естественото. Преди Д-р Спок и ерата на режимите. Преди прекрасните бебешки люлки с чудни къдрички и весели мелодии да заместят майчината прегръдка, а залъгалките - гръдта.
Разговарях с много жени на възраст 60-91 години и за моя (донякъде) изненада се оказа, че всяко време е имало своите особености по отношение на кърменето, а предразсъдъците далеч не са присъщи единствено за нашето модерно ежедневие.
Преди няколко поколения:
„Аз три деца имам, едното сука много малко, защото кърмата ми беше лоша. Рядка ли, безвкусна ли, ама не беше добра...Много ревеше и свекървата като рече, че ще уморим детето, та почнахме да го храним с козе мляко и да видиш как се успокои, пък като му станаха едни червени бузките... То козето мляко е почти като човешкото,  рядко някой предпочиташе кравето.  Ама другите деца пък харесваха кърмата ми,  едното го кърмих по-малко, защото пак забременях и нали знаеш, че тогава  млякото вече не е хубаво, та го отбих. Много плака, ама нямаше как. Третото, дъщерята, сука много тя,  две години почти! Така ме тормозеше накрая, че я дадох на моята майка да я гледа, та се пристягах, щото много мляко имах. И като си я взех, тя пак искаше цица, бягаше след мен да ми рови в пазвата и тъй ми беше жал, ама вече не можех да я кърмя, застояло мляко не се дава.‘‘
Това е баба Мария, а действието се развива през 40-те години в село край град Чирпан. Тя в няколко изречения успя да изреди голяма част от митовете за кърменето, които в днешно време предизвикват от усмивки  до искрено възмущение. Митове,  отдавна  отречени като неправилни и дори опасни. Според  баба Мария, макар че често са се срещали 3-4 годишни кърмачета, по нейно време никой не се е задълбочавал особено – като няма кърма, има коза!
"Кърмени сме, всички сме кърмени, тогава така беше. Майка ми кърмеше всеки от нас по 2-2,5 години и като забременее със следващото дете, отбиваше предното. Само най-малкия ми брат е кърмен повече, над 3 години, защото беше последен. Имаше някои жени, кърмеха и по повече, по 4, по 5 години, детето играе на улицата и току притърчи до вкъщи при майка си, посуче и после пак излезе. Аз кърмих първото дете година и два месеца, второто година и четири. Като трябваше да се върна на работа, отбих ги и ги захраних с нашата храна, залци, потопени в манджа. Много трудно го приеха, плачеха... как не съм знаела, че мога и да продължа да кърмя и няма нужда да отбивам, ама нямаше кой да ми каже..."
Разказаното от Стама (85г.) отново ме подсети колко важна е подкрепата, колко важна е била винаги, независимо от времето и мястото. Понякога е нужно много малко, за да обърнем представите си и да постъпим съвсем другояче, но в мир със себе си.
„Моята майка ме е кърмила много дълго, към 3 години, нормално за онова време. Някои са имали дойки дори, че като са ти малки гърдите или бебето е лакомо, няма много мляко и щеш нещеш, търсиш дойка. Така и майка ми е била дойка на братовчед ми, защото леля не е имала мляко, а майка чак е хвърляла. Аз моите деца ги кърмих по една година и като почнаха да ядат нормална храна, леко полеко ги отбивах. Детето яде ли от масата, вече няма нужда от кърма, така ми казваха и не съм спорила. Беше ми много срамно да кърмя пред хората и си ги хранех само вкъщи, даже пред свекърите не смеех.‘‘
А това пък е Неда, също на 85 години, родом от Стара Загора. Съпруга на учител, завършил образованието си в Русия. От нея научих много интересни факти за кърменето в различните социални прослойки по онова време.
Докато общувах с всички тези възрастни дами си мислех как често сме склонни да виждаме в черно-бяло и пропускаме нюансите. А те са там, толкова много и толкова разнообразни. Преди няколко поколения е било обичайно да се кърми над две и повече години, но в същото време немалко деца са отгледани с козе мляко. Предразсъдъци е имало немалко и въпреки добрите практики, лошите и до днес носят своето наследство. В градовете са захранвали и отбивали доста по-рано и жените, особено в  заможните семейства, са били по-склонни да се поддават на внушения, че кърменето е неприлично и трябва да протича в изолация.  Докато в малките населени места обикновено са кърмили дълго, никой не се е сещал да предлага вода и бебетата не са били специално захранвани. В един момент са се самозахранвали, сега бихме казали педагогически, от общата семейна трапеза.
Днес...
... се борим не само с предразсъдъците от миналото, но и с практиките, навлезли през 60-те години и вече отричани от всички световни и национални здравни институции, както и от про-кърмачески организации като Ла Лече Лига. Днес вече се знае, че новороденото не обича часовници и има нужда да суче често, включително и през нощта. Знаем, че кърмата е напълно достатъчна през първите 6 месеца и  водата е  излишна, докато не започнем да предлагаме допълващи храни. Още много неща знаем, но същите тези традиции, които често величаем, надничат като лоши призраци и непрекъснато напомнят за себе си, обърквайки младите майки. Днес, в ерата на красивите пластмасови шишета и изкуствените млека с пъстри опаковки, които привличат неимоверно, ние се сблъскваме с всякаква разностранна информация и не спираме да си задаваме въпроси, да сортираме и премисляме. 
И все пак имаме едно голямо предимство пред нашите пра-баби. Разполагaйки с различните информационни канали, ние можем да ги използваме, за да правим своя избор, въз основа на всичко чуто, видяно и прочетено.  И този избор ще е наш, личен.
                                                                                                                                               Автор на материала е Aнтония Колева, Ла Лече Лига консултант


 


Изпрати на e-mail  Изпрати на e-mail     Разпечатай  Разпечатай

Коментари

Няма добавени коментари за тази статия
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber