Online School
Регистрирани потребители: 22803
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Малкият Никола

Книги
Книги за деца
София  
На 7.11.2011 г. излезе нова книжка от поредицата за малкия Никола.

Автор е несравнимият хуморист Рьоне Госини, а илюстрациите са дело на Жан-Жак Семпе.

Тъкмо с „Малкият Никола“ стартира серията истории за дяволитото момче и неговите колоритни съученици. Тази книжка е издадена във Франция през далечната 1960 г. и побира някои от най-смешните разкази за симпатичните лудории на Никола и другите момчета от класа.

Нови книги от серията предстоят скоро!

Ето и откъс от книжката:

Рьоне Госини, Жан-Жак Семпе „Малкият Никола“

Тази сутрин всички дойдохме на училище радостни и доволни, защото ще ни правят снимка на класа, а учителката каза, че тази снимка ще ни остане скромен, но скъп спомен за цял живот. Каза ни също да бъдем чисти и добре сресани.
Имах сума ти брилянтин по главата, когато пристъпих в двора, където си играем през междучасията. Всички приятелчета вече се бяха събрали, а учителката тъкмо се караше на Жофроа, задето е дошъл облечен като марсианец. Таткото на Жофроа е много богат и стане ли дума за някоя играчка, купува му я. Жофроа обясняваше на учителката, че твърдо искал да се снима в марсианско облекло, иначе щял да си отиде.
Фотографът също беше тук с апарата си и учителката му каза да побърза, понеже иначе ще си загубим часа по аритметика. Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, заяви, чеще бъде жалко да пропуснем аритметиката, много я обичал и си бил решил всички задачи. Йод, едно много яко приятелче, искаше да перне Анян по носа, обаче Анян е с очила и не можем да го бием толкова често, колкото ни се иска. Учителката се развика, че сме непоносими и ако продължаваме така, няма да има снимка и влизаме в час. Тогава фотографът каза: – Хайде, хайде, спокойно, спокойно. Аз умея да разговарям с деца, ей сегичка ще се оправим.
Фотографът реши да застанем в три редици: първата редица да седи на земята, втората да стои от двете страни на учителката, която ще седи на стол, а третата да се покатери върху сандъци. Страхотни ги измисля тоя фотограф.
Отидохме за сандъци в училищното мазе. Беше много весело, защото вътре е доста тъмно, Рюфюс си сложи на главата една стара торба и викаше:
„Ухуу! Аз съм призрак“. После пристигна учителката. Явно беше малко ядосана, така че бързо сеизмъкнахме със сандъците. Само Рюфюс остана.
Нали имаше торба на главата, не виждаше какво става и продължи да си вика: „Ухуу! Аз съм призрак“. И когато учителката му смъкна торбата, Рюфюс здравата се учуди.
Щом излезе отново на двора, учителката пусна ухото на Рюфюс и се плесна по челото.
– Ама вие сте целите черни – рече тя.
Вярно, докато щуреехме из мазето, се бяхме поизцапали. Учителката хич не беше доволна, но фотографът я увери, че няма страшно, имаме време да се измием, а пък той ще подреди сандъците и стола за снимката. С изключение на Анян, само Жофроа не си беше омърлял лицето, понеже на главата му бе марсианският шлем, а той прилича на буркан.
– Видяхте ли – каза Жофроа на учителката, – ако и другите бяха дошли облечени като мен, всичко щеше да е наред.
Забелязах, че учителката има голямо желание да издърпа ушите на Жофроа, обаче бурканът ѝ пречеше. Този марсиански костюм е голяма работа!
Върнахме се измити и сресани. Бяхме малко мокри, но според фотографа това било без значение, нямало да си личи на снимката.
– Тъй – рече ни фотографът, – сега искате ли да зарадвате вашата учителка?
Казахме, че искаме – ние си обичаме учителката, адски добричка е, когато не я ядосваме.
– Тогава – продължи фотографът – застанете мирно и тихо по местата си за снимката. Високите върху сандъците, средните на ръст – прави, по-дребничките – седнали.
Започнахме да се подреждаме, а фотографът се зае да обяснява на учителката, че успешната работа с деца просто изисква търпение, обаче тя не можа да го доизслуша. Наложи се да дойде да ниразтървава, понеже всички искахме да бъдем върху сандъците.
– Само аз съм висок тук! – викаше Йод и избутваше всички, които искаха да се покатерят върху сандъците.
Жофроа обаче упорстваше, Йод го перна по буркана и ръката ужасно го заболя. Наложи се неколцина от нас да свалят буркана от главата на Жофроа – беше се заклещил.
Учителката каза, че ни предупреждава за последен път, после влизаме в час по аритметика. Тогава решихме да се умирим и почнахме да си заставаме по местата. Жофроа отиде при фотографа и попита:
– Какъв е тоя апарат?
Фотографът се засмя и отвърна:
– Това е една особена кутия, моето момче, сега от нея ще изскочи едно птиче.
– Старичка ви е машинката – рече Жофроа, – на мен татко ми купи апарат със сенник, с късофокусен обектив, телеобектив и с филтри, разбира се…
Фотографът май се поизненада, спря да се усмихва и каза на Жофроа да си върви на мястото.
– Поне фотоклетка имате ли? – попита Жофроа.
– За последен път ти казвам, върви си на мястото! – извика фотографът, който изведнъж нещо се бе изнервил.
Настанихме се. Аз седях на земята до Алсест.
Алсест ми е приятел, много е дебел и все яде. Тъкмо беше загризал една филия с конфитюр и фотографът му каза да спре да яде, а Алсест отговори, че все пак трябвало да се храни.
– Махни тази филия! – викна учителката, която седеше точно зад Алсест.
Алсест така се стресна, че изтърва филията върху ризата си.
– Ха така – рече Алсест и се зае да обира конфитюра с хляба.
Учителката каза, че оставало само едно – да сложат Алсест на последния ред, за да не се вижда петното върху ризата му.
– Йод – нареди учителката, – отстъпете мястото си на вашия другар.
– Той не ми е никакъв другар – отговори Йод, – няма да му отстъпя мястото си и нека да застане сгръб за снимката, така няма да се вижда нито петното, нито тлъстото му лице.
Учителката се ядоса и наказа Йод да спрегне глагола: „Не бива да отказвам да отстъпя мястото си на другарче, което е изцапало ризата си с филия с конфитюр“. Йод не каза нищо, слезе от сандъка и тръгна към предната редица, а Алсест се запъти към последната. Получи се известна бъркотия, особено когато Йод на минаване покрай Алсест го перна по носа. Алсест се опита да ритне Йод, обаче Йод се дръпна – много е пъргав – и Анян отнесе ритника, за щастие там, където не носи очила.
Въпреки това Анян започна да плаче и да крещи, че не виждал нищо, че никой не го обичал и искал да умре. Учителката го успокои, избърса му носа, среса го отново и наказа Алсест, който ще трябва да напише сто пъти: „Не бива да удрям другарче, което не ми е сторило нищо и носи очила“.
– Пада му се – рече Анян.
Тогава учителката наказа и него да пише нещо.
Анян толкова се смая, че дори не заплака. Учителката съвсем се развихри с наказанията, всичко живо вече имаше да пише по нещо сума ти пъти, обаче накрая тя ни заяви:
– Сега вече на всяка цена ще стоите мирни.
Ако сте послушни, ще отменя всички наказания.
Хайде, заемете хубава поза, хубаво се усмихнете и чичкото ще ни направи една хубава снимка!
Не искахме да огорчаваме нашата учителка и се подчинихме. Всички се усмихнахме и заехме хубави пози.
Обаче нищо не излезе от скромния и скъп спомен за цял живот – фотографа вече го нямаше.
Беше си тръгнал, без да се обади.


 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Myki 10
DEVIN

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber