ТРЪГНАЛ КОС

Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупа с крак-
трак-так-так,
като същ юнак.

Ходил, ходил, па се спрял,
три коли мухи изял,
тупнал с крак,
тръгнал пак-
бре-бре, че юнак!

ХЕЙ, РЪЧИЧКИ

Хей ръчички, хей ги две
Те ме слушкат най-добре
Едната мие другата
А пък двете лицето

Хубавите ръчички
Те са още мънички
Тупа лупа ръчички
Цапа цапа мънички

Да се хванем за ръце
Да направим колелце
Трака трака тракалце
Ти си нашето хорце

Хайде всички ред по ред
Че да тръгнем все напред
Хайде крачка едно две
Да вървиме две по две.

ДВЕ КАЛИНКИ КАТО БАЛЕРИНКИ

Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2

Две калинки като балеринки/2
Под дъжда танцували, пеели, лудували/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2

Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели /2
Тралалали нека да вали /2
От дъждеца ах, нас не ни е страх /2

ДИЛМАНО, ДИЛБЕРО

Дилмано, Дилберо, (х2)
кажи ми как се сади пиперо. (х2)

Да цъфти, да върже, (х2)
да береш (х3) как сакаш. (х2)

Помуни го, побуцни го – (х2)
те така се сади (х2) пиперо. (х2)

ДЕТСТВО МОЕ

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ах в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в малката горичка
с една сърничка

Вече се стъмнило
Слънцето се скрило
Зайчето разбрало
Че е закъсняло

Хукнало да бяга
Както му приляга
Но в тъмнината
Сбъркало следата

Седнало да плаче
Малкото юначе
На кого да каже
Път да му покаже

Ей в тъмнината
С лампичка в ръката
Малката светулка
На щуреца булка

Зайчето видяла
Пътя му огряла
Отишло при зайка
Свойта мила майка.

КОГАТО БЯХ ОВЧАРЧЕ

Когато бях овчарче
и овците пасях,
бях много благодарен,
макар и сиромах.
Щом пукнеше зората,
изкарвах ги навън
и свирех из гората,
подпрян на някой пън.
И времето бе кратко
със шарен ми кавал
и никога тъй сладко
не съм ни ял, ни спал.
И днес, когато виждам
овчарче малко аз,
не знам защо завиждам
и охкам си без глас.

МИЛА, МОЯ МАМО

Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам /2

Цели нощи зная
ти над мен си бдяла
в тая топла стая песни си ми пяла /2

СЛАДКОПОЙНА ЧУЧУЛИГА

Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литна долу над селца.

До градинки се снишава
над къщята приближава
над орачи с ясен глас
дума, миличка, тогаз:

Хей орачи, работливи,
погледнете ваште ниви-
клас навел е стъбълца
пълен с хубави зрънца.

И не стойте, сиромаси,
ни минута у дома си,
а далеч от всяка скръб
лъскав острете сърп,

та нивята пожънете,
златно зрънце приберете-
ни един не знай от вас,
що го чака тук до час.

СТАНИ, СТАНИ ЮНАК БАЛКАНСКИ
Добри Чинтулов

Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди.
Срещу изедници душмански,
ти българите поведи.
Докле е мъничка змията,
елате да се съберем,
с карка да й строши главата,
свободни да се назовем.

Да стане левът наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под черен облак да тъмней.

Да си развеем знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат вражи племена.

СЪНЧО

Аз съм Сънчо, ида от горица
да ви кажа: “Лека нощ, дечица”,
че е тъмно вече вън-
време е за сън.

Щом с фенер звездичките запаля,
с приказно перце ще ви погаля.
Ето в моите ръце
чудното перце.

Вече спят цветя, гори, тревички,
легнаха в гнездата всички птички.
Спят градчета и селца.
Лека нощ, деца!

ЕСЕН В ГОРАТА

Вятърко листи в гората пилей
Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.

Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.

Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.

ЗИМНА ПЕСНИЧКА
Зимна Песничка
текст: Д. Спасов

Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.

Зън, зън, зън, зън,
бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви,
път из преспите се вие,
в селото се крие.

Зън, зън, зън, зън,
в селото се крие.

Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.

Зън, зън, зън, зън,
пухкави къдели.

КАЛИНКА

Лит-лит калинке,
лит-лит калинке,
калинке мила,
шарено крила.

Знаеш ли, знаеш ли,
чудний палат,
там в горите
на змея крилат.

Уж там живяла
чудна девица
и песни пяла
таз хубавица.

Лит-лит калинчице,
пъстро крилце.
Лит-лит калинчице,
златно сърце.

ЛЯСТОВИЧКА

Под наш'та стряха лястовичка във гнездо живей
и всяка сутрин слушам аз как чурулика пей
и всяка сутрин слушам аз как чурулика пей:
Чурулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.

На свойте мили мънички деца разказва тя
за въздух, за лъчи пустинни, там накрай света,
за въздух, за лъчи пустинни, там накрай света:
Чурулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.

Разказва им, че там, на юг, тече реката Нил
и в нея тя веднъж видяла страшен крокодил
и в нея тя веднъж видяла страшен крокодил:
Чурулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.

НА БАБА МАРТА
Елин Пелин

Плети, плети, бабо Марто,
изплети ми мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките –
лястовички бързокрили,
кукувица самотница
кърко-щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата

Източник: www.textove.com