Причини за детската агресия 

Как се отрази ,,демокрацията” на нашите наследници? За огромно съжаление децата ни приеха не само положителните навици и явления на развитото демократично общество, но и всичко негативно и деградивно. Едно от най – страшните явления е детската агресия. Кои са причините за нейната поява, възможно ли е да бъде овладяна и още на  много други въпроси ще се опитаме да ви отговорим в следващите редове.
Детската агресия може да е резултат от генетични заложби. У някои хора генетично е заложено да рисуват, други да пеят, трети да пишат стихове и т.н. Същото е и с агресията. В този случай, тя е скрита някъде дълбоко в човека, не се проявява до определен момент, в който  под въздействието на някакъв фактор излиза наяве. Освен генетично заложена, агресията може да бъде и придобита, което е по-лошият вариант, тъй като самите ние носим отговорност за негативните последици. Причините, които могат да доведат до подобно поведение са много на брой, но ние ще разгледаме тези, които се отнасят за децата.  
Най-важното нещо при отглеждането на едно дете естествено е неговото възпитание. Още от първите си думи до цялостното формиране на характера, всеки малчуган трябва да разбере разликата между доброто и злото, правилното и грешното, позволеното и забраненото. Само, когато детето разграничава тези понятия и разбира, че има неща, които не трябва да прави, за да не се случи нещо лошо може да се каже, че един родител е изпълнил една от най-трудните задачи при възпитанието на своето дете.  
Детската психика е много лабилна и лесно се поддава на влияние и манипулации, което води до копиране на модели на поведение. Ето защо е важно в каква среда расте малчугана и на какви модели на поведение е свидетел. Поне веднъж в седмицата децата трябва да се водят на разходка в някой парк или в близката до вас градинка, където да общува със своите връстници и да опознава малко по малко заобикалящия го свят. Като едни истински европейци от няколко години насам и ние разполагаме с множетсво увеселителни паркове, детски кътове и центрове, в които с огромно удоволствие можем да заведем децата си. За съжаление развитото общество ни предостави и някои не чак толкова полезни занимания за малките.
Едно от тях са компютърните игри. Трагичен е фактът, че днешните деца предпочитат да седят у дома или в Интернет клуба пред компютъра вместо да тичат, да играят на дама или на каквото и да било друго. В никакъв случай естествено не трябва да  забраним достъпа до компютъра, но всички онези игри, свързани с насилие, побой и убийства трябва да бъдат заменени с нещо, което наистина е полезно. ,,Игрите” от това естество насаждат в детското съзнание злоба и агресия, карат ги да следват модели на поведение, които са лоши и водят до изграждането на един негативен характер. Всичко зависи от нас самите. Вярно е, че времето никога не ни достига да направим всичко, което желаем, но можем да опитаме да прекарваме повече време с децата си, лишавайки се от едно кино например и непрекъснато да ги учим, че независимо какво се случва около нас трябва да бъдем добри, да помагаме винаги, когато можем и да се радваме на всичко, което имаме, че със сила и агресия никой проблем не може да бъде решен. 
Веднага до компютърните игри можем да наредим и всички филми, които са непрепоръчителни за деца, но въпреки това често пъти се гледат именно от тях. Ако в стаята на вашето  дете има телевизор и вие не можете във всеки един момент да следите какво гледа, просто заключете тези канали или пък директно ги изтрийте. В тези филми няма нищо образователно, нищо което да е полезно по какъвто и да било начин. Изненадайте го с някоя нова книжка или диск с любимото филмче! Така едновременно със забавлението, вашето дете ще научи и нещо ново, което да обогати знанията му. Според изследванията на много психолози е доказано, че колкото по-образован е човек, толкова по-малка е неговата склонност към агресия. Когато човек е възвишен в морално и духовно отношение, той по-трудно може да се поддаде на бесовете на душата. Тук вече се доближаваме и до църквата. По света тя играе огромна роля при възпитаването на децата, тя е един стожер на моралното поведение и добрите нрави. У нас нещата стоят по съвсем различен начин – църквата не се приема сериозно от младите и  не взема участие при тяхното възпитание – да ги учи на доброта, смиреност и любов.
Всичко изброено по-горе доведе до главоломното скачане агресивността и престъпността сред нашите деца. Те растат в едно аморално общество, отчуждени от всичко свято и стойностно, впечатлени от престъпници и групировки. Още не е късно да поправим нещата, нека всеки се опита да бъде малко по-добър от вчерашния ден, да се усмихва повече, за да стане светът по- хубав, по-приветлив за нас и нашите деца.