ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

Знаете ли, че бухалът е най-едрата нощна граблива птица срещаща се у нас, освен това е и включен в Червената книга на България за застрашените видове.
Бухалът (Bubo bubo) се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, безкрайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени.
В различните области той ловува най-разнообразни животни - от болни, новородени и млади сърни, елени, лосове, както и мърша от тези видове, млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които вероятно улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък.
Брачният им период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси, на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася 2-4 яйца на интервал от 2-4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.

Знаете ли, че пумата може да скача до 550 см.
Пумата (Puma concolor) е голяма котка, която се среща в Северна, Централна и Южна Америка.
Думата „пума“ идва от езика кечуа. Латинското наименование означава „едноцветна котка“. На различни места в Америка я наричат американски лъв, планински лъв, кугуар, червен тигър, еленова котка, планински дявол, кралска котка, мексикански лъв, пантера, планински кресливец, сребърен лъв, дебнеща котка, дива котка, боядисана котка.
Пумата е с едноцветна, къса и мека козина. Обикновено по гърба тя е светлокафява, а по долната страна — сивобяла до бледожълта. Страните на лицето, задната част на ушите и краят на опашката са черни или тъмнокафяви. В зависимост от климатичния пояс козината по гърба може да бъде червеникаво-кафява (тропичния пояс) или сребърно-сива (субполярния пояс), а между двата пояса — жълтеникавочeрвена до светлобежова в зависимост от характера на местообитанието.
Дължината на тялото варира от 150 до 270 cm, включително опашката. Самата опашка е с цилиндрична форма и е дълга 50-90 cm. Височината при холката е 60-70 cm. Тежи различно — от 35 до 115 kg. Пумата има дълго тяло, малка глава и късо лице. Вратът и опашката са дълги, а ушите са малки, къси и обли. Носът е розов. Има добре развити мустаци и големи очи. Има много добре развито телосложение, като задните крака са по-големи от предните.Може да скача на височина до 550 cm.
Пумата има отлично зрение, слух и обоняние, като използва тези сетива, за да открива плячката си. Дългите задни крака са съразмерни на предните крака и са приспособени за скокове. Лапите са големи и са снабдени с възглавнички. Предните имат по 5 пръста, а задните по 4, екипирани със скриващи се нокти, по-големи са от задните и разстоянието между пръстите се увеличава с нарастване на скоростта. Кучешките зъби са дълги около 4 cm и заедно с ноктите са смъртоносно оръжие за много животни. Между отделните отпечатъци от лапи има разстояние от около 30-60 cm. Лапата е широка 7-10 cm.
Пумата е бозайникът с най-голям ареал в Западното полукълбо, който обхваща над 110° от географските паралели. Ареалът й съвпада отчасти с този на ягуара и понякога двата хищника водят битки помежду си. Обитава планинските иглолистни и низинните тропически гори, прерии, пустини, тресавища, пасища и изсъхнали шубраци. За временно убежище може да използва скални цепнатини, пещери и райони с гъста растителност. Може да се срещне на надморска височина от 0 до над 4000 метра.
Учените са разграничили до 30 подвида, които се различават по цвят на козината и големина. В Южна Патагония дължината на тялото не надхвърля 1,22 метра, а теглото е не повече от 30-40 kg. В Северна Канада пък теглото може да превиши 100 kg, а дължината на тялото — 2 метра.
Женската ражда до шест малки годишно, като размножителният цикъл (най-често през декември-март) може да отнеме до 2-3 години. Бременността трае от 82 до 98 дни.
Малките се раждат слепи, с козина и покрити с черни петна по козината и ивици по краката и опашката, които изчезват някъде около третия месец, но понякога могат да се забележат остатъци от тях дори при 12-месечните пуми. Тежат около 400 g и са с дължина 20-30 cm. Проглеждат на десетия до четиринадесетия ден. Очите им са сини, но след като станат на 16 месеца, те придобиват зеленикаво-жълт цвят. До навършването на шестседмична възраст малките вече могат да се хранят с прясно месо. Малките остават с майка си за неопределен период от време, понякога 18-24 месеца. След като напуснат майка си, малките от едно котило често ловуват и обикалят заедно още няколко месеца, а след това се разделят.

Знаете ли, че средно голямата панда изяжда от 15 до 30 кг бамбукови листа на ден.
Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca) се наричана още бамбукова или пъстра мечка. Тя е чернобял, мечкоподобен бозайник от семейство Мечкови и се среща в гористите местности в Западен и Централен Китай
Тя достига на дължина 120-180 см и тежи около 100 кг. Опашката е дълга около 12 см. Храни се предимно с бамбук. Средно една панда яде 15-30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес 10-12 часа.
Голямата панда се размножава в периода март- май, като бременността й трае 122-163 дни. През август или септември се раждат 1-2 малки. Бебетата са много малки раждат се слепи и имат слабо окосмяване. Тежат само 100 гр.
Малкото на пандата отваря очите си около 45 дни след раждането си и започва да пълзи след още около 30 дни, когато растежът се засилва. Започва да се храни с бамбук, когато е на 5 месеца, и става самостоятелна на 18 месеца. Достига полова зрялост на 6 или 7 години.
Йезуитският мисионер и естествоизпитател Арман Давид открива козина и кости от панда през 1869 г. и ги изпраща в Париж, като дава на пандата името Ursus melanoleucus (в превод „черно-бяла мечка“). За първи път европейци се срещат с истинска дива голяма панда по време на експедицията на Валтер Щьоцнер от 1913 - 1915 г.

Знаете ли, че тъгърът е най-големият бозайник от семейство Коткови.
Тигърът (Panthera tigris) е бозайник от семейство Коткови (Felidae). Между големите котки успели да доживеят наши дни, тигрите са несъмнено най-големи. Те може да достигнат до 350 кг. с дължина 3,8 м, от които 0,8 се падат на опашката. Разпространен е в Югоизточна Азия, на п-ов Индостан, в залесени места, край водоеми и живее около 15 години. Храни се предимно с едри тревопасни бозайници, като елени, лосове, диви свине, биволи, но при нужда може да стане всеяден. Обикновенно женската ражда две малки, коити носи около 100 дни.

Знаете ли, че най-тежкия слон в света  е тежал 12 тона.
Слоновете (Elephantidae) са семейство, отделено в специален разред наречен Хоботни (Proboscidea) от клас Бозайници. Известни са три вида: Степен слон, Горски слон (познати като Африкански слон) и Азиатски слон (известен и като Индийски слон). До настъпването на Ледената епоха са живяли и други видове (Мамут, Мастодонт, Платибелодонт и Амебелодонт). Слоновете са най-дълго живеещите бозайници. Малките на слона се раждат около 100 кг. Износването им трае 20–22 месеца и е най-продължителното при бозайниците. Слоновете живеят 60–70 години. Най-тежкият слон е бил претеглен в Ангола през 1974 г. и е тежал 12 тона.
Източник: www.bg.wikipedia.org

Знаете ли, че жирафа е най-високия съществуващ животински вид на Земята.
Жирафът (Giraffa camelopardalis) е едър бозайник от семейство Жирафови (Giraffidae). Той е най-високият актуално съществуващ животински вид на Земята. Жирафа обитава сухите и гористи савани на Африка на юг от пустинята. От местните племена той е считан за свещено животно.
Един възрастен мъжки жираф се храни с листа на акация на 6 метра над земята, а теглото му достига 750 кг. Жирафа прави впечатление с дългата си, почти два метра шия. Тялото му е изпъстрено с червено-кафяви петна разделени от бели ивици. Очите му са големи с дълги и гъсти мигли, а на главата си има две малки рогчета покрити с кожа. Горната му устна е добре развита, а езикът му достига 40 см дължина.
Жирафите вършат всичко прави. Техния дълбок сън е не повече от 10 минути. Когато почиват държат шията си изпъната нагоре, а когато пият вода разтварят предните си крака. Наведнъж жирафа поглъща до 50 литра вода.
Бремеността на женския жираф трае около 15 месеца. Новороденото жирафче е високо 1,60 см и тежи 55 кг, т.е. 20 пъти по-малко от възрастните.
Женският жираф ражда прав и само по едно малко, което 20 минути след появяването си започва да ходи и суче. Новородените жирафчета са лесна плячка за хишниците, затова около седмица остават скрити в храстите, след което плътно следват майките си в стадото. За около година малките порасват с един метър и достигат височина 2,60 см.
Сърцето на жирафа е не по-малко от 60 см на дължина и тежи 11 кг. Разположено е на 2 или 3 метра под мозъка. То бие с 95 удара в минута, когато жирафа е в покой и с 170 удара в минута, когато тича.

Знаете ли, че бремеността на  зебрата  продължава една година.
Зебрата (Equus quagga) е представител на семейство Коне и единствения голям бозайник с козина на ивици от бяло и черно. Дължината на тялото й е 2 метра и 20 см, включително опашка от 75 см. Прожителността на живота й е 20 - 40 години. Зебрата се храни с твърди стебла и растения, които антилопите отбягват. Освен с треви и растения се хранят също с листа, вейки и даже въздушни корени (ризоми). Понякога дъвче почва, като по този начин набавя необходимите й минерални соли и пият вода всекидневно. Зебрите се жребят всяка година. След едногодишна бременност женската се отдалечава от групата и ражда едно малко, покрито с мъхести косми, което тежи 30-35 кг. На 15 дни малкото започва да пасе, но бозае до 6 месеца. Малкото разпознава майка си по миризмата и окраската на кожата.

Знаете ли, че лъвът е най-едрия хишник и за да се храни убива по 20 – 30 едри животни годишно
Лъвът (Panthera leo) е представител на семейство Коткови. Среща се в пустините и полупустините на Африка, както и в гората Гир в Индия. Дължината на тялото му е 3,25 – 3,75 метра, включително опашката. На тегло достига до 200 – 275 кг. Продължителността на живота му е 15 - 20 години. За разлика от женската, мъжкия лъв има царствена златистокафява грива и опашката му завършва с топчесто снопче косми. Лъвът спи по 12 часа в денонощието. Денем спи, а нощем ловува. Лъвът е най-едрия хишник и се числи към кравожадните месоядни животни. Максималната скорост, с която преследва плячката си достига 60 км/ч., убива средно по 20-30 едри животни годишно. Лъвът се храни с газели на томсън, антилопи гну, импали, ориби, водни кози и други тревопасни. Лъвовете са известни със своята екипна работа. Обикновено няколко лъвици подгонват жертвите, а останалите чакат в засада. Лъвът – водач на прайда не ловува заедно с тях, но винаги яде пръв. От там идва израза „лъвски пай“.
Бременността на лъвицата трае 110 дни. Тя ражда скрита в гъсталаците от 1 до 5 малки, жълтокафява козина на петна. Малките бозаят до навършване на 7 – 8 месеца. Когато малките пораснат и станат достатъчно големи, лъвицата ги отвежда при прайда. Мъжките лъвчета навършили две години биват изгонени от прайда. Ако лъвът – водач се смени, новият водач избива всички малки лъвчета. Така той ще бъде сигурен, че лъвиците ще отглеждат само неговото потомство. Лъвиците не го приемат докато не забременеят от него. Лъвицата се грижи за малките си две години.
Източник: www.worldstory.net