Знаете ли, че град Петра е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство на 6 декември 1985.

Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатейците. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Елат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.
Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“).
С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатейците възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).
През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатейците, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.
Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.

Източник: www.bg.wikipedia.org

Знаете ли, че за построяването на най-красивата гробница Тадж Махал са се трудили повече от 20 години 20 000 души.

Имало едно време в древна Индия велика империя, управлявана от мюсюлманска династия от централна Азия: Могoлите. Те основали столицата си в Агра, на 270 километра от днешен Делхи. Най-известният могoлски император бил Шах Джахaн - не заради битките, които спечелил, а заради любовта си към своята принцеса, красивата Мyмтаз Махал. Както става в тъжните истории, принцесата починала при раждане в разцвета на красотата си. Съкрушен от мъка, императорът се заклел да построи в нейна памет най-красивия надгробен монумент на света - Тадж Махал.
За да изгради уникалната гробница, той свикал най-умелите майстори от целия свят. 20 000 души се трудили 20 години, докато я завършат през 1631 г. За строежа използвали бял мрамор, червен пясъчник, разноцветни скъпоценни камъни. Рисунките на човешки фигури по стените на гробницата били забранени, затова стените са украсени със стихове от Корана и цветя от нефрит, корналuн и лазурuт.

Източник: www.insatiable-eli.hit.bg

Знаете ли, че в Колизеума в Рим, чиято площ е 160 000 m2 са се провеждали гладиаторски игри.

Колизеумът (на латински Colosseum) е бил най-големият и великолепен амфитеатър в Древен Рим. Въпреки няколкото големи земетресения в миналото, днес той е добре запазен. Милиони туристи всяка година посещават италианската столица Рим, за да се насладят на невероятната му гледка.
Наричан още Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или Амфитеатър на Цезарите (Amphitheatrum Caesareum) е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани. Строежът му отнел десет години.
В Колизеума са се провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae, чрез наводняване на арената), и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са били задължени по закон, да организират игри. Арената, където са провеждани представленията е елипса с оси 76 m на 44 m и e направена от дърво, покрита с жълт пясък, пренесен от хълма Monte Mario. За строежа на сградата са използвани около 100 000 m3 травертин от кариера близо до река Тибър.
Местата за сядане (cavea) в Колизеума са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част, е предназначена за римските сенатори, както и ложата на императора, направена изцяло от мрамор. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре, местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво.
Четирите арки по осите на сградата са главни входове, и вероятно са били украсявани с малки портици и статуи. Останалите 76 арки са направени за лесен достъп до местата. Единствено 31 арки от външния пръстен, от XXIII-XXIV, са останали непокътнати до днешни дни. На приземния етаж са 4,2 m широки и 7,05 m високи, а на най-горния само 6,45 m високи. Цялата височина на сградата е 48,5 m., а площа му е 160 000 m2.

Източник: bg.www.wikipedia.org

Знаете ли, че кралица Исабел е финансирала прочутото пътешествието до Америка на Христофор Колумб в една от залите на двореца Аламбра.

Типично доказателство за седемвековното арабското владичество в Испания е дворецът "Аламбра", което в превод означава "червената крепост" ("Ал Хамбра"). Той е построен през XIII век, когато Гранада е била столицата на мавърската династия на Назаридите, управлявала през 1238-1492 г. Комплексът се състои от шест части – палата Насарите, Дворецът на Карл V, градините Хенералите, Рауда, Медина и крепостта Алкасаба.
Началото на строежа е поставено от арабския архитект Мохамед бен Юсуф ал Насри през 1238 г. Първоначално крепостта била военно укрепление. Но с течение на времето се превърнала в резиденция на султаните Назариди.
Почти през цялото време на денонощието дворецът тъне в мрак. От една страна, през лятото температурите достигат до 40 градуса и човек дава мило и драго да намери сянка. Другата причина я обясняват екскурзоводите. Когато приемали вестоносци от вражески лагер, хитрите султани първо цял ден ги държали навън на ослепителната слънчева светлина, а след това ги вкарвали в непрогледната тъмнина. Така чуждите емисари изведнъж ставали несигурни и слаби. След такъв прием обикновено те се завръщали при господарите си с лоши вести.
Навсякъде по стените на двореца има надписи от Корана. Те остават непокътнати и след 1452 - годината, в която католическите крале Исабел и Фернандо завладяват Гранада и изгонват маврите оттам. 40 години по-късно арабите окончателно са изгонени от цяла Испания.
В "Аламбра" са се случили няколко изключително важни събития в историята на Испания. През 1492 г. в голямата зала кралица Исабел отваря ковчеже с бижута, за да финансира пътешествието на Христофор Колумб в търсене на път на запад към Индия. Мореплавателят тръгва от пристанището Палос де ла Фронтера и мисията му завършва с откриването на Америка.
През същата година е подписан и декретът за прогонването на всички евреи сафардити от Испания. Немалко от тях се заселват през вековете в България.
В "Аламбра" е подписан и декретът за създаване на зловещата средновековна инквизиция, развързал ръцете на консервативното католическо духовенство да преследва безогледно инакомислещите.
През "Аламбра" преминават и предвожданите от генерала метежник Франсиско Франко войски при избухването на Гражданската война през 1936 г. Там мароканските войници, съставляващи немалка част от силите на значителна част от силите на Фалангата, се молят на Аллах да ги вдъхнови за победа срещу неверниците републиканци.

Източник: www.segabg.com

Знаете ли, че централения купол на “Света София” e с повече от 30 м диаметър и височина от 55,6 м., което я нарежда сред най-уникалните световни забележителности.

Църквата “Света София’’ се явява шедьовърът на Византийската архитектура. Името произлиза от думата "Ая-София", което означава "Свято знание". През 325 г. по заповед на император Константин започва строителството на първата базилика, която била силно повредена от пожар през 404 г. След възкачването на трона на Юстиниян I, се предприема работа по възстановяване на църквата и през 537 г. се освещава с официална церемония.
Църквата е силно разрушена от земетресенията през 553 и 557 г. През 558 г. ориенталската арка и част от купола се срутват, унищожавайки олтара и амвона. Въпреки реконструкциите и повторното освещаване, все нови бедствия сполетяват църквата в продължение на много векове. След като турците превземат Константинопол в църквата Св. София се изгражда джамия, в чиято архитектура се включват високо издигнати към небето минарета.
Една от най-големите забележителности в цървата е мозайката Св. София. Тя е разположена на горната част на Императорската порта и изобразява Исус Христос седящ на украсен със скъпоценности трон. Безспорно най-величествената мозайка в галерията изобразява Исус Христос в обкръжението на Богородица и Св. Йоан Кръстител. Над целият интериор в църквата доминира огромният централен купол с диаметър повече от 30 м и височина 55,6 м. Богатата украса от златни мозайки покриваща 16 000 кв.м. повърхност подсилва разкошният интериор.

Източник: journey.bg

Знаете ли, че Акропола в гръцката столица Атина е построен преди 25 века.

Столицата на Гърция с население от 5 млн. души е мегаполис в истинския смисъл на думата. Акрополът - символът на Атина - от векове се извисява над града и се вижда почти отвсякъде. В древността Перикъл наредил масивните строежи след предсказание на делхийския оракул, че Акрополът трябва да стане земя на боговете. Градът бил витрина на тогавашната гръцка култура, с колосалните постройки и разточителните статуи, инкрустирани със злато и скъпоценни камъни, подчертаващи богатството и мощта на Атина. Макар и в руини след 25 века, внушението на комплекса е все още впечатляващо. В ляво от Партенона, ненадминат по величие и блясък, е Ерехтейонът, лесно разпознаваем по своята елегантност и Кариатидите – шест колони във формата на красиви момичета. И накрая - на един от склоновете - театърът на Дионис.

Източник: journey.bg

Знаете ли, че статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро се издига на 710 м. Надморска височина и една от най-посещаваните забележителности в цял свят.

Построена от бразилския инженер Heitor da Silva Costa и открита на 12 октомври 1931 г., статуята на Христос Спасителя се издига на 710 м. надморска височина, на връха на планината Corcovado.
Общата височнина на монумента е 38 м., а ширината му е 28 м. Построяването на статуята отнема цели пет години. Първоначалният проект на паметника е на инженер Oswald. Той предлага изграждането му на пиедестал, със земно кълбо в едната ръка, като символ на целия свят. Тази идея не се приема, но инженер Heitor da Silva Costa я използва за основа на своя проект. Той модифицира статуята на Христос - представя го със широко разтворени ръце, символизиращи обичта му към всички в света и желанието му да ги приюти в обятията си.
Статуята на Христос Спасителя е емблематична за Бразилия и е един от най-въздействащите паметници в света. С разтворени обятия той сякаш благославя и приветства посетителите от цял свят, е безспорно символът на Рио де Жанейро.
До хълма Корковадо, където е статуята на Спасителя, се стига с автобус, преминавайки през различните квартали на Рио, които поразяват с контраста на цветове и начин на живот. После се пътува със зъбчата железница, следва и изкачване пеша 222 стъпала. Корковадо е част от Националния парк Тижука (8 154 акра гора в сърцето на града). От тук панорамната гледка е изумителна - най-подходящото място да наблюдавате спектакъла на Рио де Жанейро. Друга забележителност там, например, е Параклиса Майринк, който е изрисуван със стенописи от Кандидо Портинари, един от най-известните, бразилски, модерни художници.

Източник: journey.bg

Знаете ли, че градът-храм Ангкор Ват в Камбоджа е най-голямата религиозна постройка в света...

Ангкорският период, известен още като Кхмерската империя, обхваща времето от началото на IX в. До началото на XV в. Що се отнася до културните постижения и политическа власт, този период бил златен век на кхмерската цивилизация. Величествените храмове в района на Ангкор, намиращ се близо до днешния град Сием Реап, са трайно свидетелство за величието на наследниците на Джаяварман II. Кралството, основано от Джаяварман II, дало името на днешна Камбоджа, или Кампучеа. От началото на IX в. До средата на XV в. То било известно като Камбуджа, което първоначално било името на северноиндийска държава.
Вероятно за да се разграничи от придвижващите се с кораби яванци, Джаяварман II се заселва на север от Тонле Сап. Той построил няколко столици преди да установи като такава Харихаралая, която се намира близо до мястото, където били издигнати ангкорските постройки. Суряварман II (1113–1150), един от най-великите ангкорски монарси, увеличил територията на кралството след поредица от успешни войни срещу кралство Чампа, което се намирало в Централен Виетнам, кралство Нам Виет в Северен Виетнам, и малки държави на народността мон на запад до река Иравади в Бурма. Той превръща тайландските народи, мигрирали в Югоизточна Азия от Юнан, район в Южен Китай, в свои васали и установил сюзеренитет над северната част на Малайския полуостров. Неговото най-голямо постижение било изграждането на градът-храм Ангкор Ват, който е най-голямата религиозна постройка в света. Той се смята от мнозина за най-великото единично произведение на изкуството в Югоизточна Азия.
Владетел Джаяварман VII, чието царуване (1181 — ок. 1218) било връхна точка на могъществото на Камбуджа. бил ревностен привърженик на Махаяна-будизма. Удостоил се сам като Бодхисатва, той започнал трескаво да строи, като някои от неговите постройки включват Ангкор Том и Байон, забележителен храм, чиито каменни кули изобразявали 216 лица на буди, богове и крале. Дърворезбите показват, че всекидневните ангкорски постройки били направени от дърво — разликите с тези в днешна Камбоджа не са особено големи. Впечатляващите каменни постройки не били обитавани от кралското семейство. По-точно те били център на индуски или будистки култове, които били насочени към божествеността на монарха и неговото семейство. Коде предполага, че те имали двойна функция — като храм и като гробница. Типично, те отразявали структурата на индуската митологична вселена. Например, петте кули в центъра на Ангкор Ват представляват върховете на планината Меру, центъра на вселената; външната стена символизира планините, които заобикалят краищата на света; а ровът представлява космическия океан. Както много други древни постройки, така и монументите в Ангкор изисквали много човешки ресурси и труд, а тяхната цел остава неизвестна.

Източник: bg.wikipedia.org

Знаете ли, кои са Седемте чудеса на света?
Първата идея за събиране на чудесата на древния свят в списък, може да се каже, че е на Херодот, който впечатлен от Египетските пирамиди и Вавилон, смята че това са най-значителните постижения на хората до това време. Седемте чудеса, които ние познаваме за първи път са написани и оценени, като най-великите човешки творения, от Антипатър от Сидон, който е бил главен библиотекар в Александрийската библиотека. По-късно е имало и няколко други списъка, както и предложения да бъдат добавени много други забележителности, като Колизеума, Капитолия, Ноевия ковчег, но в крайна сметка всички ние познаваме именно списъка на Антипатър. Малко известен факт е, че това което ние наричаме сега "чудеса" в първия списък се наричат "гледки"; неща, които се виждат.
Ето Чудесата на света, изброени в реда на тяхното създаване.

Египетските пирамиди са единственото оцеляло до наши дни „чудо“ на света. Под „Египетските пирамиди“ се има предвид трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са разположени в една линия и са построени от големи каменни блокове. Архитект и главен надзирател на строежа е Хемон. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил и датират от около 4600 – 4800 години. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото Слънцето залязва на запад. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката. Най-голяма пирамидата: Хеопсовата (147 м.) е с площ от 229 м2 и е почти изцяло запазена. Липсва й мраморната облицовка и върха. Страната на квадратната й основа е дълга 230,4 метра, а обемът й е приблизително 2 525 000 кубически метра. Пирамидата на Хефрен е по-малка и единствената от тях с част от оригиналната си мраморна облицовка. Пирамидата на Микерин е най-малката от трите.

Повечето сведения сочат, че Висящи градини на Семирамида във Вавилон са построени около 575 г. пр.Хр. от цар Навухудоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 г. пр.Хр. Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, през нейните 5 години управление (810 пр.Хр.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навухудоносор ги е направил, за да не тъгува по дома си, неговата съпруга -принцеса Амитис, която била родом от планините. Няма точни сведения къде точно са били разположени.

Второто от Седемте чудеса на света е Статуята на Зевс Олимпийски, изваяна от прочутия гръцки скулптор Фидий. Олимпия била важен религиозен център на Древна Гърция. През 5 в. пр.н.е. гражданите на Олимпия решили да построят храм на Зевс. Той бил 64 метра на дължина и 28 на ширина. Височината на вътрешното помещение била 20 метра. Статуята на Зевс била поставена в дъното на храма. Според изворите е била висока около 12 метра (40-стъпки) и създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Туниката на Зевс и косата му били от злато, непокритите части на тялото от слонова кост, тронът от кедрово дърво, инкрустирано с абанос и скъпоценни камъни. Зевс седял на трон с високо облегало, от лицето му лъхали достойнство и благородство, на главата си имал венец на олимпийски победител. През лявото рамо бил заметнат краят на златната тога, осеяна с палмови листчета, а в дясната си ръка държал статуята на Нике, богинята на победата. С лявата си ръка Зевс се подпирал на украсения със скъпоценни камъни дълг жезъл на еланодиците, на върха на който бил кацнал свещеният орел. На страничните облегалки имало два сфинкса, три очарователни харити и три хори, богини на годишните времена, а краката на трона подпирали четири танцуващи Никети. През 394 г. от н.е. тя е пренесена в Константинопол, столицата на Византийската империя. Въпреки, че вече християнството се е наложило като религия и статуята на Зевс се явявала езическа скулптура, никой не посмял да я разруши, поради невероятната й красота. Историците смятат, че е изгоряла по време на пожар в двореца на император Теодосий II през 462 г. Статуята на Зевс Олимпийски е единственото от седемте чудеса на света, което е било и на европейска земя.

Според една от версиите, почитаната от гърците богиня Артемида е била родена на остров Делос (от Цикладските острови). Тя била покровителка на домашните и дивите животните, на горите и полята. Първият храм на Артемида вероятно е бил построен около 800 г. пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който "паднал от Юпитер". Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 г. пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон бил ангажиран да построи голям нов храм. Но и храмът построен от него не издържал дълго. През 550 г. пр. Хр. лидийския цар Крез завоювал града и за да докаже, че е милостив победител решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус и неговото произведение било 300 стъпки на дължина, 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони държали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до 356 г. пр.н.е., когато бил подпален от момче на име Херострат. С действието си той единствено целял известност. Скоро след това архитектът Скопас Пароски построил храм на същото това блатисто място. Сградата е била една от първите, направени изцяло от мрамор. Дължината му била 425 стъпки, а ширината - 225 (около 148 на 79 метра). Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 метра. През 262 г. пр.н.е. храмът бил разрушен от готите. Днес на блатистото място се издига само колона, която да напомня за невероятната постройка.

Мавзолеят в Халикарнас представлявал огромна гробница, издигната от царя на Кария Мавзол и неговата съпруга царица Артемизия. Построен е през 353г. Пр.Хр. Представлявал е солиден храм, заобиколен от 36 колони в йонийски стил. Град Халикарнас е днешен Бодрум (Турция). Мавзолеят в бил висок 45 метра (135 стъпки). Бил е богато украсен с релефи и склуптори, дело на четирима прочути гръцки майстори - Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис. В Британския музей са изложени много фрагменти от него, като за две от статуите се предполага, че са на самите Мавзол и Артемизия.
Мавзол и Артемизия управлявали Халикарнас и околностите му 24 години. Те решили да построят нова столица, град - възхитителен и непревземаем, за което изхарчили внушителна сума пари. Построили статуи, храмове и сгради от блястящ мрамор. В центъра на града, Мавзол планирал да построи храм, където да почива тялото му след смъртта. Храм, които да покаже на бъдещите поколения, колко богати са били той и съпругата му. През 353г.Пр.Хр. Мавзол умира, оставяйки своята съпруга потънала в скръб. Артемизия изпратила писма до Гърция, за да намери най-талантливите майстори на това време. Това включвало и Скопас -човекът, който ръководил възстановяването на Храмът на Артемида в Ефес. Другите скулптори били Леохар, Тимотей и Бриаксис, които се присъединили към Скопас, както и стотици други майстори. Гробницата била издигната на хълм над града. Цялата структура била поставена в обграден двор. В центъра на двора имало каменна платформа, на която била издигната гробницата, изградена предимно от бял мрамор. Стълби с каменни лъвове, водели на върха на тази платформа. По протежение на външната стена са били разположени много статуи, изобразяващи богове и богини. Във всеки ъгъл имало каменни войни, качени на кон, охраняващи гробницата.

Родоският колос е бил бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос. Издигала се е на височина от 36 метра и е била най-високата статуя в древността. Статуята е дело на Харес от Линдос и е завършена в 280 г. пр.Хр. Била е съборена от земетресение, но дори и паднала е представлявала туристическа забележителност до 654 г., когато арабите отнасят и продават бронзовите й части.

Александрийският фар е едно от Седемте чудеса на античния свят. Построен е около 290 г. пр.Хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът се е разрушил. Днес там се издига крепостта Каит Бей.
Фарът е представлявал кула с височина 134 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човек. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м2. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 метра. Маякът бил и крепост-наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот дълго, преди да се приближи до града. До преди появата на Фара, историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.

Източник: www.bg.wikipedia.org и www.7wonders.hit.bg