МОРСКИ СВЯТ

Морското биоразнообразие се оказа от 10 до 100 пъти по-голямо, отколкото се смяташе преди.

В резултат на изследване, осъществено в рамките на програмата. Всеобщо преброяване на морското население, е установено, че в 1 литър морска вода се съдържат над 20 хиляди различни типа бактерии, въпреки че учените са разчитали да открият между 1000 и 3000. При преброяването е използвана нова технология. Тя различава организмите благодарение на изследването на малки разлики в тяхното ДНК. Образци от микробите Filamentous bacteria са били взети от 8 места в Атлантическия и Тихия океан на дълбочина от 550 до 4100 м.

Учените смятат, че получените данни ни принуждават да преразгледаме всички предишни оценки за бактериалното разнообразие на океана. "Броят на различните видове микроби в океана може да нарасне от 5 до 10 милиона", заяви един от участниците в проекта Мичъл Соджин. Той подчерта, че 80% от времето, откакто съществува Земята, бактериите са били единствената форма на живот и именно те са създали пригодни за живот условия

Източник: www.actualno.com

Колко са бактериите във водата?

20 хиляди различни видове бактерии в 1 литър вода, вместо очакваните 2 хиляди откриха учените, работещи по международния проект "Описване на морския живот" (Census of Marine Life - COML). В своите изследвания те използват изключително модерна техника, която бързо идентифицира различните микроорганизми по малки фрагменти от ДНК.
Пробите на водата са взети от различни морета и океани и от различна дълбочина. Новата технология вече е дала възможност да се открият във водата необичайни съвсем нови видове микроби, чието евентуално въздействие върху човешкия организъм тепърва ще трябва да се изследва.
"Тази работа просто срива всички предишни оценки за бактериалното разнообразие в моретата. Броят на различните видове бактерии може да достигне 10 милиона, вместо днешните 5, което показва, че има още много да учим", признава доктор Мичел Соджин  от лабораторията на морските биолози в Масачузетс (www.mbl.edu), един от участниците в програмата COML.

Източник: www.zdrave.bg

Аладжа манастир е бил морско дъно

Аладжа (шарен) манастир е сред най-живописните местности на варненското плато. Според преданието скалният храм е обитаван за първи път от монаси по времето на апостол Андрей. След това комплексът е бил разширен по времето на Константин Велики и на средновековна България.
Манастирът е верига от килии, помещения, две църкви и параклис на няколко етажа. Южно от него се намират и катакомбите - отшелнически килии и гробници на монаси. Уникалната света обител често се посещава от художници. Майсторите на четката рисуват "Въображаемия български храм".
В ниши, издълбани в отвесните 40-метрови варовикови скали над Варна, векове наред са живели монаси. Светите хора обитавали скалата на място, където се пресичат земя, вода, въздух и огън. Отшелниците живеели в каменни килии, които Сарматско море е издълбало преди 12 милиона години. Тогава цяла Югоизточна Европа е била морско дъно. След това водата се оттеглила и монасите се настанили в уникалната живописна местност. Отвесните скали са заобиколени от буйна девствена гора. Каменните килии и църкви пък гледат Черно море. Бури, гръмотевици и светкавици са падали на метри пред очите на светите хора.
Днешните варненски поети твърдят, че монасите получавали видения в уникалния скален манастир. Сега той се посещава всеки ден от стотици български и чуждестранни туристи. Хората обикалят някогашната светиня по специално захванати за скалата железни стълби. Преди векове обаче монасите устроили Божия дом с дървени стъпала. Там те слушали шепота на разядените скали, дърветата, морето и вятъра. Христови последователи избягали в Аладжа манастир от суетата на света.
Комплексът се намира на 17 км северно от Варна. В пода на църквата, която е на над 100 метра надморска височина е изсечена каменна стълба. Тя води към килиите на първия етаж. В края на стълбищата започва тесен коридор, край който има шест монашески килии. Те били отделени една от друга с дървени паравани. В стените на монашеските стаи са издълбани ниши, където Христовите последователи поставяли иконите. Друга голяма ниша, издълбана в скалата на метри от земята, е била разделена на две - едната част от отшелниците използвали за кухня, а другата - за трапезария. Туристите, които сега посещават манастира, ахкат от възхищение, докато тъпчат камъните, където преди векове монасите са разделяли помежду си оскъдната прехрана.
В края на първия етаж се крие криптата, където отшелниците погребвали своите братя. Екскурзоводи разказват на туристите как в Аладжа манастир през средновековието монасите изваждали костите на погребаните в скалите братя след седемгодишен престой в гроба. След специалния ритуал те ги полагали в обща костница. Къде обаче е тя, все още никой не знае.
До втория етаж отново с естествени ниши в скалите Христовите последователи стигали по специално построена дървена вита стълба. Там, в източния край на манастира, е параклисът. Това е единственото запазено зидано помещение в светата обител, което било използвано за ежедневни църковни служби. Сега на входа на малкия параклис има монтирана желязна врата с решетки. Поверието за него гласи, че посетителите трябва да хвърлят монети в храма за здраве.

Източник: www.journey.bg