Историите на деца, отгледани от животни

Децата на джунглата - ,, момчета маймунки”; ,,момичета вълци”; ,,момчета газели” и дори ,,момчета щрауси”- всички те са част от науката за т.нар. Диви деца. Те са пораснали с много малко или никакъв човешки контакт и по тази причина не познават  нито човешкия характер, нито човешкия говор. Някои от тях са живели сред природата, в контакт с всички, обитаващи съответния район животни, други пък са били оставени в пълна изолация в някое мазе или таван.
Характерно за тях е, че повечето никога не се научават да говорят, не желаят да носят дрехи, проявяват всякакви животински инстинкти като хранене със сурово месо, хапене и драскане, сядане на лакти и правят постоянно опити за бягство. Ето и няколко от най – интересните истории:
Съществуват записки от 1724г., в които е описано как малко момче, чисто голо, с кафяв цвят на кожата и черна коса,  докато тичало нагоре надолу в полетата на  германския град Хамелин, било заловено от местни ловци и отведено в града. ,,Дивачето” предизвикало огромен интерес със своето поведение – то се държало като хванат в капан див звяр, хващало птици и ги ядяло живи, правило многократни опити за бягство. Хората от града го кръстили Петер, след което то било отведено в двореца на английския крал Джордж и останало там до края на дните си. Петер никога не се научил да говори, проявял пълно безразличие към всички неща, които блазнели хората като пари, храна и удоволствия, никога не бил видян да се усмихва. За сметка на това обичал музиката и се справял доста добре със слугинските задачи. През 1785г. починал.
Друг случай, който е доста по-близо до нашето съвремие е този, когато през 1920г. в Индия са открити две момиченца – едното на осем години, а другото на осемнадесет месеца в гората. За тях се грижела една вълчица. Камала и Амала имали изцяло животинско поведение – през деня спяли, нощем будували, хранели се само със сурово месо, нюхът им бил развит изключително добре и можели да подушат плячката си от километри. Скоро след като били намерени, по-малкото момиченце починало, а другото доживяло до седемнадесет годишна възраст, но и за периода от девет годни прекаран сред хората, не успяла да се адаптира към средата и околните.
Един от най-интересните и странни случаи е този на малко момиче, третирано като животно, което прекарва 38 години от своя живот заключено на тавана. След своето раждане родителите му го заклеймяват като не достатъчно красиво и решават да кажат на всички, че е починало, а в действителност го затварят на тавана. В продължение на години му дават единствено малко храна и вода. Само майката се качва при нея, но не говори нито пък му носи дрехи, за да не се усъмни някой в истината за смърта на детето й. Така след 38 години тя умира и детето, вече жена е намерено. Тялото и било загрубяло от липсата на облекло през годините, не можела да говори, нито пък била виждала светлината.