Online School
Регистрирани потребители: 22265
DETETO.info
Вход
Регистрирай се!   Забравена парола?
Търси
DETETO.info
Бременност Бебето от 0 до 12 месеца Детето от 1 до 3 години

Полезна информация

Инициативи

Конкурси

Facebook
 

Докторе, кажи


Не иска да се храни

 
Нова тема   Отговори    Докторе, кажи
Автор Съобщение
dela chardakova
PostОт: 06 Февруари 2015 г. 16:21:11 Отговори

Здравейте,дъщеря ми е на 4,5г.Отказва да се храни,винаги трябва да я подканям,да и се моля.
МЦ "Детско здраве"
PostОт: 10 Февруари 2015 г. 18:27:17Отговори

Здравейте!
Опишете по-подробно състоянието на детето. Описанието което давате може и да е симптом, но може и да не говори за патологичност. За да Ви отговорим по-подробно имаме нужда от повече информация. Като за начало ходихте ли при Вашия личен лекар и какво Ви каза той?
dela chardakova
PostОт: 11 Февруари 2015 г. 16:01:36Отговори

Здравейте,днес правихме ПКК и урина,Педито каза,че изследнаията и са повече от хубави.С бронхит е в момента.Изписа и панацеф,Проспан,Отривин-капки.Киндер фит-витамини.Незнам какво друго да ви споделя,тя откакто се е родила винаги трябва да и се моля,за да се храни.Предполагам,че от както се роди сестра и нещо се стрсира.Дали е от стрес? Благодаря ви отговорите.
dela chardakova
PostОт: 12 Февруари 2015 г. 15:37:45Отговори

Здравейте,агресивна е,когато иска нещо,ако не и се угоди започва да плаче,нервна е.
МЦ "Детско здраве"
PostОт: 24 Февруари 2015 г. 18:51:38Отговори

Когато детето излезе от бебешка възраст и проходи, то започва да разбира колко огромен и чудесен е света около него и става много любопитно. Неговото усещане за увереност в заобикалящата го среда и чувството на сигурност от връзката му с майката позволява постепенно да започне самостоятелно да изследва света. Децата в тази възрастова група трябва да се чувстват сигурни в новите си преживявания, за да имат желание да се учат от тях. Към 5-6 годишна възраст едно добре приспособено дете би трябвало да може да преминава от една позната дейност към друга без да се вкопчва здраво към майката или човека, на който има доверие. Ако детето не може да преживее промяна в заобикалящата го среда или преминаване от една дейност към друга без да има нужда майката да го държи и успокоява , то детето вероятно проявява емоционална зависимост и това трябва да се забележи и такова дете да
се насочи към психолог. Ако изглежда спокойно при тези преживявания, освен ако е разстроено, зле му е или има нужда от помощ за трудна задача, то тогава детето проявява нормално ниво на емоционална адаптация.
Друг сериозен проблем в областта на привързаността се проявява, ако детето не може да бъде успокоено от майката или значимия възрастен. Ако в ранното си детство то не може да се довери на някого да му помогне, когато е разстроено, то детето може да загуби чувството за надежда в един приятелски свят и да започне да възприема света около себе си като място, изпълнено с враждебност и отчуждение. Това се нарича несигурна привързаност и може (но не винаги) да доведе до сериозни психически отклонения в по- късна възраст.
Колкото по- сигурно е детето във връзката си с една грижовна майка и колкото повече иска да изследва самостоятелно новите си преживявания, толкова повече разбира колко прекрасно е да си уникален индивид със свои собствени способности. Чувството за това кое е то и какво може да прави само се нарича автономност и е много важна представа, върху която се изграждат уменията, необходими да се живее с другите. Всеки път, когато детето чувства, че е постигнало нещо (като ходенето в бебешка възраст или по- късно умението да построи кула от кубчета), то укрепва своята увереност в собствената си личност и способности. Ето защо е толкова необходимо да се предоставят на детето различни възможности през деня да изпита удовлетворение от справянето. Себеконтролът е друг ключов момент в психо- социалното му развитие. Като резултат от много промени, свързани с откритието, 3- 6 годишното дете става способно да упражнява все по- голям себеконтрол.
То може да разсъждава за последствията от собствените си действия.
По този начин детето може да овладява поведението си, за да следва определени правила или защото разбира , че нежелано поведение може да има определени последствия. Обучението в себеконтрол е много трудно при всяко дете под 5 години. Постепенното напомняне, мекият укор, когато се налага и много похвали за всеки признак на контролиране на нежеланото поведение са едни от най- подходящите начини да насърчим развитието на себеконтрола.
Себеконтролът естествено води до развитието на друго умение наречено “ отложено удовретворение“. Това означава способност да чакаш за нещо, което искаш. То се разива чрез чувството за сигурност, че желания предмет или преживяване в крайна сметка ще дойдат и е много важна способност, когато става въпрос за социални умения като следването на ред и спазването на правила. Търпеливото и повтарящото се насърчение на детето да чака за това, което иска е един от начините да се развие това умение.
Когато чувството за автономност расте детето започва да разбира, че другите хора имат чувства и желания също като него. Способността да разбираш чувствата на другия се нарича емпатия. До този момент в развитието, цялото разбиране на детето се върти около него и неговия собствен свят, това е т. нар. детски егоцентризъм. Щом детето започне да проявява емпатия или да споделя чувствата на някой друг , то навлиза в света на взаимносвързаното съществуване и е направило много важна стъпка в развитието на социалните си умения, които ще му помогнат да живее успешен и щастлив живот. Ето защо е необходимо децата да бъдат насърчавани да изразяват собствените си чувства (напр. чувствам се щастлив, тъжен, когато..”) или да вникват в емоционалните преживявания на другите хора. Напр. когато детето удря майка си, тя може да каже “Моля те не ме удряй, защото ме боли” или ако детето се опитва да удари приятелчето си на детската площадка е подходящо да се каже ” Ако удариш Мартин него ще го боли и ще плаче”. Децата в тази възрастова група са способни да изпитат много по- вълнуващи преживявания и да имат по- значими взаимоотношения. Техните разрастващи се социални контакти са предизвикани от изграденото чувство за автономност, себеконтрола и от новото разбиране за свързване и съпреживяване с Другия.
Волята на децта зависи много от подхода на възрастните. Докато насърченията я укрепват, подценяванията на детето я отслабват. Включването му в достъпни дейности, в които успява, осигурява волева готовност и мобилизация. Системните неуспехи раждат безволие. Волята започва да се мотивира не само от награди и похвали, но и от усвоени морални цености, от желания за социални проявления и добри дела. Важен принос имат игрите ( по силата на обектините обстоятелства изискват волеви усилия), примерът на околните, мотивацията. Срещат се отрицателни прояви на воля ( негативизъм , инат ), причини за които са грубо налагане властта на възрастни ( авторитарен стил на взаимоотношения ), както и отсъствие на последователност и единство в изискванията. Изземването от децата на дейности, в които е потребно да превъзмогват достъпни трудности, отменянето им още от малки да проявяват усилия при самообслужване и др. пък е условие за безволевост ( отказване или незавършване на започнатото ).
За появата на агресивни качества у децата могат да способстват някои соматични заболявания или заболявания на главния мозък.
В повечето случаи обаче агресивността се формира под влияние на външни причини. Огромна е ролята на възпитанието в семейството още от първите дни на живота на детето. Според социолога М. Мид в случаите, когато детето рязко се отделя от майчината гръд и общуването с майката се свежда до минимум, у детето се формират такива качества, като тревожност, подозрителност, жестокост, агресивност, егоизъм. И обратно, когато в общуването с детето присъства нежност, а детето е обкръжено от грижи и внимание, тези качества не се изработват. Различните особености на средата, в която се намира човек също повишават или снижават вероятността за възникване на агресивни действия. Според психолозите в помещение, където има остри неприятни миризми, цигарен дим и т.н., нивото на агресия е по-високо, отколкото в проветрено помещение.
В семейна среда, в която има агресия, детето е по-склонно да проявява агресия.


Д-р Шаламанова
МЦ "Детско здраве"
PostОт: 24 Февруари 2015 г. 18:52:47Отговори

Голяма роля в проявите на агресия имат индивидуалните биологични особености на човека.
Установена е ролята на два химикала – невротрансмитера серотонин и норадреналин в регулацията на агресивните импулси. Много ниските нива на серотонин, който се определя като хормона на щастието, имат връзка с импулсивното поведение и избухливия гняв. Норадреналинът действа като катализатор – високо ниво от този мозъчен химикал се свързва със свръх възбудата, в която личността може бързо да реагира на всяка незначителна заплаха. Отрицателните емоции, свързани с драматични раздели, фрустрация (разочарования), стрес и травми могат да предизвикат дълготрайни промени в норадреналина и серотонина на всеки индивид. Именно тези биологически източници повишават възбудимостт на нервната система и при слабо действие на активната задръжка се забелязват прояви на агресията.
По-агресивни са раздразнителните, напористите, склонните към съперничество деца, тези, у които преобладава желание да превъзхождат другите, които се характеризират с нетърпение, а също и тези с понижен и повишен самоконтрол. Еднакво важно е както да се знае кое е правилно и кое не, така и да си способен да се самоконтролираш . Изследванията показват, че ранното обучение в самоконтрол има дългосрочен ефект.
За такива деца е много важно да получат ранен емоционален опит за добро поведение и въздържание, т.е. да е налице емоционална регулация. Това не е наследствена способност, но се придобива при контакти с възрастните.
Децата понякога проявяват предизвикателно поведение. Поведенческите прояви са външен израз на скрити емоции, като например липса на доверие към възрастните или прекалена автономност и т.н.
Когато поведението на детето създава грижи на родителя, отговорите на следните няколко въпроса могат да са от полза:
Това поведение дали не е резултат от криза на развитието?
Това индивидуална особеност ли е или е свързано с темперамента на детето?
Не всички деца на еднаква възраст се държат по един и същ начин.
Дали тази поведенческа проява не е предизвикана от ситуацията?
Знае ли детето, какво се очаква от него?
Дали детето не изразява неудовлетворени емоционални нужди?
Детето може да изразява по един и същ начин неудовлетворение от липса на любов и внимание, както и тяхната прекомерна наличност.
Децата могат да бъдат засегнати от невротични състояния. Тяхната уязвимост е предопределена от факта, че зависят от възрастните. От тяхната обич и грижа; от подкрепата и вниманието им; от „благоразположението” им; от търпението им; от готовността им да ги слушат, чуват, разбират, от желанието им да са с тях – физически и емоционално. От това дали самите възрастни са се справили със собствените си несъвършенства.
Особеностите на нервната система оказват голямо влияние и върху характера на апетита в детска възраст. Деца с равновесен тип нервна система, които лесно се приспособяват към променливата околна среда, обикновено имат добър апетит. Обратно, у деца с нервен и непостоянен характер често се наблюдават колебания в апетита, достигащи нерядко до подчертано безапетитие.
Безапетитието има много причини. На първо място това са многобройните моменти, свързани с акта на хранене, като се започне от периода на новороденото и се завърши с пубертета. Например лишаването на малкото дете от майчина кърма и заместването и с изкуствена храна води често до безапетитие. Безразборно хранените и прехранвани деца често повръщат или имат диарични разстройства. С това се нарушава работата на храносмилателната система и се разстройва апетитът.
Особено практическо значение има т.н. нервно безапетитие. Най-разнообразни възбуждания, възникнали в главния мозък, могат да намалят възбудимостта на хранителния център и да предизвкат намаление на апетита. Прекомерни емоционални преживявания (радост, гняв, страх и др.) могат да доведат до безапетитие. Когато околните упражняват по време на ядене принуда спрямо детето, когато употребяват драстични мерки (заплаха, бой, заповед и др.), когато детето се храни, без да е гладно, стига се до значителна възбуда на НС и у нервното дете се развива още по-голямо безапетитие.
Немалко значение за добрия апетит на детето има правилният режим на почивка, сън и игра.
При редица напълно здрави деца апетитът има вълнообразни колебания с периоди на добър и усилен апетит. Апетитът показва колебания и през отделните периоди на детството и зависи от редица фактори. При лечението на нервното безапетитие се изисква премахването на неприятните и травматизиращите НС моменти. В редица случаи даването на психосдативни медикаменти има добър лечебен ефект. В основата на профилактиката на безапетитието стои правилната организация на храненето и възпитанието на детето, като се започне още от първите дни след раждането и се свърши с края на детския период-пубертета.

Вашето дете е във възраст, когато автономността, себеконтролът са в процес на изграждане, но още не са напълно развити. Това все пак не изключва напълно някакво невротично състояние, породено от някоя от споменатите причини. Съветвам Ви да направите консултация с Детски невролог.

Д-р Шаламанова
Нова тема   Отговори    Докторе, кажи Часовете са в българско време (GMT+2)
 
infoguide
Архивни броеве
maichinstvo
Архивни броеве
Здрави детски зъбки
Maichinstvo - abonament
GOO

ТОП Видео

Всички

Училище за РОДИТЕЛИ

Добави Изтрий

Анкета

Имаше ли Вашето бебе крусти?

Гласувай Резултати
      WebDesignBG   
Следвайте Списание Майчинство във Viber